Народното събрание ще продължи да следи и да настоява за по-активна работа и начало на преговорите за членство на Северна Македония и Албания в ЕС през следващата година. Това заяви заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин при откриването на дебат на тема „Западните Балкани – ясна пътна карта за бъдещето“. Форумът беше организиран от Европейският икономически и социален комитет.
Фокусът на българското председателство на Съвета на ЕС върху разширяването със страните от Западните Балкани не беше с шестмесечен срок, а остава и занапред ключов приоритет за България, подчерта Кристиан Вигенин. Страните от региона принадлежат към европейското семейство и България подкрепя техните усилия по този път, заяви той и добави, че това е геостратегическа инвестиция в стабилна, силна, сигурна и обединена Европа, базирана на общи ценности и споделени интереси.
ЕС е основен търговски партньор на Западните Балкани със 72 процента от износа и 58 процента от вноса, посочи заместник-председателят на Народното събрание. Той подчерта, че политиката за разширяване е движеща сила на реформите и инструмент за гарантиране на траен мир, сигурност и просперитет на региона. Съжаляваме, че през октомври не беше възможно вземането на решение за начало на преговорите за присъединяване на Албания и Република Северна Македония, отбеляза Кристиан Вигенин.
Кристиан Вигенин посочи, че България подкрепя силно европейското бъдеще на Република Северна Македония и Албания, но отбеляза, че българската подкрепа не е безусловна. Настояваме, че поддържането на добросъседски отношения е сред водещите критерии и ще продължим да следим отблизо прилагането на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония, каза той. Има известен блокаж и от страна на Република Северна Македония е поискано временно преустановяване на работата на комисията, създадена с този договор, а напредъкът по другите елементи също не е голям, добави заместник-председателят на Народното събрание. Надяваме се този процес да бъде отпушен след изборите в Република Северна Македония, посочи Кристиан Вигенин.
Искрено се надявам следващите месеци да станем свидетели на положителни решения относно стартирането на преговорите за Република Северна Македония и Албания, коментира при откриването на форума еврокомисарят Мария Габриел. Между Западните Балкани и ЕС има изключително добро сътрудничество по отношение на научни изследвания и иновации, посочи тя и добави, че новата рамкова програма за научни изследвания и иновации дава още по-добри възможности – предвиден е специален инструмент „Разпространение на върхови постижения“, който позволява на Западните Балкани да се възползват от засилена мобилност и сътрудничество в рамките на програмата „Хоризонт Европа“. По думите на Мария Габриел теми като образованието, научните изследвания и иновациите могат да убедят младите хора и хората в региона на Западните Балкани да живеят с европейската идея в сърцето си.
Изтичането на мозъци е тема, която ни засяга, няма рецепта чудо, но това, което можем да направим, не е да заставим талантите да останат в своята държава, а да им дадем финансови инструменти и достъп до мрежи, които да ги накарат да направят своя избор да работят за страната си, коментира еврокомисар Мария Габриел.
От 2014 г. досега 40 хиляди души от Западните Балкани са се възползвали от мобилност в рамките на програмата „Еразъм“ и са реализирани 84 проекти за изграждане на капацитет в областта на висшето образование, подчерта еврокомисар Мария Габриел. Имам намерението да създам „Зелен Еразъм“, защото борбата с климатичните промени е водещо предизвикателство, а в региона има много идеи и много неизползван потенциал, съобщи тя.
Председателят на парламентарната Комисия по външна политика Джема Грозданова заяви, че България е твърд поддръжник на разширяването. По време на нашето председателство на Съвета на ЕС направихме максимума по тази тема и ще работим за промяна на позицията на Франция по този въпрос, добави тя. България смята да работи в полза на разширяването, защото то е и геополитически процес, подчерта Джема Грозданова. Тя припомни позицията си, че гласуването с две трети мнозинство в сферата на външната политика би помогнало за вземането на много важни и полезни за бъдещето решения.
Като председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове съм щастлив, че Народното събрание е домакин на дискусията „Западните Балкани – ясна пътна карта за бъдещето“, подчерта Драгомир Стойнев. Няма как като европейски граждани да не сме разочаровани от това, което се случи преди няколко месеца, посочи той и добави, че по негово мнение отношението на ЕС не отговаря на усилията, които Албания и Северна Македония са положили за европейската перспектива на младото поколение. Мисля, че те просто останаха предадени от европейските членове и смятам, че има време тази несправедливост да бъде заличена, заяви Драгомир Стойнев. Трябва да се даде шанс на Албания и Северна Македония за европейско развитие и всякакви извинения не могат да бъдат приети пред разочарованията на тези хора, добави той. Председателят на КЕВКЕФ изрази увереност, че Франция също ще подкрепи европейското бъдеще на Западните Балкани.
В дискусията участваха народни представители, членове на Европейския икономически и социален комитет, представители на синдикатите и на работодателските организации, дипломати и експерти.
Source: Новини на Народно събрание