В следващата среща от рубриката “Гледна точка: гласуващите зад граница” ви срещаме с Йоана Дечева (Й.Д.), която отива в Будапеща, Унгария преди повече от 3 години. Там работи за Фондация “Отворено общество” за период от две години, но след промените в законодателството в Унгария, се премества в Берлин през 2018 г.

Преди да започнем да си говорим за избори, можеш ли да споделиш твоите впечатления за ситуацията в Унгария?

Й.Д.: Особени са нещата в Унгария през последните години. След като се премести офиса на “Отворено общество”, сега и Централноевропейският университет се мести във Виена. Това е загуба не само за Унгария, а и за студентите, защото се ограничават стипендиите им. Голямо предизвикателство ще е. Иначе в Унгария и в Будапеща особено, ситуацията за много граждански организации е сложна.

Докато живееше в Будапеща гласувала ли си на български избори?

Й.Д.: В Унгария гласувах на парламентарните избори през 2017 г. Специфичното в Унгария относно българската общност е, че има специално законодателство, което е свързано с малцинствата, признати в страната. Ако имаш определено съотношение на това малцинство в страната, имаш право на местно самоуправление и възможност автоматично да се изгради секция за гласуване за изборите на държавата, от която си. Българската общност официално е призната като малцинство и българите имат свое самоуправление. В Будапеща има отделен културен институт и орган на самоуправление като община. Съфинансирано е от държавата. Освен това, в парламента има представител, който се избира от българската общност в Унгария и представлява нейните интереси. Представителят няма законодателни функции, но има възможност да представя интересите на тази общност.

По отношение на провеждането на българските избори в Унгария, мога да кажа, че се случва много лесно. По-скоро прилича на моята представа за възрожденския период в България – приповдигнато настроение, всеки се познава. В Унгария има българска общност от близо 100 години. Вече има второ-трето поколение българи, които са с българска идентичност и живеят в Унгария. Изборният ден минава тихо и кротко. В момента, в който гласуваш, те поздравяват, черпят те с бонбони, баница, пасти. Изпращат те, питат кой си, дали си от тези по-новите експат групи, а не традиционната емиграция там. Не е типичният изборен ден, както го познаваме в България. Има малки опашки, но не повече от 10-ина минути, запознаваш се с нови хора, даже ти е приятно да отидеш да гласуваш.

В Унгария е била откривана само по една секция за посочените в графиката избори и два национални референдума. Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.

А смяташ ли, че българските граждани зад граница трябва да имат право да гласуват?

Й.Д.: Краткият ми отговор е да. Друг е въпросът вече, ако вземеш гражданство в дадена държава, която не позволява двойно такова. За мен си остава логично да подкрепяш държавата, в която си израснал, и в която в един момент най-вероятно ще се завърнеш.

Следиш ли дебатите за Изборния кодекс в България, които минаха през различни етапи – машинно и електронно гласуване, преференции, права на различни групи граждани?

Й.Д.: Не успявам да следя в детайли дебатите, но следя активни гласове в България, които сигнализират, когато се случи нещо изключително шокиращо в изборните правила като въпросът с реалното премахване на преференциите, например. Оказва се, че целта на всяка партия е да спечели възможно най-много гласове, и съответно се минава през манипулирането на Изборния кодекс (ИК), за да може това по-лесно да стане. Промените не се правят, за да улесняват избирателите, а за да може съответната партия на власт да спечели повече гласове. И ако това означава понякога да ограничиш и правото на глас на българите зад граница, за партиите няма проблем да се направи; ако означава образователен ценз – ще се направи. Зависи кой е на власт.

На теб ти изглежда, че промените в ИК се правят с цел да обслужат партийни интереси?

Й.Д.: Да, това се прави и в демократични страни, примерно “gerrymandering” в САЩ и прекрояването на районите там, за да се знае коя партия печели.  Ние го правим чрез Изборния кодекс. Наблюдава се много по-често в т.нар. нови демокрации. Хубаво е, че все пак още има и кой да сигнализира с експертиза, защото иначе сме обречени.

Имаш ли впечатления по отношение на провеждането на изборите в самата Унгария?

Й.Д.: Доколкото си спомням, имаха избори миналата година на 8 април. Нямам пряко наблюдение как протичат те, но знам, че кампанията беше изключително тежка и напрегната. Имаше много специфики и въпроси по отношение на начина за изчисляване на мандатите. Тези спекулации бяха съпроводени и от съмнения след изборите, че не целият процес е протекъл по правилния начин и е имало манипулации, но нищо не се доказа. Имаше и много сериозни дискусии относно ромите, както в повечето държави, където ромите са най-голямото малцинство. Ромите в Унгария в голямата си част подкрепят Орбан и имаше едно изказване от страна на голяма ромска група в Унгария, която призоваваше да се гласува за Орбан.

Как гласуват унгарците в чужбина?

Й.Д.: Знам, че диаспората е огромна. Унгарците в чужбина гласуват в посолствата, а при определени условия и по пощата. Особеното в случая е, че унгарците са признати като малцинство в областта Трансилвания в Румъния. Там те имат директно право да организират секции за изборите в Унгария. По подобен начин стоят нещата и със секциите в автономната област в Сърбия – Войводина.

Усеща ли се вече, че предстоят европейски избори в Унгария? Какво се случва там преди началото на официалната кампания?

Й.Д.: Преди две седмици бях в Унгария и няма нещо, което да показва, че ще има европейски избори. Но такава е ситуацията и в Германия. И все пак това, което е в общественото внимание и с което Орбан спечели изборите миналата година (а и предходните), е сериозната пропаганда срещу мигрантите. Хитра и активна кампания, която е насочена най-вече извън Будапеща. Той успя да наложи мнението си особено сред по-възрастните хора, че мигрантите ще дойдат, ще им вземат работата. Мигрантите са представени в най-лоша светлина.

Другата основна линия е анти-Сорос. Сорос беше представен като основния враг на Унгария. Този тип националистически идеи върви в съзвучие с разбирането, че Унгария е разделена на много части, които трябва да се съберат в идеала за Велика Унгария. Съответно в този контекст, Европа се представя като лошия, който възпрепятства унгарците да постигнат своята идеална цел.

Мислиш ли, че ограничаването на членството на Фидеш в ЕНП ще има някакво влияние върху кампанията на Орбан? Какво може да се очаква от него?

Й.Д.: От него може да се очаква всичко. Той не мрази Европа. По-скоро той не обича европейските ценности, защото не ги приема за унгарски, но обича финансирането от Европейския съюз (ЕС). Това суспендиране и временно ограничаване в ЕНП няма да го сплаши повече отколкото миналата година, когато започнаха разследванията за медийния закон и другите законодателни промени, засягащи гражданските организации и Централноевропейския университет. Орбан добре играе своята игра и знае много добре какво стои зад всички тези мерки, които ЕС може да вземе срещу Унгария. Той знае, че има подкрепа от държави членки на ЕС като Вишеградската четворка, които са много близки една до друга. Балканите също са много близки по отношение на идеи и подкрепа. България също ги подкрепи миналата година. Русия е другата страна, в която вижда подкрепа. Той играе много добре играта, която работи в негова полза. Още повече сега, когато няма вече към кого пряко да насочи гнева си. Университетът се премества, фондациите на Сорос вече не са в Унгария, той трябва да има нова мишена. На вътрешната сцена такава мишена може да бъде ЕС или Макрон, който има амбиции да е новият политически лидер на Съюза. А що се отнася до външния облик и политика, там нещата стоят по друг начин. Външната политика е нещо друго. Орбан много хитро използва позицията си.

В момента живееш в Германия, в тази връзка за кои кандидати мислиш да гласуваш на предстоящите европейски избори? Българските или немските?

Й.Д.: Всъщност, тъй като живея в Германия повече от половин година и вече имам временен адрес тук, а и като следя състоянието и средата в България, не мисля, че ще намеря български кандидат, на когото да симпатизирам и за когото да дам гласа си. По-скоро ще се ориентирам към немските кандидати. Имам твърди “не” кандидати, на които дори няма да прочета платформите, защото са в противовес на всичко, в което аз вярвам и което подкрепям. Ще видя какво ще предложат дадени партии. Но някак вариантите ми са или да дам гласа си за кандидат в България, който няма да събере необходимата подкрепа и вотът ми ще отиде напразно, или да гласувам за някого в Германия, който ще стигне до Европейския парламент. При всички положения за който и кандидат да гласувам, ще е по-скоро вот на ценности, а не партиен.