Второто интервю от рубриката “ Гледна точка: Светът в извънредно време“ ни отвежда в Канада. Поредицата от интервюта с експерти в разнообразни професионални сфери, граждани на различни държави, има за цел да представи животът там и да отговори на някои въпроси – дали в условията на глобален свят притесненията и очакванията на гражданите са сходни; какви са мерките, които властите в съответните държави възприемат за справяне с пандемията и последствията за икономиките след нея; наблюдава ли се нарастване на доброволческите инициативи.
Дарел Кол (Д.К.) е основател и бивш изпълнителен директор на неправителствена организация, работеща с млади хора. През 2018 г. стартира нова компания в частния сектор и в момента е професионален посредник, помагащ на организации и общности да преодоляват предизвикателствата, пред които се изправят. Живее в Уинипег, Канада. Интервюто с него е проведено на 02.04. и към тази дата в Канада има общо 11 283 заразени с коронавирус.*
Д.К.: Положението в Канада като цяло непрекъснато се затяга. Ограниченията стават все по-строги с всеки изминал ден. Пътуванията извън Канада практически не съществуват, а вътрешните такива са силно ограничени. Въпреки усилията на федералното правителство да репатрира обратно канадците от чужбина, много от тях останаха извън страната и сега не могат да се приберат у дома.
Тази ситуация доведе до това, че двете най-големи авиокомпании в Канада съкратиха общо около 23 500 служители. А този сектор е изключително важен за нас, тъй като Канада е огромна страна и разчита в голяма степен на въздушния транспорт. Всички учебни занятия са отменени за неопределено време. Всички публични събития също са отменени. В сила е т.нар. социално дистанциране. Стопанските дейности, които не са от първостепенно значение, (за съжаление, има доста широко определение за тези от „първостепенно“ значение) бяха преустановени. Безработицата се покачва драстично и има значителни опасения по отношение на това как семействата ще могат да плащат ипотеките и наемите си. Очаква се и покачване на случаите на домашно насилие.
И двамата с моята партньорка имаме компрометирани имунни системи – аз съм асматик, а тя е диагностицирана с лупус. Поради тази причина сме много чувствителни към риска, който сегашната ситуация представлява за нашето здраве. Ние се изолирахме още преди това да се изиска от правителството. Излизаме от апартамента си, само за да стигнем до колата и то ако няма други хора наоколо. Не мога да контактувам с майка си по никакъв друг начин, освен по телефон. Дори разходките се превърнаха в нещо трудно достъпно за нас, тъй като много хора тук са нетърпеливи да излязат от домовете си за глътка свеж пролетен въздух и също се разхождат. Това означава, че тротоарите и алеите често са “пренаселени” и по този начин не може да се осигури спазването на социална дистанция.
Партньорката ми е мениджър в сферата на изкуствата. Тя продължава да върши административна работа от вкъщи, въпреки че на практика цялата ѝ културна програма е отменена и много то колегите ѝ загубиха работата си. Като фасилитатор, бизнесът ми зависи от работата с екипи и групи, каквито в момента няма. В резултат на това трябваше да преустановя работата си и в момента нямам доходи.
Опашка от чакащи пред бюро на Service Canada (отговорно за социални и трудиви въпроси) в Унипег, Канада. Източник: www.globalnews.ca
Д.К.: Пандемията се отразява негативно на НПО сектора по различни начини. Някои организации изпитват затруднения да защитят хората, на които служат, често без никаква допълнителна подкрепа. Събитията за набиране на средства, на които организациите разчитат, се отменят и това със сигурно ще доведе до съкращения на персонал заради намалените приходи. Даренията, както индивидуалните, така и корпоративните, също ще бъдат неблагоприятно повлияни. Най-големите притеснения въпреки това остават в по-дългосрочен план. Повечето организации разчитат значително на подкрепа от властите, която в момента все още е налична. Въпреки това след пандемията може да се наложи връщане на част от тези средства, за да бъдат те пренасочени към мерките за справяне с безпрецедентното икономическо положение. Ще бъде напрегнат период, в който всеки ще очаква да разбере какво ще се случи с неговата финансовата подкрепа.
Вирусът засяга изключително сериозно дребния бизнес. Много от малките компании не разполагат със значими спестявания, които да използват в подобен момент. Те ще банкрутират в кратки срокове, ако не бъдат подпомогнати. Плащането на наеми за помещения и оборудване ще се превърне в сериозно изпитание. Много от работодателите се сблъскват с емоционалния въпрос – дали да затворят бизнеса си, знаейки, че служителите им зависят от получаваните заплати, или да вложат личните си спестявания, за да остане този бизнес функциониращ.
Редица от по-големите компании вече съкращават стотици от своите работници. Този процес засяга отделните сектори по различен начин, но е видимо, че икономическите последствия ще бъдат негативни и значителни. Канада има и огромен туристически сектор, който на практика ще бъде унищожен – особено предвид затворените граници със САЩ, през които в момента се допуска единствено транспортирането на стоки от първа необходимост.
Д.К.: Няма съмнение, че в началото на пандемията, посланията бяха смесени. Правителството не беше синхронизирало действията си с лидерите на провинциите** и беше ясно, че само от част от тях третираха идеята за глобална пандемия по-сериозно. Тази ситуация беше усилена от множество “експерти”, предлагащи съвети, които понякога противоречаха на казаното от техни колеги. Сега вече координацията е значително подобрена и вече никой сред лидерите в страната не изпитва съмнения по отношение на пандемията.
Може би най-интересен (а за мен лично разочароващ) беше дебатът за индивидуални срещу социални права. Подходът на Канада към настоящия момент може да бъде описан до голяма степен като емоционална/образователна стратегия за справяне с кризата. Едва сега виждаме как правителството осъзнава, че спрямо хората, които не разбират или пък не желаят да разберат смисъла на предпазните мерки, трябва да се прилага по-твърд подход.
Подобно на много страни, първоначалният подход на Канада беше да се противодейства, основно заради страхуващите се от отрицателното въздействие, което ограничителните мерки могат да окажат върху икономиката. За съжаление, бавното и постепенно преминаване към проактивен подход отне толкова време, че сега трябва да се справяме със сериозно разпространение на вируса сред общността и като резултат – с по-значителен отрицателен ефект върху икономиката, отколкото ако бяхме предприели по-сериозни мерки още в началото.
Съществуват и сериозни опасения, че не са взети достатъчно мерки за защита на тези, на които им се налага да контактуват ежедневно с голям брой хора – става въпрос за медицински персонал, служители на хранителни магазини и др., тъй като има недостиг на защитни средства. Много производители прекратяват традиционния си бизнес, за да произвеждат такива необходими защитни продукти.
Д.К.: В момента Канада е в процес на осъществяване на редица мерки. Собствениците на жилища могат да се възползват от отлагане на ипотечните плащания за период до шест месеца (трябва да отбележа, че лихвите продължават да се трупат, което означава, че в дългосрочен план собствениците ще трябва да платят повече. Това предизвиква значителен гняв спрямо банките тук). Обезщетения от 2 000 канадски долара на месец ще бъдат изплащани на безработните граждани за период до 4 месеца. Също така федералното правителство отложи данъчните плащания, дължими за 2019. Компании, които отчитат поне 30% спад в бизнеса си от началото на пандемията, могат да поискат субсидия за изплащането на заплати в размер на 75% от съответното възнаграждение, за да не съкращават персонал. Всяка отделна провинция предприема и допълнителни мерки, но някаква форма на отлагане на плащанията за наем ще бъде характерна за цялата страна.
Д.К.: Съществуват най-разнообразни доброволчески инициативи. Повечето, за които се досещам, са организирани от частни лица или от отделни групи граждани. Много от практиките са с местен и съвсем локален характер, но все пак като примери мога да изброя: приготвянето на храна от страна на гражданите за местните медицински лица; поставянето на различни творчески предмети пред домовете и прозорците на хората, за окуражаване на преминаващите; изнасянето на концерти в интернет (някои с идеята за набиране на средства); оказването на помощ за възрастните хора в отделните общности от страна на останалите техни членове и др. Студентите по медицина в страната са се включили пряко в борбата с вируса. Много съседи помагат на изолираните си съграждани с покупките, които са им нужни. Някои терапевти предлагат интернет семинари за преодоляване на тревожността около кризата; хора четат книги за деца чрез каналите за “стриймване” и много други.
Като кратка бележка бих искал да добавя и следното: Едно от най-интересните социални явления към днешна дата, е свързано с професиите. Родителите имат ново и различно виждане за учителите сега, когато много от тях преподават на децата си вкъщи. На професиите, които традиционно са ниско платени, като служителите в хранителните магазини, шофьорите на товарни автомобили и др., сега се гледа като на предоставящи жизненоважни услуги. Ще бъде интересно да видим как канадското общество ще реагира на тези професии след като пандемията отмине.
А тя ще отмине.
Справка на екипа на Отворен парламент показва статистиката на заболелелите от коронавирус към 02.04.2020 г.
*Източник: https://www.worldometers.info/coronavirus
**Канада е федерация, съставена от десет провинции и три територии