За бъдещето на Европа в Конференция

Бъдещето на ЕС оказва пряко влияние върху нашия живот
25.05.2019

За бъдещето на Европа в Конференция

Източник: Европейски парламент

През настоящата година пред Европейския съюз стоят редица важни въпроси – финализирането на Брекзит, окончателното договаряне и гласуване на новата бюджетна рамка за периода 2021-2027, намирането на решение за утвърждаването принципа на върховенство на правото във всички държави членки и др. 

Освен тях обаче през 2020 г. се очаква и стартирането на една амбициозна инициатива – т. нар. Конференция за бъдещето на Европа[1]‏. Какво обаче представлява тя?

За Конференцията накратко 

Идеята на т.нар. Конференция е да предостави възможност на различни заинтересовани страни – представители на държавите членки, националните парламенти, местни власти, служители на европейските институции и гражданите на Европейския съюз (ЕС), да дебатират бъдещето на Съюза. Това се налага с оглед на все по-динамичната среда, в която държавите членки трябва да вземат решения, и кризите, пред които ЕС бе изправен през последните 10 години – финансова, мигрантска, Брекзит и други. Важно е да се намерят механизми, които да позволят на ЕС да реагира по-ефективно на подобни предизвикателства в бъдеще. 

Конференцията беше спомената още в политическите насоки на председателя на Европейската комисия (ЕК), Урсула фон дер Лайен. В тях основен акцент е поставен върху необходимостта от активното участие на гражданите в процеса на вземане на решения. 

Още в края на миналата година в чуждестранни медии се появи съвместен план на Германия и Франция, който представя идеите на двете страни за формата на Конференцията. Това е ясна заявка за желанието на двете държави да са основна движеща сила на процеса. Подобна амбиция е напълно разбираема – Германия и Франция винаги са били “моторът на Европейския съюз”. Нещо повече, с оглед на предстоящия Брекзит, се отваря възможност за дискутиране на въпроси в посока задълбочаване на интеграцията. Подобни разговори досега бяха много по-трудни, тъй като Великобритания традиционно се противопоставяше на всякакви идеи за разширяване на правомощията на ЕС.  

Иновация или стара песен на нов глас?

Макар да се казва Конференция, сегашното предложение много напомня на т. нар. Конвент. През 1999 г. е свикан първият такъв, а на него е възложена задачата да се изработи Хартата за основните права на ЕС, която при приемането на Договора от Лисабон през 2007 г. стана част от първичното право на Съюза[2]

Заради успеха на този първи опит, през 2001 г. Декларацията от Лаакен поставя началото на нов Конвент – с по-широк обхват, който да предложи решения на редица въпроси, възникнали основно във връзка с бъдещото присъединяване на държавите от т.нар. Източен блок. Той завършва с изготвянето на Проект за Конституция за Европа. 

Въпреки че тя не бе приета (след отхвърлянето ѝ на референдуми в Холандия и Франция), основните постижения на Конвента бяха включени в действащия към момента учредителен договор – този от Лисабон. 

Защо не отново Конвент?

Могат да се откроят поне 2 причини, поради които новият формат не е наречен Конвент. 

След отхвърлянето на Конституцията за Европа, понятието Конвент се свързва с неуспеха на ЕС да убеди своите граждани в правотата на политическите решения. Логични са опитите да се изключи аналогията между стария и новия формат. 

Има и чисто юридическа причина. Към настоящия момент Конвентът е част от т.нар. обикновена процедура за преразглеждане, уредена в чл. 48 от Договора за Европейския съюз. Тоест, използването на това наименование първо изисква стриктно спазване на процедурата, описана в чл. 48, а от друга страна е и твърда заявка за промяна на учредителните договори. Подобна промяна налага единодушието на държавите членки и провеждане на референдуми в тези от тях, в които съществува такова конституционно изискване. 

Ето защо европейските институции избраха един доста по-отворен и необвързващ подход – макар да е възможно Конференцията да доведе до промяна на Договорите, това далеч не е задължително. 

Позицията на Европейския парламент

На 15 януари тази година Европейският парламент (ЕП) прие официална резолюция, която изразява позицията на институцията по отношение на Конференцията. В нея са посочени някои теми, които следва да бъдат обхванати от обсъжданията – европейските ценности, демократичните и институционални аспекти на ЕС, околната среда, данъчното облагане и други. 

Очаква се  в началото на Конференцията приоритетно да се обсъжда законодателството на ЕС, свързано с изборите за Европейски парламент. По-конкретно става въпрос за въвеждането на транснационални избирателни листи[3] и промяна на системата на водещия кандидат[4]. По този начин има възможност за следващите европейски избори през 2024 г. да бъдат приети нови правила, които държавите членки своевременно да адаптират. 

Докато в плана на Германия и Франция не се предлага решение на въпроса как да бъдат включени гражданите на ЕС в дебатите, това е направено в резолюцията на ЕП. Според нея следва да бъдат организирани поредица от “Агори на гражданите” – форуми, на които те да обсъждат бъдещето на конкретна сфера от политиките на ЕС. Впоследствие техните заключения ще бъдат включени и в дискусиите по време на пленарното заседание на Конференцията, в което ще участват представители на институциите и държавите членки. Предвижда се “Агорите” да се състоят от максимум 300 човека, избирани на пропорционален принцип от всички държави членки.[5] Все още обаче, не е ясен конкретният механизъм, по който ще се избират тези граждани. 

Ново начало?

Все още предстои останалите две големи институции – Европейската комисия и Съветът на министрите, да представят своите официални виждания за Конференцията. Въпреки това от случилото се дотук се очертават няколко важни извода.

Германия и Франция, двете държави, които са в основата на създаването на ЕС, изразяват сериозна амбиция да ръководят Конференцията. Това е логично с оглед на възможността за задълбочаване на интеграцията между държавите членки след напускането на един от най-големите противници на този процес – Великобритания. 

Никой не желае да бъде повторен провалът с Конституцията за Европа. Поради тази причина се предвижда този път гражданите на Съюза да бъдат по-активно включени в дебатите. Така очакванията на институциите са, че бъдещите решения ще получат необходимата легитимност още преди края на Конференцията. Акцентът не е върху категоричен ангажимент за промяна на Договорите, а в осигуряването на широка обществена и институционална подкрепа за подобно начинание. Вероятно е обаче Конференцията да завърши с предложения за законодателни изменения. 

Този формат дава възможност за намирането на решения, които да заобиколят единодушието на страните членки, необходимо за реформа на учредителните договори. Пример за такова развитие е обвързването на отпускането на средства от еврофондовете със спазването на принципа на върховенство на правото в държавите. 

Предвид желанието на старите държави членки да са в центъра на процеса, е допустимо да предположим, че по време на Конференцията може да бъде повдигнат въпроса за утвърждаването на “Европа на няколко скорости”.[6] Ако се предприеме  този подход, това ще постави България в неблагоприятна позиция на “втора”, “трета” и т.н. скорост заедно с държави като Унгария и Полша. Именно заради това за България разговорите за бъдещето на Европейския съюз имат още по-голямо значение.  

Конференцията ще предостави шанс на ЕС да реши поне някои от проблемите си. Интересно е доколко този формат ще успее. Както обаче е казал Жан Моне “Европа ще бъде изкована в кризи и ще бъде сумата от решенията на всички тези кризи”. А къде ще е мястото на България, също предстои да разберем.


  1. Conference on the Future of Europe
  2. Т.е. стана част от правната рамка, в която Европейският съюз съществува.
  3. Към момента представителите в ЕП се избират на базата на национални листи, в които са кандидатите се издигат от политическите партии от съответната държава членка (за България такива са ГЕРБ, БСП и т.н). Въвеждането на паралелна транснационална листа предвижда създаването на втора бюлетина, от която гражданите могат да посочат още един свой представител на базата на принадлежността му към някое от европейските политически семейства – като Европейската народна партия, Партия на европейските социалисти и др. За избраните от транснационалната листа ще бъде предвидена отделна квота.
  4. На този етап процедурата по избор на водещ кандидат (Spitzenkandidaten process) не е формално разписана в учредителните договори. Тя предвижда групата в ЕП, която спечели най-много места, да излъчи и председателя на Комисията.
  5. Всяка държава членка ще има представители в “Агорите”, като техният брой не може да е по-малък от трима за страна.
  6. Тази концепция предвижда страните, които желаят и имат възможност, да продължат да задълбочават интеграцията помежду си, а останалите да се присъединят към тях на по-късен етап. Известно е, че някои ръководители на държави членки, сред които и френският президент Макрон, са привърженици на подобно бъдещо развитие на Съюза.