Следващата спирка в “изборното ни пътуване” ни среща с Драгина Ейсимонт (Д.Е.), която живее в Полша от 1976 г. Отива да следва там, а след това се установява в близост до Гданск със съпруга си.
Как успявате да запазите връзката си с България след толкова години?
Д.Е.: Скоро ще станат 43 години, откакто съм тук, но не се чувствам като българка в чужбина, а по-скоро като човек с две родини. Полша просто е мястото, където се установих, намерих съпруга си, роди се детето ми. А в България са сестра ми, племенницата ми и много често се чуваме. Моето дете пък е истинско половин българче. Запазили сме си корените и езика. Имаме си традиции и дори дъщеря ми, която вече живее във Франция, говори добър български. Сега и внукът ми говори. Не сме прекъснали връзката си и все си мисля, че един ден ще се върна в България.
Гласували ли сте на български избори в Полша?
Д.Е.: Много се интересувам от политика, но рядко съм гласувала. Доста съм ангажирана, но съдбата ми е такава, че някак не съм успявала да упражня правото си на глас често. Мисля, че на български избори гласувах последно като бях в България преди няколко години. Когато пристигнах в Полша все още нямах право на глас в България, а после тук така се стекоха нещата, че не съм гласувала.
Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.
А поддържате ли връзка с други българи?
Д.Е.: Българската общност е разпръсната, в близост има само няколко човека, с които поддържаме връзка и се чуваме. Повече българи има в по-големите градове в Полша – Варшава, Вроцлав, Краков, Гданск.
Кои са важните теми в Полша преди европейските избори? Какво се случва?
Д.Е.: В момента в Полша се правят нови коалиции. Целта е да се противодейства на управляващата партия “Право и справедливост” (PiS). Опонентите й се обединиха в широка коалиция от партии, за които досега беше немислимо да са заедно като “Гражданската платформа” (Platforma Obywatelska), “Селската партия на Полша”, социалистите и една нова партия, която се казва “Съвременна партия”. Много е объркано положението в момента и някакси основната цел на тази коалиция е обединение срещу управляващите. Аз съм на мнение, че в държави като нашите, които не са много богати, трябва да има силна селска партия. Полша имаше едно време силна селска партия, която умееше да влиза в коалиция и с левите, и с десните. Но в момента те са в слаба позиция и не биха имали възможност да участват самостоятелно.
Кои са видимите европейски теми в публичното пространство в Полша?
Д.Е.: Темите са преди всичко европейските субсидии и селското стопанство. В момента във фокус е и въпросът за шофьорите на тирове. Но най-важен си остава въпросът за селскостопанската продукция и нейният пазар в рамките на Европейския съюз (ЕС), защото земеделските стопани в Полша изглежда го закъсват, макар все още да имат износ. Но това, което си говорим с моя съпруг е, че е трудно да се намери фокусът на кампанията по същество. Тя е по-скоро персонална – дали този или онзи кандидат да влезе, как да се отслаби една или друга партия, а не се говори по важни теми.
Партиите обявиха ли вече кандидатите си за европейските избори?
Д.Е: Да, основните водачи на всички партии вече са обявени.
В Полша как се гласува? А поляците зад граница как гласуват?
Д.Е.: Гласува се в секции, няма електронно и машинно гласуване. Процесът е доста добре организиран по квартали. Но и тук, както и в България, има съмнения за това, че който брои гласовете, той печели.
Поляците в чужбина са изключително активни и гласуването им е много добре организирано. Знам, че провеждането на изборите се подготвя в посолствата.* На последните избори гласуващите зад граница се оказаха решаващи за победата на сегашната партия, тъй като те са една много силна група. Доколкото аз знам, в чужбина поляците наброяват над 10 милиона. Не съм сигурна колко от тях имат право на глас, но много активно участват.
Усещат ли се ефекти от антиевропейската реторика след идването на власт на “Право и справедливост”?
Д.Е.: Има нещо ново в реториката на тази власт, което оказва влияние върху по-податливи на манипулация хора. Убийството на кмета на Гданск е такъв пример. За такива хора истинският патриотизъм се смесва с шовинизъм, което се вижда по празниците, чиято организация понякога прилича на тази от социалистическо време. В ежедневието това не се чувства, хората са абсолютно проевропейски настроени. Така е и с програмите на всички партии, които без изключение, са проевропейски.
Тази власт в момента няма конструктивна конкуренция, защото има много силна социална програма. Тя включва следните мерки – месечна добавка от по 500 злоти (200 лв.) за всяко дете, тринадесета пенсия, подкрепа за жилище и улеснена кредитна програма за младите семейства.
Такива мерки нямат ли негативно влияние върху икономиката?
Д.Е: Засега се говори, че нямат. Правителството така твърди, но се вижда, че има инфлация. Не знам дали няма да станем като Гърция в един момент, която не се усети как изпадна в колапс.
Успявате ли да следите какво се случва в България?
Д.Е.: Напоследък ми е малко трудно, но все пак следя. И тук е объркано, но в България май още повече. Коментираме със сестра ми, която е в България, че сякаш страната върви по стъпките на Полша. Имаме еднаква съдба с няколко години разлика. Като чета за аферите, за апартаментите, за политиката – нищо ново. И тук е така.
Напоследък имам проблем кандидатите за Европейски парламент (ЕП) в България. Не мога да разбера какви са им целите. Бих искала да гласувам за българските кандидати, но от една страна, някак не разбирам за какво става дума, а от друга ми е физически невъзможно да стигна до секция тук. За мен е голям проблем да пътувам. Бих искала да гласувам на български избори не заради себе си, а по-скоро заради близките ми, които са в България. Да ги подкрепя, за да им е добре в България. Защото, когато на тях им е добре и на мен ми е добре. Въпреки че не живея толкова години в страната, се интересувам заради близките си и не съм прекъснала връзката си. Мисля ги, имаме две малки дечица, какво училище, какво образование ще получат. Виждам какво е положението, не е лесно.
А смятате ли, че българските граждани извън страната трябва да имат право да гласуват? Например, вие толкова години живеете в Полша и все пак не сте прекъснали връзката си и не се чувствате като българин в чужбина.
Д.Е.: Това е много, много сложен въпрос. Поляците в чужбина, както казах, могат да гласуват и могат да влияят на това, което става в страната. Не искам да прозвучи по особен начин, но има проблем за българите в Турция. Примерно аз гласувам така, както би било добре за моето семейство, което живее в България. Не съм убедена дали тези българи, които живеят в Турция, гласуват водени от същите подбуди. Не знам. Българка съм и живея в чужбина. От тази гледна точка си мисля, че всеки човек би трябвало да има право на глас – българските граждани в Турция също. Но в този свят в момента може би има нужда от допълнителни усилия, за да се гарантира демокрацията. Не съм сигурна доколко ние българите ги полагаме. Ето например, малка Естония някак се справя в това отношение и има електронно гласуване. Въпросът е сложен, аз лично имам много опасения и не знам доколко съществуват гаранции за сигурността на електронното гласуване.
*Повече за това как се гласува в чужбина съгласно правилата на различните държави членки на ЕС, може да видите тук: https://www.european-elections.eu/how-to-vote/from-abroad.