В седмицата, в която гражданите на Европейския съюз (ЕС) ще изберат новите членове на Европейския парламент (ЕП), екипът на Отворен парламент разговаря с български експерти, които работят в европейските институции. С тях обсъждаме как решенията на Съюза влияят върху живота на българите; как се създават правилата на европейско ниво; какви са задълженията на служителите в европейските институции и защо изборите за Европейски парламент са важни. Инициатива се реализира със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в България.

В днешното интервю разговаряме със Светлозара Кабакчиева, която е част от екипа на програмата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ към генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“.

Споделете ни повече за себе си – откъде сте, какви са професионалният Ви опит и мотивация за работата, която вършите, от колко време работите в институциите на ЕС?

Завършила съм Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора, а висшето си образование – в Юридическия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Започнах професионалния си път в Агенцията за приватизация през 1991 г., работила съм малко повече от година в Народното събрание като съветник към Комисията по европейски въпроси и почти 15 години в Министерство на външните работи. Била съм директор на Дирекция „Правна“, работила съм в Дирекция „Консулски отношения“ по правните аспекти на подготовката за присъединяването на България към Шенгенското пространство и имам два мандата като юридически съветник в Постоянното представителство на Република България в Брюксел. Започнах работа в Европейската комисия (ЕК) преди 5 години като част от екипа на Кристалина Георгиева в мандата ѝ като комисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи. От 2015 г. работя в Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ и съм част от екипа, който осъществява програмата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.

Изброих тези детайли от професионалната ми биография не само за целите на представянето, а и за да илюстрирам мотивацията си за работата, която върша. Вярвам, че всеки един етап от моето образование (и училищно, и университетско) и служебните ми ангажименти са ме подготвяли, помагали да намеря съмишленици и давали възможност да допринасям за каузата, която винаги е била важна за мен – Европейският съюз, цивилизационният избор на страната ми да бъде част от него и важността на този съюз за европейските граждани.

Разкажете ни накратко за сферата на политики, в която работите? Какво прави Европейският съюз в нея? В какво се състои конкретно работата Ви и как Вие лично влияете на процеса на вземане на решения в ЕС?

Както вече отбелязах, работя в Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (DG ECHO) на Европейската комисия. Мисията на тази структура е да осигурява бързото и ефективното предоставяне на помощта на ЕС. Тя е насочена към спасяване на човешки животи, към предотвратяване и облекчаване на човешкото страдание, опазване на неприкосновеността и достойнството на хората, засегнати от природни бедствия и причинени от човека кризи. Съюзът и неговите държави членки са най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб. Генералната дирекция е и дом на ERCC – Координационен център за реагиране при спешни ситуации. Той осъществява мониторинг на бедствията в световен мащаб в денонощен режим и координира помощта, предоставена от държавите, които участват в Механизма за гражданска защита на Съюза. Участващите държави, в това число и България, обединяват ресурсите си в помощ на държави, засегнати от бедствия по целия свят. Когато бъде задействан, механизмът координира тази помощ на територията на Европейския съюз и извън него. Многобройни са примерите за активиране на Механизма от Европейската комисия в помощ на отделни държави за справяне с природни бедствия като пожари, земетресения, наводнения.

Моята конкретна работа в генералната дирекция е свързана с инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“. Това е една сравнително млада програма, която започна своето развитие през 2014 г. Тази инициатива предоставя финансиране за участието на европейски граждани като доброволци в хуманитарни проекти в държави извън ЕС. Подборът и наемането са възложени на изпращащи европейски хуманитарни организации в сътрудничество с приемащи организации в трети страни и зависят от техните конкретните потребности. Целта е двояка: от една страна – укрепване капацитета на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ и капацитета на уязвими и засегнати от природни бедствия общности в трети страни, а от друга страна – възможност за европейските граждани за активно участие и проява на солидарност с хората в нужда.  

В основата на програмата са множество стандарти и процедури по отношение на доброволците на ЕС за хуманитарна помощ, строги критерии за тяхната сигурност и безопасност. Въведен е механизъм за сертифициране на организациите, които изпращат и приемат доброволци. Моята работа е свързана с прилагането, контрола и доразвиването на тези стандарти. Ангажирана съм и в подготовката на годишната програма за финансирането на инициативата и годишното отчитане на резултатите от нейното изпълнение. Заедно с моите колеги работя за повишаване на информираността относно програмата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, включително чрез редовната организация на събития, които разясняват възможностите за участие, дават възможност за срещи с доброволци и организации и използването на споделения от тях опит за подобряване и опростяване на процедурите.

Източник: https://publications.europa.eu/bg/

Как работата ви влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ е реално изражение на емпатията и съпричастието, привеждане в действие на основна човешка ценност и ценност на ЕС – солидарността. Тя предоставя възможност за много хора – навършили 18 години, без ограничения във възрастта – да се включат в конкретни проекти и да са полезни с образованието и професионалния си опит. Проявата на солидарност отваря възможности и за нова реализация, за разширяване на светогледа, за развиване на нови умения. Много от доброволците, завърнали се от мисия, споделят, че този опит е променил изцяло възприятията им за света, направил ги е по-толерантни към другите и по-взискателни към себе си.

Търсените от организациите профили са разнообразни, например хуманитарни работници, финансисти, специалисти в комуникациите. Предвидена е и задължителна подготовка преди заминаване – обучителна програма, финансирана от Европейската комисия, която включва принципите за предоставяне на хуманитарна помощ, управления на проекти, мерки за сигурност и безопасност, комуникационни умения и др. Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ става все по-популярна сред хуманитарните организации и европейските граждани. Вече близо 400 души доброволци са участвали в хуманитарни проекти в Азия, Африка, Латинска Америка и тече подборът и подготовката на още толкова, които ще заминат до края на 2019 г. Сред тях има и българи, макар и техният брой все още да не е толкова голям. Възможности има и за български хуманитарни организации, които могат да заявят желание за участие в инициативата. Използваме всяка възможност за разпространението на информация за тази програма и за интересните възможности, които тя предоставя.

Защо според вас изборите за Европейски парламент имат значение?

Всички избори са важни, защото в тях е вплетен принципът на представителната демокрация – правото да избираш и да бъдеш избиран. Европейският парламент е институцията, която пряко представлява европейските граждани и изборите за него са нашата възможност да заявим какво бъдеще искаме за дома си – Европейския съюз. Гласуването има пряко влияние върху начина, по който Европейският парламент ще влияе върху живота ни. Това е институция, която участва във вземането на много важни решения, които се материализират в бита ни. Гласувайки, ние заявяваме кой искаме да взема тези решения и какво значение има това за света, в който искаме да живеем. Негласуването е една пропусната възможност да заявим това. Когато не гласуваме, тези решения се вземат от някой друг, който е бил по-активен и е дал гласа си за своята представа за това как да се управлява домът ни.

Кои са важните европейски теми, за които трябва да се говори повече? Присъстват ли те в дебата в България според вас?

Европейският съюз действа там, където резултатът не може да бъде постигнат, ако държавите членки биха действали сами. В този смисъл всяка европейска тема е важна и е важна дискусията по нея. Като юрист считам институционалната осведоменост за изключително важна – познаването на процеса на вземане на решения, ролята на институциите в този процес, разясняването на решенията и какво е значението им за европейските граждани. Това е свързано и с предишния въпрос – когато знаеш защо Европейският парламент може много, знаеш и защо е важно да гласуваш за него. Информираният човек има привилегията на критично мислене, а това е много важно във време, когато едно от големите предизвикателства са фалшивите новини.

Това интервю представя само възгледите на интервюирания и не може да се разглежда като официална позиция на Европейската комисия.