Двата тура на местни избори 2019 бяха проведени съответно на 27-и октомври и 3-ти ноември. След традиционния мониторинг на средствата, които участниците харчат за медийно отразяване, екипът на Институт за развитие на публичната среда проследи и приходите от дарения на политическите субекти в електронния регистър на Сметната палата. 

Анализът на даренията в тази кампания е от особен интерес с оглед последните законодателни изменения, които изцяло промениха модела на партийно финансиране у нас. Въпреки че в предходни предизборни кампании големите политически партии разчитаха основно на държавните средства*, основната част от тях подкрепиха драстичното намаление на държавната субсидия – от 11 лв. на 1 лв. Същевременно се въведе възможността партиите да получават безлимитни дарения от юридически и физически лица. Очакваше се това да бъде алтернатива на досегашния механизъм за финансиране.   

Логично предположение е, че след драстичното намаление на държавната субсидия, партиите ще работят в посока мобилизиране на граждани и юридически лица, които да даряват средства в тяхна полза. Дали обаче това се случи?

Законодателната рамка

Според настоящите разпоредби на Изборния кодекс всички политически субеки могат да финансират кампаниите дарения от физически лица, юридически лица и еднолични търговци.

Партиите могат да финансират кампаниите си и със собствени средства на партията и кандидатите си, а коалициите – със собствени средства на партиите, които участват в тях и издигнатите кандидати. Инициативните комитети пък имат възможност да провеждат агитация и със средства на членовете на съответния комитет и на кандидата.

Всяко дарение трябва да се декларира пред Сметната палата в срок от 7 дни от датата на получаването му.

Изборното законодателство постановява, че в местни избори участие могат да вземат партии, коалиции, местни коалиции и инициативни комитети. Партиите и коалициите следва да се регистрират за участие първо в Централната избирателна комисия (ЦИК). Следващ етап е регистрацията им  в съответната общинска избирателна комисия (ОИК), където те имат възможност да се обединят в местна коалиция. Инициативните комитети се регистрират в съответната ОИК.

Това е важно при отчитането на техните дарения пред Сметната палата, чиито регистър е разделен на 2 части – участници, регистрирани в ЦИК, и участници, регистрирани в ОИК.

За данните

По отношение на даренията в подкрепа на предизборните кампании, екипът ни събра и анализира данни за:

1. Участници, регистрирани в ЦИК – политическите субекти, които имат право на държавна субсидия. Това са парламентарно представените партии и коалиции и партия Възраждане, която получи подкрепа над 1% на парламентарните избори през 2017 г.
2. Участници, регистрирани в ОИК за всички областни градове и в частност:

• • Двамата кандидати за кмет на съответната община, получили най-много гласове;  
  • Политическите субекти, спечелили мандати в съответния общински съвет. 

Наблюдава ли се бум в даренията за политически кандидати? 

Дарения от физически лица

Съгласно данните, публикувани в регистъра на Сметната палата, общата сума на даренията за посочените по-горе участници възлиза на 590 629 лв. От нея 200 347 лв. са дарения от физически лица за регистрираните в ЦИК политически субекти. 

Следващата графика представя даренията от физически лица в областните центрове в България. В 13 от тях такива не са отчетени в регистъра на Сметната палата. Графиката е интерактивна. За да видите пълната информация за общата сума на набраните дарения и техния брой, доближете мишката до съответното място:

Най-голям е размерът на даренията, набрани от кандидатите в София – това са 304 дарения на стойност от 379 486 лв. Следва Пазарджик със 105 дарения, които възлизат на 76 190 лв. На трето място е Русе с 31 дарения, равняващи се на сумата от 60 700 лв. 

Динамика на даренията от физически лица

От графиката може да се запознаете с динамиката на даренията, получени от мониторираните политически субекти на ниво областен град. Тя е разделена по седмици за периода на кампанията. Графиката е интерактивна. Задръжте мишката върху конкретен период, за да се запознаете с информацията за размера и броя на направените дарения:

В началния период на кампанията разпределението на сумите е относително равномерно. От графиката обаче ясно личи значителен ръст на средствата в дните преди първи тур. 

Динамиката на средствата, получени от мониторираните политически субекти с право на субсидия, регистрирани в ЦИК, е представена по-долу. Графиката е интерактивна. Задръжте мишката върху конкретен период, за да се запознаете с размера и броя на направените дарения:

Тук тенденцията е сходна с тази при регистрираните в ОИК участници – най-големите по размер и брой дарения са концентрирани в последната седмица преди първи тур на изборите.

Дарения от юридически лица 

Въпреки смяната с т.нар. “американски модел” на финансиране на политическите партии, по време на тази кампания не се наблюдаваше бум на даренията от юридически лица. На ниво ОИК тези средства възлизат едва на 16 000 лв., а на ниво ЦИК – 55 284.82 лв. Следва да отбележим, че 48 000 лв. от тях са дарения за ПП Воля от Макском ЕООД.

Средства на кандидатите

Общата сума на средствата на кандидатите възлиза на 361 852 лв. За участниците, регистрирани в областните градове, тя е 230 873 лв., като такива приходи са отчетени в девет града. Може би очаквано и следвайки тенденцията при даренията от физически лица, най-много средства от кандидати са събрани от участниците в София – 149 255 лв. Следват Благоевград с 18 340 лв. и Добрич – 14 850 лв. 

Кой дарява?

В търсачката по-долу може да получите подробна информация за даренията от физически и юридически лица и средствата от кандидатите за всеки областен град. В нея са включени политическите субекти, спечелили мандат/и в съответния общински съвет, както и двамата кандидати за кмет, получили най-много гласове. За да видите информацията, която ви интересува, въведете името на общината: