На 27-и октомври 2019 г. и 3-ти ноември 2019 г. бяха проведени двата тура на местните избори. Още след първия тур, на който бяха избрани общинските съветници, и с публикуване на данни от първите сканирани протоколи на секционните избирателни комисии (СИК), започнаха политическите заявки за касиране на резултатите по места заради липсващи преференции, неотчетени коректно гласове и др.  

В публичното пространство се заговори и за огромния брой недействителни гласове.   

Според Изборния кодекс (чл.437, ал.3) гласът е недействителен, когато: бюлетината не е по установения образец; на гърба на бюлетината няма два броя печати на СИК; в бюлетината има вписани букви, цифри и др. знаци; вотът е отбелязан със знак различен от ✕ или ✓ или с цвят различен от син; липсва отбелязан вот – бюлетината е празна; в бюлетината има отбелязано повече от едно квадратче за политически субект (партия/коалиция/независим или “Не подкрепям никого”); в бюлетината е отбелязана само преференция. 

Когато на бюлетина, отговаряща на изискванията за действителност, не е откъснат поредният номер, гласът се брои за недействителен, ако този номер не съвпада с никой от номерата в кочаните, от които са откъсвани бюлетини в съответната секция. 

Какво показват данните? 

Екипът ни обработи официалните данни, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК). Анализирахме информацията в частта гласували според подписите, положени в избирателните списъци, действителни гласове за общински съветници и недействителни гласове. 

Общият брой на недействителните гласове за общински съветници е 466 077 или 15.09 % от подадените от избирателите гласове (за справка – на предишните местни избори недействителните гласове са били 463 695 или 14.09 %). Прави впечатление, че за последните десет години такива високи проценти недействителност има само при гласуването за общински съветници на местните избори през 2015 г. и 2019 г. : 

Процентът на недействителност при гласовете подадени в изборите за кмет на община, на кметство и на район тази година е значително по-нисък. Средните стойности за страната варират между 4% и 4.3% на първи тур и между 1.7% и 2.2% на втори тур. 

В картата по-долу може да се запознаете с разпределението на недействителните гласове за общински съветници по общини. В зелен цвят е представена община Симитли, която единствена се вписва в добрите международни стандарти с 3.7% недействителни гласове за общински съветници. Всички останали 264 общини в България надхвърлят този праг.  

Картата е интерактивна – с мишка посочвате общината, за която искате да видите подробности и в отделно поле може да се запознаете със следните данни: брой и дял на недействителните гласове за общински съветници, брой подадени действителни гласове за общински съветници и брой гласове “Не подкрепям никого” за общински съветници. При селектиране на съответната община в допълнителна графика е представена и информация за населените места в нея – брой на действителните и на недействителните гласове за общински съветници, дял на недействителните гласове за общински съветници и брой на гласовете “Не подкрепям никого” за общински съветници.

Тук е моментът да отбележим, че в цели 208 общини – или в 4/5 от общините в България, процентът недействителни гласове за общински съветници е над средния за страната. Най-висок е делът на недействителните гласове в община Димово – 31.13%, следвана от Борован – 30.42% и Брезово – 28.95%. Десетте общини с най-висок процент недействителни гласове за общински съветници са представени по-долу: 

Хипотези за недействителните гласове 

Според нашия екип има две основни групи хипотези за причините, довели до този висок дял недействителни гласове. Те са базирани на наблюденията ни по време на кампанията и в изборния ден, анализът на изборните резултати и дългогодишния опит на организацията.  

• Недостатъчна запознатост на избирателите с дизайна на бюлетината и начина на гласуване 

Тук е възможно да става въпрос за незаинтересованост на избирателите, които не са се запознали предварително с вида на бюлетината и начина за гласуване и това да е довело до грешки при попълването на бюлетините и впоследствие недействителност на гласа. Друг фактор може да е недостатъчно ефективната информационна кампания на ЦИК, която не е достигнала до широк кръг избиратели (съдейки по недействителните гласове). В допълнение трябва да отбележим, че в голяма степен липсва ангажираност от страна на политическите партии и участниците в изборите, които на практика не провеждат никакви информационни кампании за избирателите, а наблягат само и единствено на политическата агитация. 

• Недостатъчна подготовка на изборната администрация и организационни проблеми 

Наши наблюдения на обученията на секционни избирателни комисии в София показаха редица пропуски и проблеми от организационен и съдържателен характер. Част от тях включваха слаба посещаемост и основно финансова мотивация на членовете на СИК, липса на материали, разнопосочни указания, недостатъчен акцент върху някои нововъведения в методическите указания. Също така по време на двата тура на местните избори бяхме свидетели на неспазване на процедурите от страна на СИК, особено в края на изборния ден и по-конкретно броенето на гласовете. Причини за това бяха незнание, но често и нарочно пренебрегване на разписаните правила. Налице бяха и проблеми с осигуряването на необходимите книжа и материали, както и недобра комуникация между различните нива на изборната администрация. Всичко това са сериозни предпоставки за грешки и некоректно отразяване на гласовете на избирателите.   

Някои препоръки за подобряване на изборния процес 

Задължително следва да се направи анализ на причините за високия процент недействителни гласове за общински съветници. Той е необходим за получаване на пълната картина и цялостно заключение, на база на което да се предприемат стъпки за отстраняване на проблемите, а не да се правят частични и често необосновани законодателни промени. Воля за такъв анализ досега не е изразявана от страна на изборната администрация и политическите партии, въпреки предложения на нашата организация и Обществения съвет към ЦИК. 

Стъпка за повишаване качеството на работата на изборната администрация е свързана с промяна в модела на обучение на Общинските избирателни комисии (ОИК) и СИК. За постигането на това е необходимо от една страна подобряване на организацията и структурата на обученията, които се провеждат от ЦИК и впоследствие от ОИК. От друга страна е необходима по-голяма ангажираност на политическите партии, чиито представители са членовете на изборната администрация.  

Чрез промени в изборните книжа – опростяване на протоколите и на избирателните списъци, ще се улесни и работата на секционните комисии. Става въпрос за предварително попълване на по-голяма част от данните в тези книжа (например брой избиратели в съответната секция, ЕГН и номер на документ за самоличност на избирателя и др.), което да намали дейностите на членовете на СИК в изборния ден. Така ще се ограничат и възможностите за грешки. 

Не на последно място, необходимо е да се положат допълнителни усилия от страна на ЦИК и участниците в изборите за по-добрата информираност на избирателите относно техните права и задължения.