След пет години експерименти, избирателите вече могат да кажат сбогом на машините.

Управляващите, в синхрон с Централната избирателна комисия (и в двата ѝ състава – бившият и настоящият), направиха всичко възможно да затруднят вота с устройствата, след което използваха същите тези затруднения, за да обявят – премахваме машините за местния вот тази есен. Както и за всички бъдещи избори за кметове и общински съветници. И за национален парламент.

Снимка: Архив от независимо наблюдение на Институт за развитие на публичната среда.

На 27 октомври, за когато са насрочени изборите за кметове и общински съветници, трябва да гласуваме с 6000 машини, двойно повече от произведените през май избори за Европейски парламент (ЕП). За ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП) обаче това е бил скъпоструващ експеримент, който не само не дал търсения ефект, но и довел до хаос в изборния ден. Затова сега предлагат вотът с машини за двата вида избори да отпадне от Изборния кодекс (ИК) още наесен.

Макар и публично да обявяват, че практиката за избори с устройства ще бъде подложена на широка обществена дискусия след местния вот, депутати и от двете управляващи партии неофициално споделят – това беше краят. Такива дискусии се водеха много през годините, в това число само допреди няколко месеца, когато ГЕРБ отново в разрез с препоръките на Венецианската комисия отвори ИК непосредствено преди изборите (за ЕП) и „под обществен натиск“ записа 3000 устройства за евровота, 6000 за местния и машини във всички секции (с някои изключения) за всеки следващ вид избори.

Един услужлив доклад

Елиминирането на машините е на път към пленарна зала, като вчера бе прието на първо четене в правната комисия на парламента с гласовете на ГЕРБ, ОП и „Воля“. „Против“ се обявиха от БСП и ДПС (за което първоначално се съобщаваше, че подкрепя идеята, но после се оказа, че е било подведено, че отмяната ще касае само бъдещия октомврийски вот). Гласовете на управляващите, плюс депутатите на Веселин Марешки, са достатъчни за приемане на поредната „машинна поправка“.

За да обясним как се стигна дотук обаче, трябва да започнем отзад напред. С един услужлив доклад на ЦИК.

Комисията изготви анализ на произведените през май избори за ЕП, в който на машинното гласуване е отделено челното място (след общата част). И в него трудно може да се открие и една добра дума.

„В изборния ден 158 967 избиратели са гласували с машини което представлява 7,59% от всички гласували“, четем.

„Следва да се посочи, че в секциите с машинно гласуване 27,7% от избирателите са избрали да гласуват с машина, а останалите 72,3% от избирателите са предпочели хартиената бюлетина“, посочва още ЦИК, което идва да каже, че близо 30 на сто е малък процент.

Анализът отчита и че в близо 5 на сто от секциите (146) с машини нито един избирател не се е възползвал от правото си да гласува с тях, а в 295 секции (9,9%) машинно са гласували под 10 избиратели. В 26 секции гласуването с устройства въобще не е било отчетено, като в 10 от тях то изобщо не е стартирало.

От което Комисията прави извод: вотът с машини е необосновано скъп спрямо ниския интерес към него:

„Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласуване с оглед броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за обществената поръчка, за разпределяне на секциите на случаен принцип и за допълнително възнаграждение на членовете на СИК, с машинно гласуване възлиза на 59 лева (9 422 238 лева за 158 967 избиратели). За сравнение цената на един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лева (обща цена на бюлетините 1 489 989 лева при гласували с бюлетина 1 936 594 избиратели).“

В анализа си ЦИК надълго разказва и за отказа на всички държавни институции да одитират и сертифицират машините, за който „Отворен парламент“ писа. Разказва и за организационния хаос при доставката на машините в секциите и което е любопитно – потвърждава анализа на „Отворен парламент“ за 40 на сто сгрешени протоколи при пренасянето на данните от машинния вот (в 1139 СИК). Последното е любопитно, защото малко след публикуването на тази фрапираща информация, от ЦИК коментираха пред нас, че няма да се занимаят с проблема, ако не бъдат сезирани по надлежния ред. Но за целите на анализа грешките в протоколите вече са интересни.

В заключение от избирателната комисия посочват, че на местния вот ще им е още по-трудно да се справят с всички дейности около машините, защото:

„Спецификата на предстоящите местни избори изисква специфична и уникална настройка на отделните машини за отделните СИК в страната, като някъде трябва да се настроят за 3, а другаде за 4 вида избори. Предстои отпечатване на 265 вида бюлетини за кметове на общини; 265 вида за общински съветници; 35 вида за кметове на райони и 3187 за кметове на кметства“.

Нататък ЦИК обяснява, че е възможно да има „сериозни затруднения“ при преброяване на преференциите за общинските съветници след първия тур; че вероятно ще се увеличи и броят на грешките в протоколите (което е жизнено важно за местния вот, където и един глас може да бъде решаващ); че между двата тура машините трябва да бъдат върнати в склада, да се пренастроят, да се одитират и сертифицират отново и т.н. ЦИК пропуска обаче, че според експерти протоколите,  изработени именно от Комисията, създадоха предпоставки за грешките заради ръчно пренасяне на данни от машините в общия окончателен протокол.

В заключение от Комисията посочват, че целта на експеримента с машинното гласуване не е постигната – грешките и съответствията в протоколите не са намалели за тези пет години.

Здрава основа

Веднага след публикуването на анализа на ЦИК, стъпили на тази здрава основа, управляващите свикаха работна група на правната комисия, за да поставят въпроса с премахването на машините. Това се случи миналата седмица като още тогава депутати, участвали в срещата, споделиха, че този път ДПС (под чието давление бе записана последната поправка в ИК за по-високия брой машини) ще подкрепи идеята.

Макар и мнозинството в „правна“ да се беше разбрало за текстовете още миналата седмица, от ГЕРБ не пожелаха публично да обявят това. Депутатът от БСП и член на комисията Крум Зарков внесе изпреварващо питане до вицепремиера Томислав Дончев в рамките на петъчния парламентарен контрол. Зарков попита ресорния заместник на Бойко Борисов какво ще направи държавата по въпроса с одита и сертифицирането на машините предвид рецидива всички държавни институции да отказват да ги извършат. Дончев не се ангажира с отговор. Вместо това иронично предложи да командироваме държавни служители в Намибия, Киргизстан, Монголия и др. държави от т.нар. Трети свят, за да се поучим от техния опит с машините. Вицепремиерът отказа към онзи момент да посочи и еднозначно готви ли ГЕРБ изменение в Кодекса за отмяна на вота с устройствата. Но също препрати към анализа на ЦИК. Няколко дни по-късно поправките в ИК вече бяха внесени.

А всъщност

А всъщност всички заключения на ЦИК за провала на машинния вот, взети на въоръжение и от управляващите, се дължат на чисто човешки грешки. Първата от които на ЦИК. И в двата му състава.

Сагата с обявяването на обществената поръчка за машините за евровота е вече печално известна. Старият състав на ЦИК, чийто мандат изтече през февруари, упорито отказваше да поеме отговорността и прехвърли обявяването на търга за новия. Отказа дори да разпрати уведомителни писма до потенциални големи фирми производителки и доставчици. В резултат търгът бе пуснат в последния възможен момент – месец и половина преди самия вот. Предметът на поръчката обаче не бе закупуване на машините, а наемане на такива, като още тогава от ЦИК коментираха неофициално пред „Отворен парламент“, че няма гаранция, че вотът с машините ще остане за следващия вид избори.

В този смисъл твърдението на същата тази ЦИК, че вотът с устройствата излиза скъпо на данъкоплатеца (над 9 милиона лева с ДДС) не е коректно. Поради самия факт, че ако бяха закупени, а не взети под наем за конкретните избори, тези машини щяха да се използват и за в бъдеще. Такова е становището на БСП, както и на омбудсмана Мая Манолова, автор на ИК, при който машините бяха въведени.

Един от аргументите на ГЕРБ също така е, че чрез машините не е намалял броят на недействителните бюлетини, който традиционно се движи около 7% (това е близо две партии при праг от 4 на сто за влизане в парламента). Всъщност при машините няма недействителни бюлетини. Такива има само при хартията.

Непрекъснатата промяна в протоколите, като се усложняват при всеки вид избор и фактът, че от членовете на секционните комисии се изисква да нанасят в тях и данните от машинния протокол, естествено, води до констатираните и от ЦИК масови грешки. От друга страна самите членове на СИК минаха през обучение за машинния вот буквално дни преди самия вот. Късно стартира и информационната кампания за гласоподавателите как да боравят с машините. Одитът и сертифицирането пък се извършваха буквално финално час преди старта на изборния ден и то само заради благоволението на БАН и Софийския университет. Или всичко изброено дотук показва, че не машините, а хората са водещи при този описан от ЦИК като провал процес.

Държавата на суперкомпютъра

Според левицата и ДПС има решение на всички тези проблеми. Двете формации се подиграха с демонстрираното от държавата безсилие със сравнения като: държавата, в която ще има суперкомпютър (един от общо осемте в ЕС), не може да накара една машина да функционира; и IT секторът ни е с по-бурен растеж от първите 5 държави в ЕС, занимава се с изкуствен интелект, а ние търсим и намираме причини да премахнем машинното гласуване.

Двете формации настояват за опростяване на протоколите и премахване на изискването данните от машинния протокол да се нанасят в общия. От БСП смятат и че по отношение на местния вот може да се увеличи разстоянието между двата тура, за да се направят пренастройките на машините за втория.

Ранното обявяване на търга за нови машини, ранната информационна кампания, ранното обучение на членовете на секционните комисии и най-важното – определяне на орган или органи по одит и сертификация са останалите „рецепти“ според ДПС и БСП.

Утре обаче парламентът ще разгледа на първо четене (в спешен порядък) законодателната инициатива на управляващите и „ако не й мине котка път“, благодарение на присъдружната им „Воля“, гласовете са достатъчно, за да бъде приета, макар и това все още да не е окончателно.

Да се готви електронното гласуване.