В последните седмици темата за размера на държавната субсидия за политическите партии отново е актуална. „Надцакването” за намаляването ѝ надмина всякакви очаквания и партиите, които традиционно финансират 100 % от предизборните си кампании с държавни средства – ГЕРБ и ДПС, заговориха за пълното премахване на субсидията и въвеждането на американски модел на финансиране.

Какъв всъщност е този модел накратко представяме в настоящата публикация, която разглежда набирането на средства по време на президентските кампании в САЩ и включва примери от надпреварите за Белия Дом през 2008 г., 2012 г. и 2016 г. Текстът е базиран на изследването на ИРПС „Партийното финансиране в България”.

Специфики във финансирането на предизборните кампании в САЩ

Финансирането на предизборните кампании в Съединените американски щати се осъществява на федерално, щатско и местно ниво.

На федерално ниво то се регламентира от Конгреса и се контролира от Федералната избирателна комисия, която е независима федерална агенция.

Фондонабирането има ключова роля в президентските кампании в САЩ и е един от основните фактори за определяне потенциала на кандидатите, наред с нивото на електорална подкрепа, атрактивността на посланията, качествата на предизборните екипи и др.

Привлечените средства се използват за заплати на членовете на екипа, транспорт, материали, реклама и др.

Законодателната рамка

Според американското законодателство кандидатите за президентския пост са длъжни да отчитат детайлите по финансирането на кампаниите си пред Федералната избирателна комисия в края на всеки календарен месец или на тримесечие. Резюметата на техните отчети се публикуват от Комисията в кратки срокове след получаването им с цел представяне на информация за съответните кампании.

През 2010 г. две съдебни решения въвеждат „най-значимите промени в законодателството, регулиращо финансирането на предизборни кампании, за последните десетилетия”*.

Първото от тях е по дело пред Върховния съд – Citizens United v. Federal Election Commission. По него той отсъжда, че корпорации (в това число и синдикати и други групи) могат да правят неограничени разходи за разпространение на послания в подкрепа на или против конкретни кандидати, доколкото тези послания не са „директно координирани” със самите кандидати или партии. По този начин се отменят някои от ограниченията за директна корпоративна намеса в политиката, въведени още през 1907 г.

Второто решение е на Апелативния съд в окръг Колумбия, според което Конгресът не може да поставя лимити на даренията към организации, подкрепящи партиите, но чиито разходи не са координирани с тези на конкретни кампании.

Описаните две съдебни дела и решенията по тях водят до създаването на т. нар. супер комитети за политически действия – Super PACs.

Комитети за политически действия (PACs) и супер комитети за политически действия (Super PACs)

Комитет за политически действия – Political Action Committee или PAC e политически комитет, организиран с цел набиране и разходване на средства в изборна кампания за или срещу конкретен кандидат**. Повечето PACs представляват бизнес, трудови или идеологически интереси. Тези формации могат:

– да даряват до 5 000 долара на комитет, издигнал конкретен кандидат по време на избори;

– да даряват до 15 000 долара годишно на всеки национален партиен комитет;

– да даряват до 5 000 долара годишно на други PACs;

– да получават до 5 000 долара от индивидуални дарители, други PACs или партийни комитети в рамките на една календарна година.

Всеки PAC е длъжен да се регистрира във Федералната избирателна комисия в рамките на 10 дни от създаването му. При регистрацията се подават данни за името и адреса на PAC, неговия ковчежник и всички организации, с които е свързан.

Както стана ясно по-горе, през 2010 г. се дава възможност за създаването на нов вид политически комитети за действие – супер комитети за политически действия или Super PACs.

За разлика от традиционните PACs, на Super PACs е забранено да даряват пари директно на политически кандидати. Те могат да правят независими разходи във федерални надпревари – например за реклама, агитиране на избирателите в подкрепа на или срещу конкретен кандидат. Тези разходи официално не са координирани с финансите на кандидатите, в чиято полза се правят. Няма лимит или забрани за източниците на средствата – те могат да бъдат корпорации, профсъюзи, асоциации и отделни лица.

Също като обикновените PACs обаче, тези комитети са задължени да подават регулярни финансови отчети до Федералната избирателна комисия, в които да посочват източниците на набрани средства, а също и направените разходи.

В годините, в които не се провеждат избори, отчетите се подават всеки месец или на шест месеца – по избор на комитетите, а в такива, в които са насрочени избори, комитетите трябва да се отчитат ежемесечно.

В статия на американския вестник „The Washington Post” се посочва, че към началото на 2016 г. в САЩ са регистрирани повече от 5 800 PACs и почти 1500 Super PACs. Всички те общо са набрали над 100 млн. долара само в последните шест месеца на 2015 г., повечето от които чрез дарения от седемцифрени суми.

Примери от последните президентски кампании в САЩ

Двете поредни кандидат-президентски кампании на Барак Обама през 2008 г. и 2012 г. бележат рекорди по набиране на средства, ненадминати и досега. Привлечените от неговия щаб приходи са съответно – близо 750 млн. долара и близо 740 млн. долара. За да се очертае техният мащаб, графиката по-долу показва сумите набрани (обща сума, външни средства, средства от кампании) от кандидатите за президент на Републиканската и Демократическата партии в кампаниите от 1996 г. до 2016 г.:

Кампания през 2008 г.

През 2008 г., набраните средства за кампаниите за президентските избори в САЩ, бележат своеобразен рекорд в сравнение със сумите, получени в предишни изборни надпревари.

Според отчетите на участниците, подадени пред Федералната избирателна комисия, 148 кандидати са набрали общо 1 644 712 232 долара и са изразходвали за кампаниите си по време на първичните и същинските избори общо 1 601 104 696 долара.

Както вече отбелязахме, Барак Обама набира близо 750 млн. долара от  4 милиона дарители – според данни от неговия предизборен щаб. Също така се посочва безпрецедентният брой малки дарения в размер на 5 долара, 10 долара или 100 долара. Проучване на Институт за финансиране на кампаниите (Campaign Finance Institute) показва, че близо 114 млн. долара са от дарения на стойност по-малка или равна на 200 долара. Почти всички набрани средства в кампанията са от индивидуални донори, а само малка част – от политически комитети. Повече хора даряват в кампанията на Обама, отколкото в която и да е друга президентска кампания в историята на САЩ до този момент.

Кампанията през 2012 г.

Президентските избори през 2012 г. бележат навлизането на Super PACs. Може би не е случайно, че в този контекст кампанията през 2012 г. е определяна от анализатори като най-скъпата в историята на САЩ.

Общата сума на набраните средства от щабовете на основните кандидати – Барак Обама и републиканеца Мит Ромни, достига близо 2 млрд. долара. Междувременно много богати донори и трудови синдикати например, предоставят средства в последните дни от кампанията в описаните по-горе Super PACs. Такъв пример е собственикът на едни от най-известните казина и хотелски комплекси в света Шелдън Аделсън, който заедно със съпругата си Мириъм Аделсън дарява близо 91 млн. долара в кампанията на Мит Ромни чрез различни Super PACs (същите донори са финансирали кампанията на Доналд Тръмп през 2016 г. с 20.5 млн. долара).  

Изследване на Wesleyan Media Project показва, че предварителната кампания на Републиканската партия от 2012 г. е много по-негативна – 7 от 10 реклами, излъчени в този изборен цикъл са били насочени срещу партийни опоненти. За сравнение, данните от 2008 г. регистрират 1 от 10 реклами като негативна. Докато през 2008 г. над 96% процента от средствата за негативна реклама са били предоставени от предизборните щабове, то през 2012 г. този процент намалява драстично до 35.8%. За сметка на това обаче, негативната реклама се финансира основно от Super PACs.

Кампанията през 2016 г.

Влиянието на Super PACs в кампанията от 2016 г. вече е значително и те имат нарастваща роля още на ниво първични избори. Така например, още преди провеждането на предварителните избори на Републиканската партия, за периода от обявяването на намерението си да се кандидатира до края на 2015 г. Джеб Буш получава значителна финансова подкрепа от PACs и Super PACs. Той привлича общо средства в размер на 162.1 млн. долара, от които 126.9 млн. долара са външни за кампанията (т.е. oт PACs, Super PACs).

Кампаниите на Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, са на стойност съответно 729.2 млн. долара и 644.6 млн. долара. В графиката по-горе се вижда например, значителната роля на средствата, набрани в кампанията на Тръмп от PACs и Super PACs.

В допълнение

Моделът на партийното финансиране в САЩ се развива в продължение на повече от един век. В него са заложени редица механизми за контрол и прозрачност при набиране на средства от партиите и кандидатите. Те функционират с цел осигуряване на висока степен на отчетност и позволяват проследяване на паричните потоци в кампаниите. По този начин се защитава публичният интерес още на ниво изборен процес.

Важно е да се подчертае, че корпорации, синдикати, предприятия и бизнес сдружения, не даряват пряко средства за партиите и финансирането на кампаниите им, които да се вливат в партийните каси. Техните дарения се „управляват” при строги правила от посредници – описаните по-горе PACs и Super PACs. Директното фондонабиране за кандидатите се осигурява основно от индивидуални дарители и е също така строго регулирано, гарантирайки прозрачност и отчетност на партийното финансиране.

Трябва да отбележим, че в САЩ лобизмът е нормативно уреден, за да се „освети” желанието на бизнеса да участва във формирането на държавни и местни политики.

* Съгласно доклад на Congressional Research Service от 2011 г.

**Първият „PAC” е създаден през 1944 г., когато Конгреса на индустриалните организации в САЩ решава да създаде комитет, който да набира средства за преизбирането на президента Франклин Рузвелт.