Шведските власти наблягат в по-голяма степен на препоръките, отколкото на ограниченията

Бъдещето на ЕС оказва пряко влияние върху нашия живот
25.05.2019
Едно от най-интересните социални явления в Канада, предизвикани от пандемията, е преосмисляне значението на професиите
04.04.2020

Шведските власти наблягат в по-голяма степен на препоръките, отколкото на ограниченията

Панорама на Стокхолм, Швеция

В началото на 2020 г. светът се изправи пред ново предизвикателство – Covid-19. Болестта, заради която Световната здравна организация обяви пандемия на 11-и март 2020 г., и която постави в буквален смисъл под карантина икономиките, здравеопазването, социалните контакти на голяма част от света.

В серия от интервюта с експерти в разнообразни професионални сфери, граждани на различни държави, екипът ни ще се опита да представи животът там и да отговори на някои въпроси – дали в условията на глобален свят притесненията и очакванията на гражданите са сходни; какви са мерките, които властите в съответните държави възприемат за справяне с пандемията и последствията за икономиките след нея; наблюдава ли се нарастване на доброволческите инициативи.

Кристофър Рам

Първото интервю от рубриката е с Кристофър Рам (К.Р.) от Швеция – една от малкото страни, избрали по-либерален набор от мерки, с които да се справят в ситуацията на пандемия. Кристофър работи в областта на телекомуникациите повече от десет години. Експертизата му е в сферите на маркетинга и продажбите, като в професионалния си път е работил с партньори основно от Европа и Латинска Америка. С него разговаряме за ситуацията в Швеция, мерките на властите и отношението на хората към тях, очакваните икономически последици от пандемията и добрите примери за мобилизация и доброволчество в условията на криза.

Интервюто е проведено на 30.03, когато в Швеция е имало 4028 заразени с коронавирус.*

Как се отразява пандемията на обществения живот в Швеция? Има ли наложени сериозни ограничения, възпрепятстващи функционирането на работната ти среда и ежедневието ти?

К.Р.: В Швеция не е препоръчително да се пътува извън страната. В някои региони (например Стокхолм) на хората се препоръчва да работят от вкъщи, когато това е възможно. Следва да се прилага принципът на “социална дистанция” и събиранията на повече от 50 души на едно място са забранени. В заведенията е забранено сервирането на бар, като се допуска само обслужване на маса. Изключение се прави при взимането на храна за вкъщи. Занятията в гимназиите и университетите са отменени (прилага се дистанционна форма на обучение), но предучилищните групи и основните училища работят, както обичайно. Препоръчва се всеки, който има дори леки симптоми, да стои у дома. Във връзка с предстоящите Великденски празници не се препоръчват пътувания вътре в страната освен ако не е наложително.

От това, което аз наблюдавам, в Стокхолм е много спокойно. Има малко хора навън и магазините са с намалено работно време поради тази причина. Много хора работят от вкъщи, стига да имат възможност. Самият аз работя дистанционно сега и всички срещи (както с колеги в Стокхолм, така и с клиенти в чужбина) провеждам онлайн. Така че по отношение на социалните контакти и работата определено се усеща значителна промяна. Пандемията има въздействие върху много сфери на бизнеса – пътуванията, търговията на дребно, туризма и много от доставчиците на услуги практически са преустановили дейността си.

Все пак, мерките в Швеция са много по-либерални в сравнение с тези в повечето страни в Европа и при нашите скандинавски съседи. Освен това повечето от тях са по-скоро препоръки, отколкото рестрикции – в страната няма принудителна карантина.

Ти работиш в сферата на телекомуникациите. Според теб как ще се отрази евентуална последваща икономическа криза на този сектор? Считаш ли, че оттук насетне ще стане още по-застъпена дигиталната комуникация за сметка на комуникацията лице в лице?

К.Р.: Според мен секторът на информационните технологии, както и повечето сектори в Швеция, ще бъдат негативно повлиян, тъй като най-вероятно вървим към рецесия. Това ще се отрази на големите, средните и малките компании – вече усилено се говори за потенциални съкращения, а при малките компании и за фалити. Тъй като Швеция е сравнително малка страна, ние зависим много и от останалия свят.

В сферата на информационните технологии се говореше усилено за използването на рисков капитал за стартиращи и разрастващи се компании, но това според мен много ще се промени сега, когато вървим към рецесия.

Аз работя в телекомуникационната индустрия, чиито услуги са много необходими и използвани по време на настоящата криза, и в този смисъл предполагам, че IT сектора и телекомуникациите все още не са засегнати в такава голяма степен, като останалите индустрии. В бъдеще обаче според мен и в тези области ще има проблеми, свързани със затруднена доставка на хардуер, невъзможност на хората да пътуват, временно спрени и отложени проекти и др. По време на рецесия никой не е в безопасност – ето например има данни, че използването на Facebook и гледането на телевизия са се повишили значително, което е очаквано, но в същото време печалбите от реклами и за двата комуникационни канала са намалели.

В момента сме свидетели на много повече онлайн комуникация и според мен същевременно ставаме и доста по-добри в нея. Тъй като сме принудени да вършим повечето си задачи онлайн, сега например използваме и картина, а не само звук в конферентните си разговори, може би ще се сдобием с по-добро осветление вкъщи, ще си вземем по-добри микрофони, ще станем по-добри в смяната на картина от камерата със споделянето на екран с презентация и т.н. Накратко, ще се представяме по-добре по време на нашите дигитални срещи. В момента се научаваме да управляваме по-ефикасно дигиталните разговори като се подготвяме с ясен дневен ред, очаквани резултати и т.н. Това може да е тенденция, която ще се запази и след коронавируса. Цялата дигитална трансформация, за която говоря, сега се ускорява. Ако успеем да се справим добре, след това предполагам и че ще преосмислим доколко имаме нужда от пътувания или пък колко повече неща можем да вършим онлайн. В нашата компания не пътуваме толкова много, но предполагам, че това може да се отрази значително на големите фирми. Хората в корпорациите често пътуват по целия свят за срещи и може би това е нещо, което ще се промени.

Друго отражение, лично за мен, е свързано с продажбите и маркетинга. В обичайна година в нашата индустрия се организират изключително много събития. Така например беше предвидено компанията, за която работя, да присъства на Световното изложение за мобилни технологии и уреди в Барселона тази година, но то беше отменено в следствие на пандемията. Като цяло средствата за събития (конференции, изложения и др.) представляват голямо перо в маркетинг разходите, а според мен за много компании, както големи, така и малки, дори е и най-голямото. Събитията през 2020 г. в сегашната ситуация се отменят едно след друго и най-вероятно само някои от тях ще се проведат тази година. При това положение въпросът е дали след пандемията ще се върнем към предишното състояние или индустриите трайно ще се преориентират към други по-скоро дигитални канали за комуникация и връзка с потенциални клиенти, така че физическите събития да нямат същото значение в бъдеще.

Мерките, които вземат публичните институции, успяват ли да успокоят и обединят шведското общество? Възприемат ли се еднозначно или са по-скоро противоречиви?

К.Р.: Да, бих казал, че в Швеция хората като цяло вярват на правителството и властите. Както вече споменах, ние се справяме различно със ситуацията в сравнение например със скандинавските ни съседи. При нас насоките са по-либерални и властите наблягат в по-голяма степен на препоръките, отколкото на ограниченията. В момента има усилени дебати за това дали този подход е правилен или грешен: Наистина ли училищата трябва да работят? Защо просто не затворим напълно всички ски съоръжения? Трябва ли да забраним на хората да пътуват по Великден? Въпреки това от различни проучвания и анкети (а и от хората, с които разговарям) изглежда, че нивото на доверие в предприетите мерки е високо. Като цяло мисля, че хората в Швеция обичайно имат голямо доверие в нашите правителство и власти. Разбира се, ако се окаже, че с времето Швеция е засегната в по-голяма степен от вируса в сравнение с други страни, които са избрали различна стратегия, тогава мнението на обществото може бързо да се промени.

Нещото, което може би отличава Швеция от много други страни е, че ние много вярваме на компетентните институции. В сегашната криза политиците ни са активни, но за разлика от колегите им в другите държави, тук те са приели по-скоро “второстепенна“ роля и са оставили по темата да се произнасят съответните експерти. Така например всички препоръки, които се дават на обществото, идват именно от тези експерти и компетентните органи (тук имам предвид мерките относно здравеопазването, а не тези в икономическата сфера). Мисля си, че в Швеция този баланс и разпределение на функциите е традиционен, но също така започва и дебат дали това е правилно или не. Дали е най-добре да оставим експертите да управляват или пък трябва да имаме силно политическо лидерство, което взема решенията? Все пак бих казал, че това не е чак толкова широко дискутирана тема в момента и хората в по-голямата си част вярват в сегашния модел на работа и взаимоотношения между компетентните институции и политиците. Възможно е този дебат да се разгърне в зависимост от това как ще се развие пандемията.

Панорама на Стокхолм, Швеция

Предвидени и оповестени ли са вече мерки от страна на държавата за справяне с евентуална последваща икономическа криза? И в тази връзка, ако някои от тях са ти известни, може ли да ги споделиш с нас накратко?

К.Р: Ето някои основни мерки, които властите са обявили до момента, и за които се сещам:

 

  • Правителството представи пакет от 300 милиарда шведски крони (грубо казано, това са около 30 милиарда евро) за подкрепа на бизнеса в Швеция. Това включва обезщетения при болничен, частично изплащане на възнаграждения при временни съкращения, някои данъчни облекчения за бизнеса.
  • 150 милиарда шведски крони (около 15 милиарда евро) са предназначени за по-малки компании. Идеята им е да покрият дължимите от работодателя данъчни плащания върху заплатите на служителите, както и разходи за наем. За малките компании съществува и възможност за теглене на банкови заеми при по-благоприятни условия. Средствата за директна подкрепа са 40 милиарда шведски крони, а останалата сума е за заеми и кредитни гаранции.
  • Ще бъдат заделени повече средства за регионалните и общински власти, като някои от тях ще имат възможност да покрият увеличените си разходи в момента.
  • Размерът и таванът на обезщетенията за безработица ще се увеличат временно.
  • Обичайно, когато човек е в болничен, не получава пълния размер на заплатата си, но в момента и това ограничение е премахнато.

Кои са най-интересните доброволчески инициативи, появили се в резултат на падемията, за които се сещаш? Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях?

К.Р.: Някои компании разрешават на служителите си да излязат в платен отпуск, за да подпомагат работата на здравните власти (мисля, че пример за това е SKANSKA). Компанията за производство на товарни автомобили Scania временно е преустановила дейност и е изпратила служителите си да работят в друго предприятие – Getinge, където произвеждат респиратори. Други фирми правят дарения. Доколкото знам H&M дариха предпазно медицинско облекло. Авиокомпанията Airline SAS обучава част от служителите си, за да могат да работят в сферата на здравеопазването. Местната власт в Стокхолм насърчава хора с опит в медицинските грижи да станат доброволци, тъй като няма достатъчно медицински работници. Въпреки че не съм сигурен дали дейността им е напълно доброволна или е предвидено да получават някакво заплащане.

Има инициативи на спортни отбори, паркове, музеи и др., които дават възможност да закупиш виртуален билет и по този начин да изразиш подкрепата си. Като цяло има призив за подпомагане на местния бизнес. Що се отнася до инициативи на отделни граждани, на места хората слагат бележки във входовете си, в които предлагат да пазаруват за възрастни или болни хора. Организациите, които осигуряват подслон за бездомни хора, също са променили правилата си, така че разрешават по-дълъг престой.

Тук със сигурност пропускам много неща. Например попаднах на една инициатива за подкрепа за музей в местна Facebook група, така че най-вероятно има много подобни каузи. Нека да кажем, че просто съм подбрал инициативи, които са ми направили впечатление, но това изобщо не представя пълна картина на всички доброволчески акции.

Бих искал да добавя и един коментар за доброволчеството в Швеция като цяло. Културата на доброволчество и дарителството съществува в страната, но не по същия начин, както в САЩ, например. Ние по-скоро разчитаме изключително много, за добро или за лошо, на правителството и властите да се грижат за нас. Предполагам, че това отношение се дължи на комбинацията от високите данъци, които плащаме, но и на наследството на социалната демокрация, заради което ние сме много по-големи привърженици на колективното, отколкото на индивидуалното действие. Така че и при тази криза според мен ще сме свидетели на страхотни индивидуални инициативи и доброволчество, но също така в голяма степен ще очакваме властите да ни кажат какво да правим, как можем да сме полезни и да помогнем.


* Източник: https://www.worldometers.info/coronavirus