Когато започнахме рубриката през декември 2018 г., Брекзит все още изглеждаше неминуем. От двете страни на Ла Манша се подготвяха за това събитие, което беляза съвременната история на Великобритания. Нищо не беше сигурно, освен че Великобритания ще напусне ЕС на 29-и март 2019 г. и в страната няма да се проведат избори за Европейски парламент (ЕП). В рубриката ни дори ви показахме как ще се разпределят местата след напускането на Великобритания. Това също така означаваше, че на Острова нашите сънародници няма да имат възможност да упражнят правото си на глас за българските кандидати, освен в секции в посолството предвид разпоредбите на Изборния кодекс.

Обединеното кралство получи отсрочка да вземе решение до 31-ви октомври за напускане на Европейския съюз (ЕС) на един напрегнат Европейски съвет през април.  Това се случи след някои от най-интересните, от гледна точка на наблюдатели на политически процеси, събития, на които станахме свидетели в британския парламент. От една страна на три пъти беше отхвърлена сделката на Тереза Мей, а от друга – цял ден депутатите в Камарата на общините провеждаха гласувания на всякакви възможни сценарии. Всичко това постави страната и ЕС в изключителна ситуация. В крайна сметка Великобритания вече се готви за европейските избори, чийто изход изглежда все по-непредвидима след резултатите от проведените наскоро местни избори.

Във Великобритания живее и една от най-активните и многобройни български общности, които с общи усилия успяха да открият 58 секции на последните парламентарни избори. Сега, буквално в последния момент, българските граждани трябваше да се мобилизират и при подаване на заявления за разкриване на секции и за предстоящите европейски избори. Така, на 26-и май ще има 24 секции за гласуване за българските кандидати. Същевременно ситуацията във Великобритания е силно политизирана и поляризирана и на карта е заложено много повече от разкриването на “български” секции в страната.

По време на процеса на събиране на заявления, разговарям с Мария Спирова (М.С.). Тя е близък мой приятел, активист за разкриване на секции във Великобритания, човек с позиция и силно перо, един от най-ярките защитници на правата на европейските граждани на Острова по време на преговорите за сделката за излизане на Обединеното кралство от ЕС. Мария живее във Великобритания от 7 години, журналист е на свободна практика и работи в издателство в Лондон. В настоящата кампания, тя е и кандидат в листата на една от коалициите в България. Говоря с Мария за Брекзит, европейските избори, българската общност и какво предстои според нея оттук нататък.

Какво се случва с Брекзит?

М.С.: Изключихме котлона за момента. Преди има-няма няколко седмици Брекзит беше като супа, която кипи от тенджерата. Сега просто дръпнахме съда от котлона и депутатите излязоха във Великденска ваканция. Ги Верхофстадт изрази истинския си потрес, че това въобще е възможно, но традициите са това, което са. Тази парламентарна ваканция е традиционна и тя се случва, независимо дали корабът потъва или гордо пори вълните. Ситуацията продължава обаче да бъде следната: Тереза Мей ще продължава да настоява британските депутати след ваканцията да приемат нейната сделка, защото това (ще твърди тя) е единственият начин да предотврати участието на Великобритания в изборите за ЕП и за организиран Брекзит. От друга страна, Избирателната комисия на Острова вече се готви за тези избори. Цари трескава кампания сред европейските граждани във Великобритания да се регистрират чрез две декларации, за да прехвърлят вота си от родните си места тук и да противодействат на крайнодесни партии и партията на Найджъл Фараж да окупират и европейския вот.

На какво се дължи това категорично отхвърляне на сделката на Мей?

М.С.: Има няколко причини в зависимост от това кого питаш. От страна на торите и до някаква степен на лейбъристите, основната причина е как да се реши въпросът с ирландската граница, която със “Споразумението от разпети петък” трябва да остане отворена. Ако Великобритания се превърне в трета страна спрямо ЕС, няма как. В момента сделката съдържа една доста сложна застрахователна клауза, която визира избягването на създаването на твърда граница и проверки на нея между Северна Ирландия и Република Ирландия. Това се реализира чрез създаването на регулаторен режим, чрез който Великобритания на практика не излиза от част от рамката на ЕС за тази цел, за да може да се поддържа тази граница отворена. Вариантите да се постигне това са еднакво неприемливи за всички. За юнионистката партия на Северна Ирландия* тази сделка е неприемлива, защото създава специфично състояние за Северна Ирландия като я отделя регулаторно от останалата част от Великобритания. Те са против всяко законодателство, което дава специфичен статут на Северна Ирландия.

От друга страна, за всички “хардкор” поддръжници на Брекзит е категорично неприемлива ситуация, в която Великобритания не е напълно и изцяло отделена от всякакви правила на ЕС. Тези неща някак не са едновременно възможни.

Смяташ ли, че в крайна сметка ще се проведат европейски избори във Великобритания? Каква е твоята прогноза?

М.С.: В момента, това което виждам, е че институционално и обществено Великобритания е настроена за провеждане на тези избори. В момента няма мнозинство за приемането на сделката на Тереза Мей. Ако такова мнозинство магически не се появи по някакъв начин, то Великобритания ще трябва да организира избори.

Дали провеждането на европейски избори във Великобритания ще е добър ход за самия ЕС? Особено в контекста на важността на тези избори, които са като време разделно между проевропейските и антиевропейските сили и в контекста на различните мнения сред самите лидери в ЕС?

М.С.: Аз напълно мога да разбера всички европейски политици и граждани, на които драстично им е писнало от поведението на британската държава. Но трябва да си спомним също така, че и на точно половината (най-малко) от британските граждани им е писнало от поведението на британската държава. Т.е. искам да кажа, че тук става дума за удържащата, дефиниращата ценност на ЕС. Или ЕС приема, че на този остров има поне 50%, ако не и повече, граждани, които са страстни европейски граждани и ЕС ще се бори за тях или просто ще ги хвърли под влака, защото му писна да се занимава с едно правителство, което нито ще е вечно, нито може да причини чак такава беля, каквато си мислеше. Буквално е жалко на този етап. Това е битка за наратив. Така както аз го разглеждам, ЕС има дълг към своите граждани, британци, които със зъби и нокти се борят да спрат това безумие. Те трябва да бъдат третирани като пълноценни европейци и да им бъде оказана всякаква помощ, да им бъде даден всеки шанс да спасят държавата си. Защото иначе в крайна сметка този ЕС за какво го ручаме? За какво ни е той, ако в ключов момент на него му писва от нас? Става ясно, че сега е моментът да се прояви лидерство, което според мен Доналд Туск именно проявява по един деликатен, но много осезаем начин. За мен е важно тази война на наративи да бъде спечелена от ЕС. За момента той демонстрира следното: една държава, която злоумишлено се опитва да провали дневния ред на ЕС и да го взриви отвътре, се проваля. Оказва се, че да разбуташ Съюза като общност на ценности и правила хич не е толкова лесно, колкото Найджъл Фараж и останалите сенчести елементи си мислят. Не бива да се лъжем. Голямата победа на ЕС ще бъде да удържи това, да демонстрира, че в крайна сметка, дори пред това огромно предизвикателство и тази мръсна пропаганда, пред ксенофобия, пред невежество, ЕС ще подкрепи силите, които се опитват да удържат хармонията и общността и защо не, нека мечтаем…

Т.е. да разбирам, че все още смяташ, че Брекзит няма да се случи?

М.С.: ДА!

Накъде ще натежат везните, ако (и като) се състоят европейските избори във Великобритания? Мислиш ли, че тези избори могат да бъдат лакмус за състоянието на силите в страната?

М.С.: Това е действително много трудна преценка, защото Великобритания продължава да бъде една държава разделена по средата. Въпросът е, че ако гледаме референдума като лакмус, там около 30% от имащите право на глас, не гласуваха. За изминалите две години обаче се стигна до свръхполитизиране на британското общество. Дори и хората, които не разпознаха важността на референдума, според мен, са имали възможност да изтрезнеят и да си дадат сметка, че този път трябва да вземат някакво решение, защото се оказва, че голяма част от живота им зависи от това. Мнозина не си даваха тази сметка. Разбира се, не можем да подценяваме отмъстителния вот, на който ще станем свидетели. Но ако достатъчен брой европейски граждани се регистрират да гласуват тук, заедно с техни приятели, които се държаха тъжно аполитично, но сега знаят, че не могат да си го позволят, заедно с вота и на младите хора, които не се класираха преди и с вота на хората, които гласуваха за Брекзит, но са променили мнението си, нещата може да са различни.

А ти, в този контекст, за кои кандидати ще гласуваш? Българските или британските?

М.С.: Лично аз реших своята дилема по следния начин: за мен е много по-лесно да идентифицирам в своя кръг приятели хора, които са аполитични и с които да направя личен пакт и да ги накарам да гласуват и от мое име на британските европейски избори, за да не се загуби моят глас. Тъй като аз знам, че моят глас ще тежи повече в динамиката в България. Ако успея да вдъхновя българи, британци, поляци или румънци да гласуват, то аз ще съм направила повече от необходимото.

Ако погледнем отвъд Брекзит, има ли европейски теми, които се виждат в публичното пространство във Великобритания?

М.С.: Бих казала, че Брекзит е архиевропейската тема на всички времена. Брекзит по ирония на съдбата крайно много европеизира британската политика, да не кажа направо я българизира. Имаме развитие в британската политика, на което отдавна не сме ставали свидетели. Това е разцеплението в основните партии – нещо доста по-типично за многопартийния модел на европейските демокрации. Имаме нови партии на отцепниците от двете основни партии в двуполюсния модел. Примерно партията Change UK, която се регистрира сега, има всички шансове да нанесе поражения и на двете основни партии. И тя не трябва да бъде подценявана, защото на нейна страна са всички разочаровани и от двете страни – тори и лейбъристи. Те са несъгласни с начина, по който големите партии се отнесоха към Брекзит и към автентичната криза на политическата система и британското общество – образование, здравеопазване, отлив на имигранти и заетост. Има хора, които по различни причини са разочаровани от поведението и на двете големи партии.

Гласувала ли си някога за британци на европейски избори?

М.С.: Не, винаги съм гласувала за българските кандидати.

Разкажи ни повече за българските условия на организиране на избори във Великобритания. Ти си активна в организирането на български избори в чужбина.

M.С.: Вече го възприемам като част от един международен процес с подкрепата на мрежата от доброволци, заедно с които си помагаме, мотивираме и съдействаме. Те следят процесите, какви са последните промени в Изборния кодекс (ИК), защото той винаги се променя преди избори. Внимаваме какво се случва и какво е най-подходящо да предприемем. Във Великобритания имахме много сериозни тревоги, че няма да се открият секции заради Брекзит и всички български граждани тук щяха да бъдат лишени от правото да гласуват за българските кандидати. Писахме по темата до всички институции, срещахме се с Омбудсмана. Какво ли не правихме, за да ни се обърне внимание. Но нямаше да ни се обърне, ако не бяха се променили нещата около Брекзит. Великобритания винаги е била в челните места по подаване на заявления и активност, но контекстът и ситуацията направиха тази кампания по-вяла. Този път организацията бе по-бавна и малко трудно достигна информация. Това е така, защото дълго време не вярвахме, че изобщо ще има секции, а и защото този Брекзит ни изби всички бушони. Приоритет беше и е нашият имиграционен статут с неговите неясноти, схемата за кандидатстване за уседнал статут. Предвид това, че не знаем кога и какъв Брекзит ще се случи, живеем в несигурност относно бъдещето си в тази страна. На този етап не бих обвинила никого, който предпочете да гласува за британски кандидати.

Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.

А как се организират британските избори? Какви добри практики можеш да споделиш? Как гласуват британците зад граница?

М.С.: Знаеш британците са пословично организирани. Пращат се писма за регистрация и включване в избирателните списъци по адресна регистрация, която тук е задължителна и е обвързана с битовите ти сметки. Кампанията от страна на политическите партии е много цветна и активна. Секциите са отворени до късно вечер – до 22 часа. Гласува се обикновено в работен ден. Доверието в системата е огромно и почти никой не проверява паспорт или документ за самоличност. Пращат се карти на избирателя и като те открият в изборния списък не изискват повече документи за идентифициране. Гласува се с молив. Възможно е гласуване по пощата, както и упълномощаване на някого от твое име. В чужбина право на глас имат всички, които са живели по-малко от 15 години извън страната без прекъсване. Гласува се по пощата или чрез упълномощаване.

А защо според теб българските граждани зад граница трябва да имат право да гласуват?

*DUP – тя има 10 депутата и поддържа мнозинството на Тереза Мей по сходен начин, както патриотите поддържат мнозинството на ГЕРБ у нас.