Във връзка с предстоящите избори за членове на Европейски парламент (ЕП) екипът на Отворен парламент публикува интервюта с български граждани, които работят в европейските институции. Заедно с тях търсим отговори на въпросите как решенията, вземани от Европейския съюз (ЕС), влияят на живота на българите; как всъщност се създават правилата на европейско ниво; какви са задълженията на служителите в европейските институции и защо изборите за Европейски парламент са важни. Тази инициатива се реализира със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в България.

В настоящата публикация разговаряме с Чарлина Вичева – заместник генерален директор на Съвместния изследователски център (The Joint Research Centre – JRC) на Европейската комисия (ЕК).

Източник: https://ec.europa.eu/jrc/en

Споделете ни повече за себе си – от къде сте, какви са професионалният ви опит и мотивация за работата, която вършите, от колко време работите в институциите на ЕС?

Занимавам се с европейска интеграция от началото на присъединителния процес на България към Европейския съюз, още от преговорите по Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейските общности в началото на 90-те. Работила съм като директор в Министерството на земеделието и негов представител в Постоянното представителство на България към ЕС. В това си качество участвах в преговорния екип за присъединяване, като отговарях за главите по селско стопанство и рибарство. От този период, вече повече от 25 години, европейският проект за мен е кауза и източник на огромна енергия и мотивация през целия ми професионален път.

След подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС през април 2005 г., като представител на България в Специалния комитет по земеделие в Съвета и в рамките на Съвета на министрите по селско стопанство, съм участвала в преговорите по основните реформи на Общата селскостопанска политика.

През 2009 г. спечелих конкурс и станах първият български директор в Европейската комисия – в Генералната дирекция за регионална и градска политика (DG REGIO). В продължение на 7 години съм отговаряла за Северна, Южна Европа, градска политика и териториално развитие, за инвестициите от Европейския регионален фонд и Европейския кохезионен фонд за интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж.

От септември 2016 г. съм заместник генерален директор на Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

Разкажете ни накратко за сферата на политики, в която работите? Какво прави Европейският съюз в нея?

В DG REGIO се програмират и управляват, съвместно със страните членки, инвестициите, финансирани от Европейския регионален фонд и Кохезионния фонд. Тези европейски фондове правят възможни проекти, които съвсем конкретно и видимо подобряват живота и бизнеса на европейските граждани – от изграждането на системи за пречистване на водата или на големи инфраструктурни проекти (за пътища, метро, енергийна сигурност) до конкретни бизнес проекти за въвеждане, например, на нови технологии, които повишават конкурентоспособността на фирмите и модернизират икономиката. Инвестициите от европейските фондове имат съществен принос за ръста на европейските икономики и за страни като България са основна част от публичните инвестиции. Регионалната политика на ЕС е пример за солидарността и усилията на Съюза да подпомогне изравняването на стандарта на живот, независимо от страната или района, в който живеят европейските граждани.

Съвместният Изследователски Център (СИЦ) е научната служба на ЕК, където се правят научни изследвания за подпомагане с независими научни познания и обективни свидетелства процеса на вземане на решения по политиките на Европейския съюз. Този подход осигурява обективност и професионалност при вземането на решенията, което е основа за доверието в европейските институции. Така науката е изцяло в полза на европейските граждани. СИЦ работи не само с останалите повече от 30 генерални дирекции по отделните политики (енергетика, околна среда, селско стопанство, транспорт, икономика, търговия и др.), но и със страните членки, както и с над 1000 научни институции и организации от цял свят.*

В какво се състои конкретно работата ви? Как вие лично влияете на процеса на вземане на решения в ЕС?

В DG REGIO, като директор, имах мандат за преговори по програмните документи и рамковите условия за финансиране на проекти от структурните и кохезионния фондове на ЕС. Преговорите се водеха със страните членки и техните региони (отговаряла съм за Полша, Естония, Латвия, Литва, Финландия, Швеция, Дания, Италия, Испания, Гърция, Португалия, Малта и Кипър), както и с останалите генерални дирекции в Европейската комисия за утвърждаване на единна позиция на ЕК. Отговарях също така за мониторинга и контрола по използването на европейските средства в тези държави с цел постигане на оптимален ефект и разходване на средствата според правилата и добрите финансови практики, както и за налагане на съответните финансови корекции в случаите на нарушения.

В СИЦ отговарям за успешната реализация на научните проекти в подкрепа на работната програма на ЕК, както и за редица мултисекторни проекти, като например градска политика, цели на ООН за устойчиво развитие, многогодишна финансова рамка на ЕС, сигурност и киберсигурност, ангажиране на гражданското общество и др. Като заместник генерален директор имам и много широк спектър от представителни функции.

Източник: https://ec.europa.eu/jrc

Как работата ви влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?

Макар и аз самата да не съм работила пряко за България в DG REGIO, eвропейските структурни фондове имат голяма заслуга за положителната промяна в ежедневието на българските граждани – метрото в София, голяма съинвестиция от Европейския регионален фонд, преобрази транспорта и времето за придвижване в града, наред с финансирането за нови автобуси и трамвайни линии. В цялата страна с европейски средства са финансирани основни ремонти или нови сгради на много училища, детски градини, болници (включително и преоборудването с нова медицинска техника), както и основните национални магистрали и благоустрояването на централните части на много български градове и села. Общо, за периода 2014 г. – 2019 г., за България има заделени близо 10 милиарда евро за финансиране на проекти от петте Структурни и Инвестиционни фондове на ЕС.**  

Съвместният изследователски център подпомага страните членки за прилагането на европейското законодателство, от методики за контрол на храните до сертификация на оборудването за засичане на експлозиви на летищата. Един конкретен пример за сътрудничество е подписаният съвсем наскоро Меморандум за разбирателство между СИЦ и София. Една от сферите за сътрудничество е подобряване качеството на въздуха, в рамките на което съвместно с кмета на София организирахме конференцията SOFAIR и включихме София, наред с Милано, Стокхолм, Атина, Хелзинки и Дъблин, в проекта FAIRMODE за подпомагане прилагането на съответното европейско законодателство чрез използването на модели, апликации и обмен на добри практики. Европейската директива за качеството на атмосферния въздух е всепризната като основен фактор за същественото подобряване на качеството на въздуха в Европа през последното десетилетие.

В тази област СИЦ председателства мрежата на Националните референтни лаборатории за измерване параметрите на качеството на въздуха (AQUILA) на страните членки на ЕС от една страна, а от друга – подпомага разширеното използване на по-масови и евтини варианти на сензори за измервания, като разработва и тества прототипи с добро съчетание на прецизност и цена. СИЦ разработи и атлас на качеството на въздуха в основните градове в Европа с анализ на източниците на замърсяване. Това дава възможност за планиране на адекватни мерки за постигане на добро качество на въздуха.

Защо според вас изборите за Европейски парламент имат значение?

Изборите и участието в тях, особено на тези избори, е много важно за единството на Европа и за капацитета на Европейския съюз да функционира и да взема решения.

От една страна изборите ще са демократичният сигнал за одобрението на европейския проект, който ще му даде легитимност през следващите 5 години. Във време на активни деструктивни тенденции, фалшиви новини и хибридни атаки, целящи подкопаването на демократичните ценности и устои на Европа, активната гражданска позиция и нейното ясно изразяване са основният начин да защитим и утвърдим европейското си бъдеще. Европейският проект не е даденост, а зависи от всеки един от нас. Без да бъде съвършен, Европейският съюз е най-доброто, което Европа е постигнала – проект със стабилна и градивна основа на сътрудничество, диалог и солидарност, който създава зона на мир и стабилност в Европа и чрез отворения си пазар осигурява мащаб за икономическо развитие. Единството на Европа е начинът да можем да влияем на световните тенденции и установяването на глобален ред, който е в съответствие с европейските ценности.

От друга страна, Европейският парламент е една от двете институции в Европейския съюз (наред със Съвета на министрите), които вземат решение и одобряват европейско законодателството, директно приложимо във всички страни членки. В този смисъл, съставът на ЕП е много важен за функционирането на ЕС, който има също ключова функция за избиране на председателя и утвърждаването на състава на Европейската Комисия (28-те комисари). С други думи, Европейският парламент съвсем не е далечна за българския гражданин институция и в наши ръце е да направим избор на правилните хора, които най-компетентно и съвестно ще представляват българските граждани.

Кои са важните европейски теми, за които трябва да се говори повече? Присъстват ли те в дебата в България според вас?

Важните теми са много и те в голяма степен присъстват в България – устойчиво икономическо развитие и заетост; новите технологии и възможностите и рисковете от тяхното използване – изкуствен интелект и дигитализация, квантови технологии и киберсигурност, геномика и др.; климатични промени и кръгова икономика – как да живеем без да рушим баланса на планетата и без да ограбваме бъдещето на следващите поколения; енергийна сигурност и нови концепции за мобилност и други. Бъдещите теми на Европа са нашите теми и всеки може да участва в дебата за бъдещето на Европа.

*Повече за взаимодействието между СИЦ и европейските и национални институции, може да намерите тук.

**Данни за реализираните проекти с европейско финансиране в страните членки може да намерите на следния линк.  

Това интервю представя само възгледите на интервюирания и не може да се разглежда като официална позиция на Европейската комисия.