На 27-и октомври 2019 година ще се проведат избори за кмет и за общински съветници във всички 265 общини в България. Досега разходите, които политическите субекти правеха за медийно отразяване, заемаха най-голямото перо в предизборните кампании (около 50 % от всички разходи). Ще стане ясно дали тази тенденция ще се запази и през предстоящата кампания с оглед намаляването на държавната субсидия и създаването на възможност за безлимитни дарения от физически и юридически лица. Нещо повече – във връзка с последните медийни и журналистически скандали, премиерът Борисов вече заяви, че “…На евроизборите сме дали на огромния брой медии от партийната субсидия, сега не даваме на никой.” 

Графиката по-долу представя разходите на партийните централи по време на избори, в това число сумите, отделени за медийно отразяване. Тя е интерактивна и с посочване на на мишката върху конкретно перо, ще видите и конкретната разходвана сума.

Общата сума на средствата за медийно отразяване в кампаниите на всички парламентарни, президентски и европейски избори от 2013 г. насам (т.е. за 6 предизборни месеца) възлиза на 41,082 млн. лева. Това означава, че за всеки от тези шест кампанийни месеца (в 5-те изборни години), партийните централи са осигурявали ресурс от около 7 млн. лв. за отразяването си в медиите. 

На последните местни избори през октомври 2015 г., политическите субекти са разходвали 3,487,148.36 лв. за отразяването на кампаниите си в медиите.*

И по време на предстоящите местни избори, екипът на Институтът за развитие на публичната среда ще следи за разходите на политическите субекти за медийно отразяване. В тази предизборна кампания мониторингът ни ще включва официалните страници на 42 национални и регионални медии – 10 телевизии, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 информационни сайтове и агенции. 

Печатните и онлайн медии са длъжни да обявяват на уебсайтовете си условията и цените за отразяване на предизборната кампания съгласно Изборния кодекс (ИК). Крайният срок за това изтече на 16-и септември. Тарифите на Българската национална телевизия и Българското национално радио се приемат от Министерски съвет (МС) не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Цените за отразяване на кампанията на двете обществени медии са приети с Постановление № 217 на МС от 05.09.2019 г.

Те се изпращат и до Централната избирателна комисия (ЦИК) и Сметната палата. Своите тарифи до тях изпращат и останалите медии. Според изборното законодателство тарифите на медиите “…не могат да надвишават средните пазарни цени за търговска реклама през последните 6 месеца преди началото на предизборната кампания.” В допълнение, цените и условията за отразяване, които предоставят доставчиците на медийно съдържание, са едни и същи за всички партии, коалиции и инициативни комитети и регистрирани кандидати.

Започваме серията от публикации с информация за това дали медиите спазиха изискването да публикуват тарифите си за отразяване на кампанията за местни избори 2019. Предоставената информация е актуална към 17 септември. 

Медиите, включени в наблюдението, са посочени в следващата графика. 

Ден след крайния срок медиите, които са публикували конкретни тарифи за отразяване на политическите субекти в предстоящата кампания са 27: БНТ, bTV, NOVA, Канал 3, Bulgaria On AIR, Европа, Скат, ТВ Евроком, БСТВ, БНР, Дарик радио, Радио Фокус, в. Труд, в. 24 часа, в. Марица, в. Черноморски фар, в. Старозагорски новини, в. Утро, Вестник „НИЕ“, в. Арда NEWS, Vesti.bg, БТА, Bgnes.com, Focus-news.bg, Novini.bg, Клуб Z, Епицентър.

Част от медиите не са обновили информацията за тарифите от последните избори за членове на Европейския парламент. Това към този момент са:  в. Стандарт, в. Сега, Dir.bg, Offnews.bg. 

Продължава практиката на част от медиите да посочват общи тарифи за политическа реклама, с което считат, че са изпълнили изискванията на изборното законодателство и по отношение на отразяването на предизборните кампании. Към този момент това са: в. Струма, в. Борба, Дневник и Капитал, Медиапул, Вяра Нюз, Фрог Нюз. 

Медиите, които не са изпълнили изискванията на Изборния кодекс ден след изтичането на посочения срок, са – Алфа ТВ, в. Дума, в. Черно море. Тези три медии традиционно не публикуват офертите си за отразяване на предизборните кампании.

По отношение на сменилите част от собствеността си в. Монитор и в. Телеграф, не става ясно къде се публикуват тарифите на тези издания, ако това изобщо се прави. На страницата, на която в предишни избори публикуваха цени за реклама, вече не се предоставя информация за тарифите им. 

По време на предизборната кампания за медиите съществува и задължение да предоставят информация за всеки договор на интернет страниците си в тридневен срок от подписването му. Това изискване на Изборния кодекс важи и за безвъзмездните договори, както и за договорите, сключени чрез посредник. Договорите се премахват не по-рано от обявяване на резултатите от изборите.

След старта на предизборната кампания, екипът ни ще следи за спазването на тези задължения и направените медийни разходи от политическите субекти в поредица от публикации.

* Данните включват 12 регистрирани на национално ниво в Централната избирателна комисия за местните избори политически партии и коалиции –  всички парламентарно-представени политически сили (НФСБ и ВМРО са с отделни регистрации, а Български Демократичен Център бе отделен от България без Цензура) и получилите повече от 1% на проведените миналата година парламентарни избори – Движение 21 и Глас Народен.