В кампанията преди Евроизбори 2019 общо 20 (от 27) политически субекта имаха право да ползват медийни пакети – 8 партии, 6 коалиции и 6 инициативни комитета. Общата сума на тази форма на държавна помощ възлизаше на 582 000 лв. (с ДДС).

Партиите и коалициите можеха да разходват средства от пакети в размер на до 40 000 лв.  На коалициите, в чийто състав участваха и партии, получаващи държавна субсидия, се предоставяха средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, участвали в коалицията, които нямаха право на държавна субсидия.

Инициативните комитети, излъчили кандидати за европейските избори, имаха право на медийни пакети в размер на до 5 000 лв.

Средствата от пакетите, насочени към конкретните медийни доставчици, се одобряваха от Централната избирателна комисия (ЦИК) и се използваха за заплащане на различните форми на отразяване на предизборната кампания.  

Преглед на протоколите от заседания на ЦИК показва, че общата сума на използваните медийни пакети възлиза на 559 542 лв. 

Тук е мястото да посочим, че често от стенограмите на ЦИК не става напълно ясно за какви услуги точно са разпределени средствата от пакетите – в тях се посочва общата стойност на договорите между участниците в кампанията и медиите, с които са подписани. Дори в някои случаи не е посочена конкретната медия, тъй като по време на обсъжданията се споменава единствено компанията – собственик.  

Прави впечатление, че по време на заседанията на ЦИК не са проведени сериозни дебати относно съдържанието на медийните услуги и тяхната стойност. Единственото съмнение е изразено по отношение на завишени цени в сайта bgnesagency.com. Става въпрос за договор с партия “Пряка демокрация” на стойност 12 240 лв. с ДДС. В предмета на договора е “записано еднократно прессъобщение, обръщение и призив, публикувани във вътрешните страници на „bgnesagency.com“ (БГНЕС груп ЕООД) и 3 излъчвания на видеоклип в същия сайт в рубриката “Видео от България”. След кратко обсъждане членовете на ЦИК установяват, че формалните изисквания за удостоверяване на тарифите на медията са спазени. В резултат договорът е одобрен единодушно от присъстващите на заседанието. 

Графиката по-долу представя разпределението на медийните пакети към различните медийни доставчици (тя е интерактивна – ако натиснете с мишката предпочитана медия, ще видите разпределението на средствата от пакетите за нея):  

Най-много средства – 145 331 лв., са привлечени от БНТ, която традиционно е предпочитана от политическите субекти, имащи право на медийни пакети. Така например на европейските избори през 2014 г. националната обществена телевизия е получила 217 651 лв. Тя е сключила договори с 10 политически субекта – партии, коалиции и инициативни комитети, като основен дял в разпределението на средствата имат Коалиция “Демократична България – Обединение” (30 042 лв.), “Коалиция за България” (29 307 лв.) и Коалиция “Движение Заедно” (25 662 лв.). 

На второ място сред медиите се нарежда телевизия Евроком – 131 506 лв. Тя е била сред основните получатели на средства от медийни пакети и в предишни кампании, включително за национален референдум. Евроком също е сключила договори с 10 политически субекта – партии, коалиции и инициативни комитети, но структурата на разпределение на средствата е по-неравномерна, отколкото при БНТ. Основен дял имат сключените договори с две партии – “Движение презареди България” (39 984 лв. – практически целият медиен пакет) и “Българско национално обединение” (33 967 лв.).  

Третата най-предпочитана медия е Офнюз, която е получила значително по-малко средства от първите две – 73 480 лв. Повече от половината от тази сума идва от договора с партия “Глас Народен” на стойност от 40 000 лв. 

Някои от участниците в тези избори са предприели иновативна стратегия за достигане до своите избиратели като са сключили договори с нетипични доставчици на медийни услуги. Пример за това са договори на “Българско национално обединение” с “Фен Тв” и “Балканика” и на “Партия на Зелените” с радио и телевизия “Сити”.  

Към кои медии са разпределили средствата си партиите, коалициите и инициативните комитети може да проследите в следващата графика (тя е интерактивна – ако натиснете с мишката предпочитан участник в изборите, ще видите сключените договори по медии): 

Почти всички участници в кампанията са изразходвали напълно средствата от медийни пакети.  Повечето от тях са ги насочили към различни по брой и вид медии. Изключение правят инициативният комитет за Христо Симеонов (договор с Дарик радио), коалиция “Демократична България – Обединение” (договор с БНТ), партия “Глас Народен” (договор с Офнюз) и партия “Движение презареди България” (договор с Евроком). 

Данните показват, че най-много средства от медийни пакети са привлекли БНТ и телевизия Евроком – тенденция, която се утвърждава в последните няколко предизборни кампании.  Повечето участници не са концентрирали средствата от пакетите си в определени медии, а са потърсили разнообразни (и необичайни) източници за разпространение на своите послания.

Също така става ясно, че ЦИК продължава да няма механизъм, с който да контролира ефективността на изразходваните средства от медийни пакети. Членовете на комисията следят единствено за спазването на формалните изисквания преди да одобрят даден договор. Това води до липса на дебати и на достатъчно информация относно типа медийна услуга, а в някои случаи – и на медията, която я предоставя.