Според последното изследване на Евробарометър “България е сред осемте държави с най-висока степен на доверие към ЕС” и гражданите на страната все още вярват повече на европейските институции, отколкото на националните власти. Въпреки това изследването отчита, че се регистрира известен спад в обществената подкрепа към Съюза у нас.

Във връзка с тези данни и предстоящите избори за членове на Европейски парламент (ЕП) екипът на Отворен парламент ще публикува интервюта с български граждани, които работят в европейските институции. Заедно с тях търсим отговори на въпросите как решенията, вземани от Европейския съюз (ЕС), влияят на живота на българите; как всъщност се създават правилата на европейско ниво; какви са задълженията на служителите в европейските институции и защо изборите за Европейски парламент са важни. Тази инициатива се реализира със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Започваме серията от публикации с разговор с Блага Попова, която от 2007 година работи като постоянен служител в Европейската комисия (ЕК). Тя е родом от София, но споделя, че има корени в Западните Родопи и дунавския регион. Завършва международна икономика в Римския университет La Sapienza и благодарение на програмата Еразъм+ прекарва част от обучението си в Берлин, Германия. Прави специализации в London School of Economics и университета в Пекин. Професионалния си път започва като част от европейска програма за обмен, която ѝ дава възможност да замине на стаж в Брюксел.

Днес Блага работи за Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП”(бел.ред. малки и средни предприятия) и е специалист по международни преговори и конкурентоспособност на хранителната верига. Участвала е в преговорите с редица държави, от Исландия до Южна Африка. Извън работата се занимава с публична реч и нови методи за генериране на идеи. Свободното си време прекарва с дъщеря си, прави музика и е страстен пътешественик.

Как започна професионалният Ви път? От колко време работите в институциите на ЕС?

След дипломирането ми в Рим се сблъсках с проблема за намиране на работа. Оказа се, че да си намериш работа като току-що завършил човек от Източна Европа не е лесна задача. В тази ситуация връзката с Европа ми помогна. След завършване започнах да работя в международния отдел на университета в Рим. Там разбрах за една европейска програма – тогава се казваше Леонардо, а сега е част от Еразъм+. Тя дава възможност на хора, които все още учат или са току-що завършили, да направят стаж в друга европейска държава като им се осигурява базова финансова подкрепа. Така се озовах в Белгия без никога да съм си представяла, че ще живея там или ще работя за европейските институции. В началото работех за малка неправителствена организация, занимаваща се с програми за европейско образование, а след това – в една консултантска фирма, отново по европроекти.

В началото на 2007 г., точно след като България стана член на ЕС, имах възможност да стана стажант в Европейската комисия. По-късно същата година се явих на първия конкурс за постоянни служители от България в европейските институции. Така започнах да работя като постоянен служител в Комисията.

Разкажете ни накратко за сферата на политики, в която работите? Какво прави Европейският съюз в нея?

Работя за Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП”  и конкретно съм специалист по хранителни продукти, защото винаги съм се интересувала от т.нар. продоволствена система. Имам интереси и в други политики – опазване на околната среда, кръгова икономика, малки и средни предприятия, международните политики на Съюза и по-специално международната търговия. В последно време работя много по въпроса за цифровизация на хранителната верига.

Конкретно моят отдел се занимава с политики за конкурентоспособност и ефективното функциониране на хранителната верига. Аз работя най-вече в международната част на отдела. Международният екип се занимава с подобряване на достъпа на европейските хранителни стоки до международните пазари – тоест пазари извън Съюза. Това става чрез участие в преговорите за европейските търговски споразумения. Това е една част от работата ми.

Останалите ми задължения включват работа с европейската експертна група за подобряване функционирането на хранително-вкусовата верига. Тя се състои от представители на цялата верига – производители, разпространители, потребители, представители на Комисията и страните членки. В групата се обсъждат важни за гражданите теми, като двойното качество на храните и отношенията между производителите и големите търговски вериги.

Споменахте, че част от работата Ви е свързана с търговските споразумения на ЕС. Бихте ли споделили повече как се договарят те и какво представляват?  

Източник: ec.europa.eu

Понякога, когато се говори за търговски споразумения, на гражданите им звучи много далечно и абстрактно и често тези политики се интерпретират погрешно. Важно е да отбележа, че търговската политика попада в изключителните компетенции на ЕС. Това означава, че само той има право да договаря условията за международна търговия със страни извън Съюза, но като отчита интересите на държавите членки.

Част съм от голям екип, ръководен от Генерална дирекция “Търговия”, заедно с колеги от различни дирекции. Ние водим международната търговска политика, тоест водим преговори директно със страни партньори, които са извън ЕС, с цел да облекчим търговския режим. Аз съм експерт по хранителните продукти и по-конкретно се занимавам с достъп до пазарите. Тоест повече с икономическата част по отношение на търговията с храни – намаляване на митата, правилата за установяване на произход и т.н. Аз анализирам пазара за храни в съответната трета страна партньор, например Мексико. Още преди начало на преговорите има обществена консултация, в която гражданите и представителите на частния сектор, дават своето становище. Събират се мнения от всички, които потенциално биха могли да бъдат засегнати от това споразумение.

Също така винаги се извършва оценка на въздействието върху устойчивостта. Тя обичайно се прави от външни за Комисията организации – изследователски институти, университети или независими консултанти. Те правят проучване чрез икономически модели какво ще бъде хипотетично влиянието на дадено споразумение върху различни части от европейското общество и гражданите от страната партньор. Това включва влиянието върху околната среда, заетостта, човешките права и т.н.

След тези две стъпки съставяме предложение за общата европейска позиция, която се представя на съответните работни групи в Съвета на ЕС и всяка държава дава своята позиция. Страните членки разясняват, например кои браншове са по-чувствителни от гледна точка на местните производители, така че да им обърнем повече внимание, и кои са отраслите, в които имаме интерес да изнасяме за държавата партньор.

Как успявате да постигнете обща позиция при положение, че има толкова много заинтересовани страни?

Не винаги е лесно да се намери консенсус, но тъй като решенията се взимат в постоянна консултация с държавите членки, ЕП и гражданското общество, се постига общата позиция.

Понякога гражданите си мислят, че някъде в ‘‘европейската кула‘‘ се взимат решения, които са изцяло отдалечени от действителността в съответната държава. Това обаче не е така. Ние имаме нужда от позицията на гражданското общество за всяко споразумение. Искаме да знаем какво мислят хората. Важно е да отбележа обаче, че и страната членка има отговорност да разпространи информация сред своите граждани и бизнеса, че има възможност да се даде обратна връзка към ЕК. Тя може да се изпрати директно чрез обществената консултация или чрез българската държава, защото нейните представители взимат думата при обсъжданията на тези въпроси в Съвета на ЕС.

Много е важно гражданите да разберат, че търговските споразумения не се изчерпват с достъпа до пазарите, ограничаване на митата и намаляване на търговските бариери. Те са част от т.нар. Нова търговска политика на Европейския съюз, която се казва “Търговия за всички”. Нейната идеята е, че споразуменията засягат теми и отвъд търговски и икономически въпроси. Например те обичайно включват глава за устойчиво развитие; включват теми като подкрепа за малките и средни предприятия, за да може те да се възползват максимално ефективно от даденото споразумение, за да не остане то само на хартия. За мен е важно да се отбележи, че търговската политика не е само за фирмите, тя е и за гражданите – създава общи стандарти, подпомага онлайн търговията, защитава интелектуалната собственост. Според мен въпросът с въздействието на тази политика върху околната среда става все по-важен за хората. Хората искат да знаят какво точно се случва по време на преговорите. Затова в момента Европейската комисия публикува почти всички текстове на търговски споразумения, защото стана ясно, че трябва да има повече прозрачност.

Как вашата работа влияе на хората в България? Можете ли да ни дадете пример за споразумение, в чието договаряне сте участвала?

Както споменах, в моя случай аз участвам в преговорите отнасящи се за хранителни продукти. Например, ако ти си производител на нещо типично българско – кисело мляко или сладко от рози, и искаш да изнасяш тази продукция в държава, с която Европа има търговско споразумение, например Южна Корея, ти имаш право да го правиш абсолютно безмитно благодарение на това споразумение. Това означава, че разходите ти се намаляват с 30%, защото това са общите мита на Южна Корея спрямо държавите, с които няма споразумение. Така на практика участвам в създаването на рамка от условия, които предоставят тази възможност.

От там нататък има много други европейски инициативи, които насърчават производителите. Например Генерална дирекция “Земеделие” имат политика за промотиране на европейските хранителни продукти извън Европа. В моята дирекция пък имаме информационно бюро (help desk) за подпомагане на малките и средни предприятия, а Европейската мрежа в подкрепа на бизнеса (Еnterprise Europe network) дава информация на фирмите относно логистиката на един износ. Всички тези политики цялостно подпомагат европейските, в това число и българските, малки производители, които имат добавена стойност заради качествените си продукти. Така те имат шанс да продават на тези неевропейски пазари.

В момента участвам в преговорите с Чили и Индонезия. Последното споразумение, с което приключихме на техническо ниво, е това с Мексико. В последните години съм участвала в преговорите с редица държави, от Исландия до Южна Африка. Всяка от тях представляваше различни предизвикателства.

Защо изборите за ЕП имат значение?

Не само имат значение, а са и жизненоважни. Тези избори са ключови за бъдещето на Европа, европейския проект и младите хора.

Важно е всеки да даде гласа си за Европа, защото тя заема голямо място от живота на всеки от нас. За мен, а и за много млади европейци, Европа дава възможност за промяна на живота, защото предоставя много възможности за младите хора. Например възможностите за обмен и сътрудничество в сферите на образование и иновациите са нещо без аналог в света. За да може хората да се мотивират да гласуват, трябва да знаят, че решенията, които се взимат на европейско ниво, влияят в много аспекти на живота им. Важно е това да се илюстрира през примери. Човек като мен, който е пътувал и е учил преди да станем член на ЕС, определено знае какво е да чакаш за виза или да не те пуснат в някоя държава дори ако искаш просто да я посетиш с цел туризъм. Това може и да звучи банално, но ми се струва, че трябва винаги да се напомня правото на свободно движение. Днес инициативата DiscoverEU дава възможност на хиляди млади европейци да пътуват из Европа с безплатна карта за пътуване.  

Освен Еразъм+, има и други програми за обмен, които са може би по-малко познати. В моята дирекция например беше създадена програмата ‘‘Еразъм за млади предприемачи‘‘. Тя дава възможност на млади предприемачи или собственици на start-up компании да отидат на стаж при предприемачи с повече опит в друга държава член. ЕС съответно оказва финансова и организационна подкрепа. И мога да кажа със сигурност, че този вид обмен по уникален начин отваря хоризонтите на мислене.

Като говорим за сферата, в която аз тясно работя, е важно да напомня, че Европа има едни от най-високите стандарти за гарантиране сигурността на храните и целта на нашите търговски споразумения не е да занижим тези стандарти, а да ги защитим. Нещо повече, европейските граждани не биха ни го позволили, защото те са все по-взискателни и информирани и ценят качеството на европейските хранителни стоки. То е високо ценено и в държавите извън ЕС.

Да се върна на изборите. Първо, осъзнавайки какво е влиянието на европейските политики, гласуването е един шанс, който човек не трябва да пропуска. Това е право да участваш в процеса на вземане на решения и на формиране на средата, в която живеем всички ние. Когато даваш твоя глас, имаш връзка с решенията, които се взимат на европейско ниво. Защото наистина членовете на ЕП имат много голямо влияние върху законодателството на ЕС и посоката, в която ще поеме Европа в бъдеще.

Кои са важните европейски теми, за които трябва да се говори повече? Присъстват ли те в дебата в България според Вас?

Често се замислям за темата с околната среда. Днес тя е в центъра на дебата и в Европа, и в световен аспект. Младите хора са много по-осъзнати за влиянието на климатичните промени. Мисля, че гражданите трябва да гласуват за такъв тип личности, които ще ги представляват в Европа, които ще имат повече отношение към действие. Трябва по-малко да говорим и повече да действаме. Имаме много добри политики за устойчиво развитие и кръгова икономика. Малко хора знаят, че ние тук в Европа сме едни от най-напредничавите в света що се отнася до околна среда, но има още много какво да се желае. Съответно ако си млад човек или гражданин, който иска Европа да действа по-решително в тази сфера, ето тези избори са шанс всеки човек да даде приноса си. Това е така за много други теми – социалната политика, международната политика, политиката за миграция. Европейският парламент влияе във всяка една от тези области. Още повече във времето на Брекзит и на антиевропейските движения, в което живеем, е важно хората да се чувстват европейци. Необходимо е да разберат, че ако си горд българин, французин или италианец, това не означава, че трябва да си антиевропеец. Аз съм много горда с България и редовно разказвам на колегите тук за прекрасните места и хора у нас. Много от българите тук се гордеят с това. Заедно с група колеги от европейските институции създадохме сдружение, казва се Български европейски кръг. Правим различни инициативи и дискутираме важни европейски проблеми, свързани с България. Например, обсъждахме как може да бъде подобрен образът на България в ЕС. Това според мен е важно и полезно, защото всички ние тук сме един вид посланици на България и Европа.

Определено вярвам, че европейският проект е уникален в света. Нужно е постиженията на европейските политики и сътрудничество да се комуникират ясно и разбираемо както от институциите, така и от медиите и местните власти. Добре е гражданите да знаят, че благодарение на дейността на ЕС не плащаме таксите за роуминг и можем да получим здравни услуги при пътувате в друга страна от ЕС. Има множество подобни примери, за това как Европа помага на гражданите, за които можете да прочетете на сайтовете EUandME и What EU Does for Mе.

Но разбира се Европа не е перфектна и имаме много, върху което да работим. Затова нека да осъзнаем, че Европа постоянно се променя, трябва да се промени, за да отговори още по-добре на очакванията на гражданите и европейските избори са важни за това в каква посока тя ще се подобри.

Това интервю представя само възгледите на интервюирания и не може да се разглежда като официална позиция на Европейската комисия.