Няколко дни преди изборите за членове на Европейския парламент (ЕП) публикуваме следващото интервю от поредицата разговори с български експерти, които работят в европейските институции. С тях обсъждаме как решенията на Европейския съюз (ЕС) влияят върху живота на българите; как се създават правилата на европейско ниво; какви са задълженията на служителите в европейските институции и защо изборите за Европейски парламент са важни. Инициатива се реализира със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в България.
В днешната публикация разговаряме с Мариана Хрисчева, която ръководи отдела „Оценка и европейски семестър“ в генерална дирекция „Регионална и селищна политика“.
Трудно ми е да определя откъде съм – родена съм в Чехия, от 5 до 18-годишната ми възраст живях в гр. Пловдив, от където са родителите ми и където завърших английската гимназия. Следвах (в икономическия институт, специалност Международни икономически отношения) и се омъжих в гр. София, където живях до пристигането си в Брюксел през 2001 г., като представител на Министерството на финансите в дипломатическото представителство на България към ЕС. С две думи: чувствам се едновременно българка и европейка.
Работя в Европейската комисия (ЕК) от 2010 г., първоначално като член и началник на кабинета на българския комисар Кристалина Георгиева, а в момента – в генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, където ръководя отдела „Оценка и европейски семестър“.
Посветих голяма част от професионалния си живот на европейската кауза. В Министерството на финансите и дипломатическото ни представителство в Брюксел бях част от преговорния екип за присъединяването на страната ни към ЕС и последващото ѝ интегриране в работните му структури. В ЕК съм работила по многообразни теми – хуманитарна помощ и гражданска защита, бюджет и финанси, икономическо управление, политиката за сближаване.
Силната ми мотивация да работя в тази сфера произтича от убедеността ми, че Европейският съюз е сила, посветена на доброто, на мира, на сигурността и благополучието на неговите граждани, водеща в налагането на световен ред, основан на правила, на принципите и изпълнението на целите за устойчиво развитие. Подобна тежест в глобален мащаб не е по силите на нито една европейска страна, дори на най-големите държави членки на ЕС. Щастлива съм, че в ежедневната си работа постоянно получавам потвърждение в подкрепа на своята убеденост.
Генералната дирекция, в която работя, отговаря за изпълнението на политиката за сближаване. Основните инвестиционни инструменти, за които отговаряме, са Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд, които заедно с Европейския социален фонд представляват около една трета от бюджета на ЕС. Те имат за цел да намалят различията в социалното и икономическото развитие както между държавите, така и вътре в тях, между различните региони за едно по-хармонично и устойчиво развитие, базирано на споделени цели и предизвикателства.
Моят отдел отговаря за качествените елементи, свързани с усвояването на фондовете, като например рамката за изпълнение, заложена в програмния период 2014-2020. Съгласно нея, към средствата по програмите, които са изпълнили своите средносрочни цели, през настоящата година ще бъде добавен резерв от допълнителни 6%. Други аспекти на нашата работа са: мерките за обвързване на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, имащи за цел подобряване на резултатите и ефективността от изпълнението; системите за наблюдение и индикаторите, с които се следи усвояването на фондовете и изпълнението на програмите; оценката на ефекта от използването на фондовете за постигане на целите на политиката. Данните, които се генерират от посочените по-горе процеси, играят основна роля за вземането на решения за адаптирането на политиката в процеса на нейното изпълнение, но също и за нейното бъдеще.
Фактът, че тази „традиционна“ политика не беше драстично намалена в следващата многогодишна финансова рамка, предвид сериозните предизвикателства, свързани с възникването на нови приоритети (като миграция, сигурност, отбрана) и предстоящото напускане на сериозен нетен бюджетен „платец“ като Обединеното кралство се дължи и на събраните доказателства, че политиката работи, изпълнява своите цели и носи ползи както за своите бенефициенти, така и за донорите на бюджета на ЕС.
Моят отдел координира и приноса на генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ по линия на Европейския семестър, основната платформа за координиране на икономическите и социални политики на държавите членки. Тази година, например, в резултат на нашия принос, докладите по страни включваха детайлен анализ на регионалните различия и виждането на Комисията, кои са приоритетните области за програмиране на фондовете по политиката за сближаване.
Политиката за сближаване е особено важна за България, която е един от големите й бенефициенти. В сегашния програмен период страната ни получава от ЕС по линия на тази политиката над 8 млрд. евро, а за периода 2021-2027 г. съгласно предложението на Комисията, се очаква да получи над 10 млрд. евро. Това се равнява на повече от 2% от прогнозния БВП за същия период.
Инвестициите са насочени основно към подобряване на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, опазване на околната среда и борбата срещу климатичните изменения, научноизследователската и развойна дейност, технологичното развитие и иновациите, повишаване на конкурентоспособността на МСП, подпомагане на заетостта, образованието и здравеопазването, обучението, увеличаването на институционалния капацитет на публичните органи и др.
Всички тези области имат пряко отношение към подобряването на условията на живот и благосъстоянието на българските граждани.
По принцип считам, че участието в избори на всяко ниво е основно гражданско право, но и задължение. Участвайки в изборите за Европейски парламент, заявяваме своята ангажираност към европейския проект. Европейският парламент е институцията, която е съставена от пряко избраните представители на гражданите на ЕС и защитава техните интереси. Заедно със Съвета, съставен от представители на правителствата на държавите членки, той упражнява законодателната и бюджетната власт на ЕС, както и контролни функции, а също така избира председателя на Европейската комисия. Ето защо е важно да участваме активно в изборите за Европейски парламент, ако искаме да бъдем представени в тези процеси и във вземането на съответните решения.
Според мен е важно за избирателите да са наясно с позициите на потенциалните си избраници по основните теми от европейския дневен ред. Например, каква инвестиционна политика биха подкрепили чрез гласуването си за бюджета на ЕС; какви са вижданията им за справяне с основните предизвикателства пред Съюза, като миграцията, сигурността, социалната справедливост, справянето с климатичните изменения и т.н. Следя с внимание наскоро започналите дебати по националните медии и с радост установявам, че тези теми присъстват в тях.
За съжаление, понякога в коментарите на кандидатите за Европейския парламент се включват и проблеми, за решаването на които ЕС има доста ограничена или дори няма компетентност, съгласно Договорите, а също така и някои актуални теми от ежедневието в България, които имат само национално измерение и значение. Най-разочароващи за мен са нападките на лична основа, а не на основата на принципите и позициите, които защитават опонентите.
Аз ще гласувам, като формирам мнението си за кандидати на базата на защитаваните от тях позиции по темите с европейско измерение. Надявам се повече хора да отидат до урните, защото по-голям брой гласове ще увеличи легитимността на българските представители в Европейския парламент.
Това интервю представя само възгледите на интервюирания и не може да се разглежда като официална позиция на Европейската комисия.