Следващата среща в нашата европейска изборна рубрика е с Цветелина Костадинова (Ц.К.), която живее в Чехия от месец август миналата година. В момента тя работи в Прага за компания, която е представителство на “Air France” и “KLM”. Занимава се с туризъм и най-вече с обезщетения за закъснения или проблеми по полетите, съобразно законодателството на Европейския съюз (ЕС). Езиците, които ползва, са английски, френски и български.
Цветелина е завършила журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, а след това и магистратура по специалност “Европеистика – Е-Европа” в същия университет. Самата тя казва, че се гордее с това. Тя също така е учила във Франция по програма “Еразъм+” и е участвала в проект на Европейската доброволческа служба в Марсилия. В България тя е работила като журналист в културни и лайфстайл издания.
Днес с Цвети ще си говорим за Чехия, за европейските избори и защо Европа е толкова важна за нас.
Важни ли са за теб изборите за Европейски парламент (ЕП) и защо?
Ц.К: За мен лично са важни, защото възприемам себе си все повече и (вече) като гражданин не просто на една държава, а на Европа като цяло. Освен това се опитвам да обяснявам както на себе си, така и на приятели, познати и хора с по-малко опит, каква е идеята на ЕС и защо е толкова важно да я възприемем като наша, лична. Тя не е само въпрос на взаимопомощ или на сигурност. Преминаването от една държава в друга само с лична карта те прави свободен.
Изборите за ЕП са важни, защото политиците, които ще изберем, ще бъдат отражение на това доколко се вписваме в цялата картина на европейското семейство. Те трябва да бъдат безпристрастни, но и умеещи да отстояват важни позиции; да са позитивни, но не само привидно; да са запознати, но и да запознават, увличат и вземат решения. Последния път, в който слушах заседание на ЕП, беше по повод бъдещето на най-успешната програма на Европейския съюз до момента – “Еразъм+”. Лично аз се опитвам да бъда запозната с темите на ЕС, които ме засягат и са ми интересни. Аз съм типичният пример как една програма на Европейския съюз може да промени живота ни. Колкото и клиширано да звучи, програма “Еразъм+” промени живота ми. Едва ли щях да живея в чужбина, ако нямах сигурността на условията на Европейската доброволческа служба.* Идеята й като цяло отваря не просто хоризонти, но и светоусещания. Така че – да, за мен са много важни тези избори, погледнати през моята лична история.
За съжаление, не всеки български гражданин е запознат с това какви са ползите от членството ни в ЕС и мисля, че изборите за Европейски парламент са добър повод това да се промени. Но се изисква и проактивност и смислен дебат. Всъщност, всеки повод да погледнем извън себе си и собствения си манталитет, е добре да го използваме по предназначение.
Гласувала ли си на български избори в Чехия?
Ц.К: Все още не съм, защото се преместих миналата година и досега не съм имала възможност. От познати чувам, че ако се поинтересува човек, не е толкова трудно да има достъп и да гласува. Знам, че трябва да подам онлайн формуляр с адреса тук, с който съм регистрирана като временен резидент. Опростена процедура е, хубаво е, че може да се случва онлайн.
Имаш ли представа как се гласува и как гласуват чешките граждани зад граница? Какви паралели можеш да направиш с кампанията в България?
Ц.К: Ще започна от това, че шумът около “Пиратската партия” тук заглушава всичко останало около кампанията. Основният им кандидат – Иван Бартош, е типичен пример за политик, гледащ на запад – ИТ специалист по професия, пътувал и живял в различни страни от ЕС по разменни студентски програми. В този смисъл, той е погледът на Чехия към онова, новото поколение, което не иска да възприема себе си като типичен чешки гражданин от времето на Съветския съюз. Логично, като пиратска партия, те са бунтарите – онези, които искат да променят възприятието на ЕС за Чехия като за постсоциалистическа страна. Дадох него като пример, защото съм виждала няколко билборда тук, кампанията е доста изчистена, без излишна помпозност, но залагаща на него като лице. Ако ги сравня с българските огромни, цветни плакати, големи обещания, както и постоянната смяна на имената на партии и коалиции, разликите се забелязват. Разбира се, Барош е от онова поколение на младите, живеещи в Прага, не мога да кажа какви са настроенията извън столицата към него, може би на някои им се струва прекалено освободен в идеите си.
Относно гласуването тук – не може да се гласува все още електронно, трябва да се кандидатства за карта за гласуване, което става онлайн, след това с тази карта може да се отиде в която и да е секция в Чешката република. Има и машинно гласуване. В чужбина няма гласуване по пощата, само в секции. Прави се разлика между краткосрочен и дългосрочен престой, но задължително има избирателни списъци в съответното дипломатическо и/или консулско представителство.
Кои са важните европейски теми в общественото пространство в Чехия още повече с оглед предстоящите избори за ЕП?
Ц.К.: Предстоящите избори присъстват като тема, но сякаш когато живях в България, треската около тях се усещаше повече. Като цяло чехите са доста спокойни хора, може би и затова. По телевизията, например, има осведомителни бюлетини относно предстоящите избори. Дава се гласност на политиците, но тези реклами не вървят във всяка свободна минута на рекламната пауза. Напоследък се говори доста за възможностите за мобилност, увеличаване на заплатите, фактът, че по последни проучвания Прага е най-добре развиващата се от всички посткомунистически столици. Говори се по-скоро как да се впише Чехия в европейското семейство по начин, по който един ден да достигне стандартите на Германия.
Гласувала ли си на европейски избори досега? За кои кандидати ще гласуваш на предстоящите избори и как се информираш за техните платформи?
Ц.К.: Досега съм гласувала само за българските кандидати, на предстоящите избори за ЕП също ще гласувам за тях. Определям се като човек с по-десни и демократични възгледи. Симпатизирам на Мария Габриел и ми харесва какво прави като жена политик. Смятам, че имаме нужда от силно женско присъствие в Европейския парламент. Според мен Мария Габриел е тръгнала по добри стъпки, защо не и на Кристалина Георгиева, колкото и смело да звучи това сравнение.
За изборната кампания се информирам основно чрез интернет, следя няколко (качествени) български медии и се опитвам да съм в течение на нещата, за да знам за какво и за кого гласувам.
А според теб трябва ли българските граждани зад граница да гласуват? Защо?
Ц.К.: Определено трябва да гласуват, ако все още имат български паспорт. Причината е, че каквото и да си говорим, поне една трета от приятелите ми имат роднини в чужбина. Голяма част от икономиката на страната се гради на българите в чужбина, в този смисъл смятам, че трябва да имаме правото да гласуваме. Аз лично като емигрант ще гласувам, защото мисля, че имам виждане за това какъв трябва да бъде подходящият кандидат за евродепутат, благодарение и на международния опит, който успях да натрупам.
Какво мислиш за дебатите по отношение на Изборния кодекс в България и темите като преференции и електронно гласуване?
Ц.К.: Тези теми се разискват в България още от преди да замина, но то не е и особено лесно да се стигне до решение. Естествено, всичко това е свързано и с интересите на политическите партии в България. Говоря конкретно за електронното гласуване, при всички положения там виждам повече позитиви, отколкото негативи.
Относно преференциите – по мое мнение трябва да ги има, защото силните, открояващи се и изпъкващи характери са онова, от което българското общество би имало полза.
Това, което мога да кажа в заключение е, че колкото повече „имитираме“ (в добрия смисъл) европейските практики, на толкова по-прав път сме. Защото националното усещане винаги е в теб, но то не трябва да се бърка със затваряне на очите за всичко положително около нас. Мисля, че влизането ни в ЕС е може би най-значимото събитие за България във външнополитически план за последните 12 години, и ние, обикновените хора, го усещаме най-много, но сякаш част от нас го пропускат.
*Европейска доброволческа служба (ЕДС) е част от програмата “Еразъм+”. ЕДС предоставя възможност на хора на възраст между 17 и 30 години да прекарат от две седмици до една година като доброволци в страна, различна от своята собствена.