Екипът на Отворен парламент публикува последното от поредицата интервюта с български експерти, които работят в европейските институции. С тях обсъждаме как решенията на Съюза влияят върху живота на българите; как се създават правилата на европейско ниво; какви са задълженията на служителите в европейските институции и защо изборите за Европейски парламент са важни. Инициативата се реализира със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в България.
Ден преди изборите за членове на Европейски парламент (ЕП) от Република България разговаряме с Елена Палаврова, която е служител на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Европейската Комисия (ЕК) от 9 години.
Споделете ни повече за себе си – откъде сте, какви са професионалният ви опит и мотивация за работата, която вършите, от колко време работите в институциите на Европейския съюз?
Родена съм в Пловдив и съм възпитаник на Френската езикова гимназия в града. Магистър съм по Международни икономически отношения и Публична администрация.
Започнах професионалното си развитие в сферата на бизнес услугите и международното бизнес сътрудничество като мениджър в Търговско-Промишлена Камара – Пловдив. Дългогодишният ми опит в тази организация допринесе изключително много и за моето развитие в посока европейски проекти. Именно там се докоснах за пръв път до европейските институции и работата с тях.
Вдъхновена от идеята за Европейския съюз, още преди самото присъединяване на България, преминах стаж в Европейската Комисия, в тогавашната генелална дирекция „Предприятия и промишленост“.
В последствие временно замених международното бизнес сътрудничество с международно сътрудничество в сферата на висшето образование и ето, че вече девета година работя в Брюксел – в Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Европейската Комисия.
Разкажете ни накратко за сферата на политики, в която работите? Какво прави Европейският съюз в нея?
От една страна, работата ми е свързана с реализиране на политиката на Европейския съюз в сферата на висшето образование в лицето на програмата Еразъм+ и по-специално нейния международен аспект. Това включва дейности, подпомагащи сътрудничество между университети от Европейския съюз и университети от други страни, както и финансирането на стипендии за студенти и академичен персонал. В частност, отдела, в който работя, отговаря за съвместните магистърски програми Еразмус Мундус – престижни програми за обучение, които се изпълняват съвместно от международен консорциум от висши учебни заведения, предоставящи стипендии студенти, финансирани от Европейския съюз.
В същото време, програмата, с която пряко съм ангажирана (Схема за академична мобилност Intra-Africa), засяга политиката на Европейския съюз за международно сътрудничество и развитие. Схемата цели да насърчи развитието на човешкия капитал в Африка чрез мобилност на студенти и академичен персонал и сътрудничество между висши учебни заведения в рамките на Африка.
Ще попитате защо Европейският съюз инвестира в сферата на висшето образование в Африка. Докато Еразъм е от жизненоважно значение за европейското висше образование, връзките и отношенията извън Европа, които тя е подпомогнала, са от голяма полза за останалата част от света. Програмата насърчава мобилност и сътрудничество не само между университетите в ЕС, но и с университети извън Съюза. В този ред на мисли, Схемата за академична мобилност Intra-Africa е резултат от засиленото партньорство между Африка и ЕС. Сред приоритетите на Алианса Африка-Европа са инвестициите в хора чрез инвестиране в образование и умения.
В какво се състои конкретно работата ви? Как вие лично влияете на процеса на вземане на решения в ЕС?
Накратко, работата в изпълнителна агенция на Европейската комисия означава задължения по управление на програми за финансиране на ЕС, в тясно сътрудничество с други ведомства на Комисията. С други думи, участвам във всички етапи от цикъла за управление на една програма – определяне на насоки във връзка с възможностите за финансиране, изготвяне на покани за проектни предложения, оценка на получените кандидатури, подписване на споразумения с избраните проекти, мониторинг на изпълнението на проектите (технически и финансов), осигуряване подкрепа за бенефициерите, анализ на проектните резултати и т.н.
Освен това, отговарям за изготвяне и предоставяне на статистически данни в отдела. Въвлечена съм и в редица комуникационни дейности като например организиране на информационни дни, конференции, срещи и обучения на бенефициери. Обратната връзка, която предоставяме на другите ведомства в Комисията, се взима предвид в процеса на оформяне на политиките на ЕС.
Как работата ви влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?
Според статистиката, български висши учебни заведения участват достойно в различните дейности за международно сътрудничество по програма Еразъм+. Ако погледнем обаче индивидуално съвместните магистърски програми Еразмус Мундус, участието на български университети и студенти е минимално.
От позицията ми в момента виждам ползите от участие в такива проекти. Възможности за финансиране от ЕС съществуват, трябва само да не се пропускат. Важно е да се разбере, че участието в програми, финансирани от ЕС в сферата на висшето образование, би имало положителен ефект върху всички участници. От една страна, мобилността на студентите и университетските служители води до увеличаване на техните познания и умения, както и до културно обогатяване и шанс за по-добро професионално развитие впоследствие. От друга страна, участващите университети имат възможност да подобрят качеството на преподаване и учебния процес чрез обмен на практики. Да не забравяме, че сътрудничеството с чужди университети способства за укрепване на стратегиите за модернизиране и интернационализация на висшите учебни заведения.
Защо според вас изборите за Европейски парламент имат значение?
Важността да упражним правото си на глас за изборите за Европейски парламент не е докрай разбрана.
България е част от Европейския съюз и като такава взима участие в процеса на вземане на решенията, касаещи Съюза. Не трябва да забравяме, че една немалка част от регулациите, засягащи ежедневието ни, са на ниво Европейски съюз. Тоест, бъдещето на ЕС оказва пряко влияние върху нашия живот и собствено бъдеще.
Кои са важните европейски теми, за които трябва да се говори повече? Присъстват ли те в дебата в България според вас?
Политиките на ЕС обхващат редица обществени сфери – всички те еднакво важни за нас. Важно е също да се напомни на българските граждани, че техният глас може да бъде чут за всяка една от темите. Чрез програмата за по-добро регулиране на Европейската комисия например, всеки има възможност за участие в създаването на политики на ЕС. Това става чрез провеждането на обществени онлайн консултации, диалози с гражданите и т.н.
Това интервю представя само възгледите на интервюирания и не може да се разглежда като официална позиция на Европейската комисия.