Следващата ни изборна среща ни отвежда също на север, в една от страните, които се дават като успешен пример на преход, интеграция в ЕС и развитие. Разговаряме с Красимира Иванова (К.И.), която живее в Талин, Естония от ноември 2009 г. – малко повече от 9 години. Занимава се със собствен семеен бизнес.

Ако Великобритания напусне Европейския съюз (ЕС) преди изборите през месец май, броят на представителите на Естония в Европейския парламент (ЕП) ще се увеличи от 6 на 7.

Гласувате ли на български избори?

К.И.: В Естония няма българско представителство – затвориха го. Единствената възможност за гласуване е в Хелзинки, където има българско посолство. Последния път дадох своя вот на парламентарни избори като пътувах до Хелзинки. Тук секция не е откривана. Може би българите в Естония не сме достатъчно организирани и сме прекалено малко. Скоро бях на среща по случай 3-ти март, имаше събиране, организирано от новия български посланик за Финландия – Мартин Иванов. Той се представи пред европейските посланици тук, но на срещата присъстваха само няколко българи. Посланикът каза, че по официални данни в Естония има около 600 българи, което мен леко ме изненада и ми се стори прекалено голяма цифра. Българската общност тук е разпръсната. В Талин сме най-много, но доколкото разбрах има и в други градове – в Нарва, в Тарту, обаче като цяло не се познаваме много.

А гласували ли сте на естонските избори?

К.И.: На местни избори съм гласувала. Като европейски гражданин имам това право и се вълнувам от тези процеси. Политиката не е моята комфортна зона, но все пак се интересувам.

Онлайн ли гласувахте? Все пак Естония е известна като една от страните, които успешно прилагат този тип гласуване?

Източник: news.err.ee

К.И.: Да, гласувах онлайн. Сега си спомням, че преди време на летището в Талин чух българска реч и се оказа, че това е делегация на посещение в Естония. Имаха среща с Андрус Ансип – тогавашният естонски министър-председател. Тогава и Бойко Борисов беше на тази среща, на която се е обсъждала системата за гласуване в Естония. Но това беше по времето на първия кабинет на Борисов. Оттогава нещата в България по тази тема не вървят.

Онлайн гласуването предоставя едно дистанционно удобство. Не отнема време – само за няколко минути даваш своя глас. Спестяваш разходи, спестяваш време и можеш да дадеш гласа си от всяка точка на света. Гласува се с лична карта. Дори наскоро бяхме в Азия и партньорът ми гласува за парламентарните избори от там. На тези избори около 40% от избирателите гласуваха онлайн, като това бележи ръст спрямо предходните избори. Електронното гласуване е бързо, ефикасно, спестява време и премахва физическите бариери.

Хората притесняват ли се за сигурността при този тип гласуване?

К.И.: Има и скептици, но процентите на участие се увеличават значително, което показва, че доверието нараства. Имам близки, които са на 70 години и те участват и гласуват онлайн. Независимо на каква възраст си, ползваш интернет, защо да не използваш и тази възможност за себе си и за страната си? Изключително удобство е. Ще ми се и в България да е така. Имаше проблеми в началото с картите, но тези неща се преодоляха и много повече хора започнаха да вярват в тази система и да я ползват.

Следите ли дебатите относно електронното гласуване в България?

К.И.: Мисля, че умишлено се създават тези спънки, защото съм забелязала, че в България някакси живеем в миналото. Не говоря за отделни личности, а като цяло. Има хора, които искат и работят за промени. Но като цяло обществото е много негативно настроено към новостите и към развитие. Някакси не излизаме от зоната си на комфорт, а отвъд нея има толкова много неща, които могат да променят живота ни, начина на виждане и мислене. Светът не спира до границите на България. Светът е отворен да го откриваме, да се наслаждаваме. Светът е шарен и не би трябвало да си създаваме граници. Това, което искам да кажа е, че не би трябвало да живеем само в миналото. Животът е всекидневно развитие. Хоризонтът е толкова широк и е хубаво да се види и отвъд границите.

А според Вас защо българските граждани извън страната трябва да имат право да гласуват?

К.И.: Аз съм с две ръце “ЗА”. Някои българи извън страната имат двойно гражданство и те могат да гласуват и в двете държави – където пребивават и в родината. В Естония обаче ако аз придобия естонско гражданство, ще загубя българското. Има такъв закон, основно заради руското население. Аз лично се чувствам българка и не съм стигала до такова решение. Като цяло, като темперамент, визия, съм българка. И съм абсолютно “ЗА” всеки български гражданин да има правото да гласува. Това е лично изразяване на мнение, начин на мислене, ако не се даде възможност за гласуване, пак се създават граници. В България хората някак остават затворени в начина си на мислене. Сякаш се гледа и повече на изток. Малко политически оттенък придобива мнението ми, но е важно да се говори за разликите между Запада и Изтока в положението на България. Когато се гледа на изток, към Русия, се гледа емоционално – това, което Русия е направила за България. Но по времето на социализма бяхме ограничени изцяло – трябваше да мислим по един и същи начин, ако мислиш различно, си аутсайдер. Трябваше да се обличаме еднакво, да обзавеждаме домовете си по един и същи начин. Спомням си това време и мога да сравнявам. Сега Европа ни дава възможност да се развиваме, а не да стоим на едно място и всичко да е еднакво и сиво. Аз лично изпитвах неудобство и страх от цялата пропаганда на предходното време и изрази като “Западът е лош, Западът ще ни погуби”. А всъщност виждаме, че Западът не ни погубва, а ни прави по-мислещи, по-действащи, по-свободни. Създава ни възможност да контактуваме с различни нации, а не само със себе си. Дава ни възможност да се обучаваме в чужбина, да пътуваме. Това, което учим от Запада, може да го внесем в нашата страна, за да може нещата да се развиват и да се движим в правилна посока. Да се създават нови работни места, училища – по-добър начин на живот.

Като си говорим за смисъла от обединена Европа, да ви попитам дали ще гласувате на предстоящите европейски избори?

К.И.: В интерес на истината досега не съм имала възможност да гласувам на европейски избори за български кандидати. Нямах достатъчно информация, а исках да се запозная в по-голяма степен с идеите и платформите им. В допълнение, друга пречка е липсата на открити секции в Естония.

Според мен европейските избори са важни и има значение кой отива в ЕП, защото това е не само работа, а и представителство и комуникация с други партии. В тази връзка мога да дам пример с партията, която спечели изборите в Естония, но няма мнозинство. Става въпрос за дясната формация “Партията на реформите”. Нейният лидер беше европейски депутат години наред, а в момента тя иска да бъде министър-председател. Ето защо смятам, че представителите, които всяка страна, в това число и България, изпраща в ЕП, имат възможност да обменят опит и след това да го прилагат в национални условия.

Затова бих искала да дам вота си за български кандидат на предстоящите европейски избори, както и да се знае повече какво означава ЕС. На нашия парламент пише “Съединението прави силата” и в обединена Европа идеята е същата. Сам човек или сама нация няма да съществува дълго време. Нужно е обединение, отвореност и да се учиш.

След парламентарните избори в Естония усеща ли се, че предстоят европейски избори?

К.И.: Все още няма силна информационна кампания. След парламентарните избори много въпроси не са разрешени. Имаше изненади и трябва да се преговаря за съставянето на управляваща коалиция. В този процес настъпват обрати и често кандидатите действат по непредсказуем начин, което пък води до недоволство у избирателите. Европейските избори все още не са на дневен ред, но Естония като цяло е много силно ориентирана към Европа и вътрешната политика е свързана с ЕС. Обединени са като нация по този въпрос. ЕС е на първо място в дневния ред. Страната се възползва от предоставените свободи и прави всичко възможно да се отдели от руското влияние и да се развива.