След проведения втори тур на местни избори 2019 публикуваме окончателните данни от медийния мониторинг на Институт за развитие на публичната среда. По време на кампанията екипът ни проследи дали доставчиците на медийни услуги спазват изискванията в Изборния кодекс (ИК), според които трябва да публикуват договорите си с политически субекти. Според ИК тарифите на медиите “…не могат да надвишават средните пазарни цени за търговска реклама през последните 6 месеца преди началото на предизборната кампания.” Също така цените и условията за отразяване трябва да са едни и същи за всички участници. 

Мониторингът ни обхвана 43 национални и регионални медии – 11 телевизии, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 информационни сайтове и агенции, и договорите сключени от тях и публикувани на Интернет страниците им. За участниците, регистрирани в Централната избирателна комисия, са включени и договори за местно отразяване (в това число и като част от местни коалиции). Данните в публикацията са актуални към 5-и ноември 2019 г. Тук следва да отбележим, че БТА, в. Утро и Радио Фокус/Агенция Фокус Нюз вече са премахнали договорите от своите сайтове – при тях информацията е към 30.10.2019 г.

Кой похарчи най-много за медии?

Участниците в кампанията сключиха договори за медийно отразяване на стойност 1 905 604 лв. (без ДДС). Тази сума е значително по-малка в сравнение с разходите, направени за медии в предишни кампании. По всяка вероятност това се дължи на намалената драстично в средата на годината държавна субсидия. 

ВМРО – БНД е формацията, вложила най-много средства в медийна реклама – 318 381 лв. (без ДДС). Тя държеше първото място през цялата кампания. След нея се нарежда БСП за България с общо 264 755 лв. (без ДДС), а в последната седмица ГЕРБ вече е трета с 215 380 лв. (без ДДС). 

В седмицата между първи и втори тур на местните избори може би очаквано, най-съществена промяна има в разходите на ГЕРБ и ИК за Мая Манолова. Повече подробности за средствата, които участниците в изборите похарчиха за медийно отразяване, може да видите в следващата графика (тя е интерактивна – ако натиснете предпочитан участник с мишката, ще видите разпределението на средствата по медии):

*Участниците, които са изразходвали по-малко от 5 000 лв. в кампанията, са включени в графата “Други”. 

Кои медии привлякоха най-много средства?

Най-предпочитана от участниците през тази кампания беше обществената БНТ. Тя успя да сключи договори за общо 321 986 лв. (без ДДС). Следват големите търговски телевизии Нова – 297 084 лв. (без ДДС) и бТВ – 203 641 лв. (без ДДС). Трябва да отбележим, че те публикуваха относително късно в кампанията договори с политически партии, а и общите суми на привлечените средства от двете медии са значително по-ниски от тези на минали избори. На четвърто място се нарежда Канал 3 със 135 283 лв. (без ДДС) – основна част от тази сума телевизията привлече в първите 10 дни на кампанията, когато беше и лидер по приходи. 

В следващата графика представяме подробна информация за приходите на медиите (графиката е интерактивна – ако натиснете предпочитана медия с мишката, ще видите разпределението на средствата по партии, коалиции и инициативни комитети):

*Мая Манолова има сключен договор, който е общ за медиите Дневник, Капитал и Mediapool.bg. Неговата стойност е 7 900 лв. (без ДДС), които екипът ни е отнесъл към сумата на Дневник и Капитал.

*Сумите за Радио Фокус и Агенция Фокус Нюз са обединени.

*Канал 3 има сключен договор с рекламна агенция Кота 97 на стойност 8 333.33 лв. (без ДДС), който не е включен в общата сума.

Дали бяха спазени правилата?

По време на кампанията 33 от обхванатите от мониторинга ни медии публикуваха информация за сключени договори с участници в изборите. В това число включваме в. Черноморски фар, който обаче обявяваше само първите страници на договорите без информация за стойността им, както и телевизия Алфа, която има публикуван един договор за безвъзмездно отразяване с партия Атака. 

Девет от медиите нямаха или не публикуваха сключени договори с участниците в предизборната надпревара. Това са: вестниците – в. Дума, в. Сега, в. Монитор, в. Телеграф, в. Борба, в. Черно море, в. Старозагорски новини и агенциите – BGnes.com и Novini.bg. В. Арда Нюз пък беше обявил два договора с ДПС на обща стойност 3 330 лв., но впоследствие ги премахна от Интернет страницата си, което е в разрез с изискванията на ИК. 

И през тази кампания наблюдавахме медии, които категорично не спазват разпоредбите в Изборния кодекс. Част от тях не са обявили сключени договори, въпреки че на Интернет страниците им има политическа реклама – публикуваме информация от сайтовете на в. Борба и в. Старозагорски новини (към дата 25.10.2019 г.).

Някои нови подходи, които медиите използваха за заобикаляне на правилата, включваха създаването на тематични рубрики в печатните издания. Такива бяха  “Твоят кмет” (в. 24 часа), “Моят град” (в. Стандарт), “Така каза кметът” (в. Труд). Чрез тях се представяха материали с очевидно агитационно съдържание, но без задължителните обозначения. Нещо повече – в 6-те броя на в. Стандарт по време на кампанията, бяха отделени 47 страници (или около ⅙ от съдържанието) с немаркирани материали, които бяха очевидна политическа реклама за редица кандидати на местните избори. Това означава, че или основната част от агитационните публикации е редакционно съдържание, или обявените договори на обща стойност 20 650 лв. са далече от реалната сума, получена от медията. 

Често наблюдавахме публикация на материали със сходно съдържание в различни печатни издания, които са приложили и различни критерии за отбелязването на предизборната реклама. По-долу може да видите идентични статии във в. 24 часа и в. Труд – едната е маркирана, а другата не е (броевете на изданията са от 02.10.2019 г.).

Преди тези избори се прояви относително новата за България практика за негативна медийна кампания. Тя беше водена основно във в. Труд и засягаше кандидата за кмет на София Мая Манолова (чиито жалби пред ЦИК и ВАС бяха отхвърлени), както и Тома Белев – кандидат на Демократична България за общински съветник отново в София.

Сключването на безвъзмездни договори беше използвано за пореден път от участниците в местни избори 2019. Общо 5 медии – Евроком, ТВ Европа, БСТВ, Алфа и Вяра Нюз, обявиха такива договори, част от тях обаче бяха премахнати в хода на кампанията. Трудно бихме могли да оценим стойността на тези споразумения и търговската логика, която стои зад тях. Възможно е все пак те да са част от пакетна услуга и да са включени под формата на бонус. Информация за това на Интернет страниците на съответните медии липсва. Също така е странно, че някои медии премахнаха първоначално обявените от тях безвъзмездни договори, като по този начин нарушиха и изискванията на ИК.

ИРПС ще продължи да следи подаваната към отговорните институции информация за стойността на медийното отразяване по време на предизборната кампания.