Институт за развитие на публичната среда е независим наблюдател на изборния процес в България от 2011 г. За да представи цялостната картина, организацията покрива широк спектър от дейности:

• • Мониторинг на средствата, заделени за медийно присъствие;
  • Фондонабиране и анализ на финансовите отчети на участниците;
  • Създаване на информационни материали за избирателите, изборната администрация, независими наблюдатели;
  • Обучение на екип от независими наблюдатели и наблюдение на терен;
  • Взаимодействие с институциите за отстраняване на нарушения;
  • Анализ на изборните резултати и идентифициране на слабостите на изборния процес;
  • Анализ на съществуващото законодателство и изготвяне на препоръки.

Независимите наблюдатели имат право да присъстват по време на всички етапи от изборния процес (правата им са дефинирани в глава “Наблюдатели” на Изборния кодекс).

Традиционно организирането и провеждането на местни избори е предизвикателство както за изборната администрация, така и за избирателите. И докато всеки заинтересован гражданин има достъп до знание за своите права и задължения чрез информационната кампания на Централната избирателна комисия (ЦИК), независими платформи като „Аз гласувам” и медии, то за подробностите за обучението на изборната администрация към този момент не е известно много. След всеки вид избор се констатират повтарящи се проблеми по отношение способността на ЦИК да подготви такива обучителни материали и да предложи такива стимули (не само финансови) за членовете на секционните комисии, които да гарантират базовата им подготвеност и тяхната добросъвестност.

Именно този факт мотивира няколко опитни наблюдатели на ИРПС да присъстват на обучения на секционни избирателни комисии в столицата, за подготовката на които отговарят представители на съответната Общинска избирателна комисия (ОИК). График за обученията беше публикуван на 10 октомври на интернет страницата на ОИК, раздел “Съобщения”.

Организационни слабости

С оглед големия брой секции на територията на Столична община, обучението на над 1500 комисии беше планирано в рамките на една седмица, като голяма част от тях бяха в дните между 21 и 23 октомври. Наблюдатели на ИРПС присъстваха на обучения в районите Младост, Триадица, Красно село, Красна поляна, Лозенец, Средец, Слатина и Изгрев.

Всички наблюдавани райони следваха относително еднаква организация: регистрация на присъстващите (вписват се техните имена, номер на комисия, партия/коалиция, която ги излъчва); получаване на методически указания и образци на протоколите за всеки вид избор от председателите на комисии; настаняване в залата.

Регистрацията отнемаше минимум 30 минути, при положение, че присъстваха не повече от половината членове на комисиите (в някои случаи и по-малко). Опашките бяха една своеобразна тренировка за времето в Арена Армеец. Присъстващите членове на секционни комисии трябваше да се регистрират, за да получат по 10 лв. за присъствието си по време на инструктажа. Заплащането обаче се оказа недостатъчен мотив за част от членовете да присъстват до края на обучението, когато всъщност трябваше да разберат как да попълнят протоколите.

Тази организационна слабост създаде предпоставки за закъснялото започване на обученията – в някои райони с почти час, и напрежение между администрацията и участници по чисто процедурни причини и при положение, че максималният брой на членовете на комисиите е предварително известен.

В един от районите не бяха подготвили протоколите в дигитален формат, за да бъдат показани на екраните. Това се оказа сериозен недостатък. Обучителите разчитаха всяка комисия да разполага с поне един образец, но заради хаоса при регистрацията, голямата част от комисиите не бяха получили такъв. Така се наложи прекъсване на сесията за още 20 минути, нови опашки и напрежение.

Съдържателни слабости

Основните моменти от изборния процес бяха представени на комисиите под формата на презентация. Първата част на обучението е с продължителност около 50 минути – време, през което се представят действията на комисията при приемане на изборните книжа; оборудване на изборното помещение; откриване на изборния ден; процедура на гласуване и закриване на изборния ден. Продължителността на втората част от обучението е около 25-30 минути и е концентрирана изцяло върху попълването на протоколите с резултата от гласуването. Струва си да се отбележи, че липсваше акцент върху ролята на секционните комисии в изборния процес като основен гарант за коректното отчитане на резултата.

Комисиите бяха запознавани с протокол за отчитане на резултатите за общински съветници заради сложността му и възможността за използване на преференции от страна на избирателите. Представено беше и „приложение за проверка на коректността на протокола”, разработено от Столичната ОИК, под формата на таблица в Excel.

За местни избори 2019 г. ЦИК заложи някои нови моменти в процедурата по отчитане на вота. Тук ще споменем част от тях, които останаха извън обсега или бяха слабо засегнати по време на обучението. На първо място, трябваше да бъде прочетено указанието за броене на гласовете и попълване на протокола; на второ – трябваше да бъдат определени с решение двама души от две различни партии, които независимо един от друг да отразяват вота на избирателите; на трето – да бъде разяснена процедурата по броене и отчитане на гласове и преференции; на четвърто – да бъдат представени материалите за самоподготовка на членовете на комисиите.

На нито едно от обученията не беше представено задължението на председателя на СИК да прочете на останалите членове указанието за броене и отразяване на вота – за неизкушените от процедурата ще кажем, че става въпрос за 6 страници (т.е. не би отнело повече от 10 минути). Споменаваме това, защото в тези 6 страници се съдържа важна информация – кой глас е действителен и кой не; поредността на попълване на протоколите и процедурата за преброяване на гласовете за съответния вид избор. Познаването на тези изисквания създава предпоставки за по-безпроблемно отчитане на резултата. Липсваше акцент и върху останалите три точки, изброени по-горе.

Пропуските по всички тези на пръв поглед „процедурни” въпроси са причина за неподготвеността на членовете на СИК, поради което всеки избор се превръща в изпитание за физическото и психическо здраве на участващите. Обучението на изборната администрация не може и не бива да бъде разглеждано като списък от точки от протокол, за участниците трябва в много по-голяма степен да е ясна отговорността към изборния процес и логиката на едно или друго действие. По време на обученията на някои места бяха предвидени и сесии за „Въпроси и отговори”. От тях стана ясно, че именно последователността и значението на съответните процедури не бяха разбрани от присъстващите.

В заключение

Невъзможността на изборната администрация да организира обучение, да създаде подходящи инструменти и методи за подготовка и стимули (извън финансовите) за взаимодействие с гарантите на изборния процес, поставя под въпрос всеки вид избори. Общественото доверие се основава на личното впечатление на избирателите за компетентността на секционните комисии и за качеството на взаимодействие между нивата на изборната администрация. Често общинските избирателни комисии изтъкват като проблем слабата подготовка на СИК, но едновременно отговорността за нея до голяма степен е в техни ръце. Не е без значение и фактът, че цялостната стратегия и основните обучителни материали се разработват на централно ниво от представителите на партиите в ЦИК, без да се вземе под внимание гледната точка на секционните комисии.