В седмицата преди изборите за Европейски парламент (ЕП) продължаваме да публикуваме интервюта с български граждани, които работят в европейските институции. С тях обсъждаме как решенията на Европейския съюз (ЕС) влияят върху живота на българите; как се създават правилата на европейско ниво; какви са задълженията на служителите в европейските институции и защо изборите за Европейски парламент са важни. Инициатива се реализира със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в България.

В днешната публикация разговаряме с Антоанета Ангелова-Кръстева – Директор в Генералната Дирекция на ЕК по въпросите на образованието, младежта, културата и спорта.

Споделете ни повече за себе си – от къде сте, какви са професионалният ви опит и мотивация за работата, която вършите, от колко време работите в институциите на ЕС?

Казвам се Антоанета Ангелова-Кръстева и от 2003 г. живея и работя в Брюксел, Белгия. Професионалният ми път и кариера са били винаги свързани с европейската интеграция и, в една или друга степен, с европейските структури. Водена от огромната си вяра в значението и бъдещето на европейския проект, който Европейският съюз представлява, в продължение на близо 10 години работих за българската администрация по въпроси, свързани с европейската интеграция в областта на правосъдието и вътрешните работи. През 2003 г. заминах за Брюксел като представител на Министерството на вътрешните работи към Представителството на България към ЕС, където продължих да работя по присъединяването на страната ни към съюза.

От 2008 г. работя за Европейската Комисия (ЕК). Оттогава досега съм заемала различни позиции и съм работила по различни теми, свързани с миграция, полицейско сътрудничество, дигитални технологии, наука и образование, международно сътрудничество.

По образование съм политолог. Завършила съм Софийския Университет „Климент Охридски“, след което съм правила специализации в Германия и Великобритания в областта на европейските въпроси.

Разкажете ни накратко за сферата на политики, в която работите? Какво прави Европейският съюз в нея?

От октомври 2016 г. заемам длъжността Директор в Генералната Дирекция на ЕК по въпросите на образованието, младежта, културата и спорта. Генералната Дирекция отговаря за изработването на политики и инициативи в тези области, чиято реализация се подкрепя и подпомага от програми като “Еразъм+”, “Мари Склодовска-Кюри” и “Креативна Европа”. Трябва да се отбележи обаче, че в посочените области ЕС подкрепя действията и усилията на страните членки за справяне с общи предизвикателства и проблеми посредством насърчаването на сътрудничество и обмен на добри практики между тях.

През последните години образованието, науката и иновациите са сред приоритетните теми на Европейския съюз и безспорно им се отдава важно значение на най-високо ниво. Предизвикателствата, пред които сме изправени днес, като застаряване на населението, ускорено развитие на технологиите, климатични промени, глобализация и т.н., изискват нови умения и компетенции, нов подход и нов начин на мислене, включително реформиране и модернизиране на образованието. Ето защо инвестициите в науката и образованието са изключително важни – те съдействат за по-бърза и успешна адаптация на едно общество към новите реалности, както и за адекватното му справяне с настоящите и бъдещи икономически и социални предизвикателства. Осигуряването на качествено и достъпно образование в този смисъл е особено важно не само за индивидуалното развитие на гражданите, но и за цялостното обществено и икономическо развитие на страните в ЕС. Това е и наша водеща цел при изработването и провеждането на европейски политики в тази област.

С поглед към бъдещето една от новите европейски инициативи е именно изграждането на общо европейско пространство в областта на образованието (European Education Area). Амбицията е до 2025 г. да се постигнат по-добри резултати в образованието на европейско ниво, да се разшири мобилността на младите хора с образователна цел, както и да се насърчи взаимното признаване на дипломи, изграждането на общи ценности и силна европейска идентичност.

Реализирането на тези амбиции ще бъде възможно с помощта на емблематичната програма “Еразъм+”, която в продължение на 30 години е оказала подкрепа на над 9 млн. участника от целия свят. Програмата несъмнено е една от най-ярките европейски инициативи, която допринася за сближаването между хората и олицетворява европейския проект. Участниците в програмата имат възможността не само да развият собствените си познания и умения, но да опознаят други страни и култури, да се докоснат до различни традиции и възгледи, и да изградят по-широк мироглед и европейска идентичност.  За периода 2014 г. – 2020 г. “Еразъм+” има бюджет от 14,7 милиарда евро и ще окаже подкрепа на 4 милиона млади хора в ЕС, които ще могат да се обучават, да извършват доброволческа дейност или да правят стажове в чужбина. Предложението на Европейската Комисия за следващия програмен период е бюджетът за “Еразъм+” да се увеличи двойно, а броят на участниците в програмата да достигне 12 милиона.

В какво се състои конкретно работата ви? Как вие лично влияете на процеса на вземане на решения в ЕС?

Ресорът, за който отговарям, включва особено разнообразни и интересни теми. По-конкретно, работата ми се състои в това да ръководя и управлявам екипи, които се  занимават с наука и иновации, образование, спорт и международно сътрудничество.

Така например, в момента един от приоритети за нас е успешното изпълнение на Европейския план за действие за подпомагане на дигиталното образование. Планът беше приет в началото на 2018 г. като част от по-широк пакет от мерки, които имат за цел да съдействат за изграждането на общо европейско пространство в областта на образованието. Документът очертава кръг от конкретни инициативи, които да подпомогнат европейските граждани, образователните институции и системи най-общо, по-добре да се адаптират към живота и работата в условията на бързо технологично развитие. Сред ключовите цели на този план е по-доброто използване на дигиталните технологии в образованието и развитието на дигитални умения и компетенции. Така например, до 2020 г. се предвижда изпълнението на дейности, които да подпомогнат училищата в ЕС да получат достъп до бърз интернет, както и да подобрят своите дигитални умения и капацитет с помощта на онлайн инструменти като SELFIE и Европейската седмица за програмиране (EU Code Week). Предвиждат се също така кампании за повишаване на  обществената осведоменост сред гражданите на ЕС по въпроси, свързани с безопасността в интернет пространството, медийната грамотност и др.

Друг пример за приноса на моя екип и на Генералната Дирекция, за която работя, към ключови европейски инициативи, е свързан с бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации “Хоризонт Европа”, която беше предложена от Европейската комисия през юни 2018 г. По-конкретно, моите отговорности са свързани с основни елементи на програмата като Европейския институт за иновации и технологии и програмата за обучение и мобилност на млади изследователи “Мари Склодовска-Кюри“. Тяхната по-нататъшна успешна реализация безспорно ще съдейства за постигането на амбициозните цели за засилване на европейския научен и иновационен капацитет и осигуряване на траен просперитет с помощта на “Хоризонт Европа”.  

Как работата ви влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?

Няма съмнение, че темите за образованието, младежта, културата и спорта са близки до всеки гражданин. Програмата “Еразъм+” е най-ярък пример за това как една европейска програма може да промени живота на редица млади хора. За периода 2014 г. – 2018 г. повече от 51 000 участници и 1000 организации от България са участвали в проекти по програмата. Броят на реализираните проекти с финансиране по “Еразъм+” е 1900. Всички проекти включват транснационална мобилност, както и обучение на студенти в чужбина, дейности за повишаване на професионалната квалификация на обучители, професионални стажове, доброволческа дейност и други.  

С 1000 училища, които до момента са ползвали SELFIE за повишаване на дигиталните си умения и капацитет, България се нарежда сред най-активните участници. Това означава, че този инструмент е достигнал до близо 90 000 ученика и преподаватели в страната. По отношение на инициативата EU Code Week през 2018 г. България е участвала с над 600 дейности в страната и близо 31 500 участника.

Източник: https://ec.europa.eu/education/schools-go-digital_en

От 2014 г. досега България е получила финансиране за 79 проекта по линия на програмата “Мари Склодовска-Кюри“. Около 155 млади български учени са провели изследвания или са получили обучение в чужбина по теми свързани с консумацията на енергия, намаляване на вредните емисии и други.

Както знаем, обездвижването е сериозен обществен проблем не само на европейско ниво, но и в глобален мащаб. В областта на спорта една от емблематичните европейски инициативи за справяне с този проблем е ежегодно провежданата Европейска седмица на спорта. Тази инициатива е насочена към всички граждани и има за цел да насърчава спортуването и физическата дейност в Европа независимо от възрастта и индивидуалното физическо състояние на участниците. През 2018 г. в България в рамките на инициативата са организирани редица спортни мероприятия с участието на 250 000 души. Това е още един пример по какъв начин европейските инициативи достигат до гражданите.

Защо според вас изборите за ЕП имат значение? Кои са важните европейски теми, за които трябва да се говори повече?

На първо място, участието в избори по принцип е сред основните граждански права във всяко демократично общество и аз съм лично убедена, че това право трябва активно да се упражнява от всеки. Второ, Европейският парламент е единствената европейска институция, която е избрана директно от гражданите. Наред с важната си роля на законодател, която упражнява съвместно със страните членки на ЕС, Европейският парламент назначава председателят и членовете на Европейската комисия. В този смисъл, изборите за Европейски парламент са от изключително значение за определяне бъдещето на ЕС и директно касае всеки европейски гражданин. Последните години доказват, че Европа има нужда от силни институции и общи политики за справяне с ключови предизвикателства като миграция, сигурност, климатични промени. Тази нужда е още по-осезаема предвид все по-голямата глобална конкуренция, нарастващия популизъм и заплахи пред демокрацията. Не на последно място трябва да отбележа, че изборите за Европейски парламент са изключително важни и за утвърждаването на общи ценности и чувството за европейска принадлежност. Като граждани на Европа всички ние носим отговорност за нейното бъдеще.

Особено важно е мобилизирането на младите хора за участие в тези избори. Проучване на Европейския парламент след изборите през 2014 г. показва, че хората между 18 г. – 24 г. са сред най-големите поддръжници на Европейския съюз, и въпреки това, в крайна сметка те не отиват до урните. Настоящите избори са изключителна възможност младите хора със своя глас да заявят в каква Европа искат да живеят и какво да бъде нейното място в света. И те не трябва да пропиляват тази възможност, защото всеки глас е от значение!

__________________________________________________
Това интервю представя само възгледите на интервюирания и не може да се разглежда като официална позиция на Европейската комисия.