Днес през разказа на Яна Цанева (Я.Ц.) в нашата рубрика ще посетим Финландия. Яна живее от почти 16 години в Хелзинки. В момента работи в посолството на Намибия в Хелзинки като политически сътрудник. Самата тя описва работното си място като съвсем друг свят.

Ако Великобритания напусне Европейския съюз преди изборите за Европейски парламент през май, Финландия ще получи 14 места в институцията – с 1 повече в сравнение с настоящия мандат.

Гласували ли сте на български избори във Финландия?

Я.Ц.: Гласувала съм и съм участвала в секционна избирателна комисия три пъти през последните години. Два пъти в Хелзинки и веднъж в Тампере, където се откри секция. Активно следя и участвам. Събираме се в тези секции хора, които се познаваме, защото няма толкова много активни българи във Финландия, а и страната не е толкова голяма.

Каква е българската общност във Финландия?

Я.Ц.: Доколкото знам българите във Финландия са между 2 000 и 2 500 души. Общността e много разнородна и разпръсната из страната. Няма много поводи и възможности за сбирки и културни събития. Има хора, които са дошли да работят с високи технологии в този тип сектори. Но има и такива, които работят в дърводобив, строителство, мини, които са извън големите населени центрове. Има и студенти. Съществува и неделно училище в Хелзинки, което е доста активно. Но самата общност не е особено активна в организиране на културни събития.

Трябва ли според Вас българските граждани в чужбина да имат право да гласуват?

Я.Ц.: Това е много сложен въпрос. Не съм много сигурна коя е правилната позиция. От една страна, едно от най-големите права, които един гражданин има, е правото на глас. Да изразява своето демократично отношение към държавата. От друга гледна точка обаче аз, наблюдавайки себе си, колкото и да се опитвам да съм в крак с това, което се случва в България, вече 15 години след като съм напуснала държавата, малко или много вече съм се отделила от проблемите и от това, което се случва. И въпросът е защо човек, който не живее в дадена държава, да взема решения, които ще влияят върху живота на други хора и техните деца? Примерно, от мой опит от секционни комисии, в които съм била, има български граждани второ и трето поколение, родени и живеещи в чужбина, които не знаят български. Представете си един човек, който не може дори да прочете бюлетината, какво информирано решение би могъл да вземе по време на гласуване и доколко този вот не е бил повлиян от други хора. Не говорим за масова манипулация, но все пак за повлияване от роднини и приятели. Този човек няма никаква представа за кого и за какво гласува. От тази гледна точка, аз самата съм раздвоена, защото обичам да гласувам, интересувам се, следя, но дори и аз осъзнавам, че моето мнение е може би малко изкривено вече, не е така добре покриващо особеността на политиката в България. И може би, без да съм специалист, юрист, най-логичното е да има някакъв праг на уседналост, т.е. след определен брой години на пребиваване извън страната да не се участва на български избори. Разбира се, ако съответният човек се завърне в България, да се възстановят тези права. Не знам от правна гледна точка дали това е възможно, но за още по-старата емиграция този въпрос е още по-належащ. Проблемът е много сложен, особено при нас, тъй като в определени държави имаме големи български общности и оттам идва и желанието на едни да се ограничи правото на глас, както и нежеланието на други това да се случи.

Трудно ли се организира секция във Финландия?

Я.Ц.: Не е трудно от гледна точка на гласоподавателите. Хората, когато има секция – особено в посолството в Хелзинки, знаят и идват. Личното ми мнение обаче е, че бюрокрацията около провеждането на едни избори в чужбина е просто умопомрачителна. Изключително тежко се организират. Това целодневно стоене от сутрин до вечер, чакане на резултати, стотици подписи, които трябва да се положат от страна на комисиите. Просто това е много изморително и след като три пъти участвах, реших, че е достатъчно. Това, което ми направи силно впечатление като сравнение е, когато ми се наложи веднъж да гласувам на финландски избори в посолството им в София. Начинът, по който те провеждат изборите, е абсолютно различен.

Във Финландия не е имало секция за референдума, проведен през 2013 г., във връзка с АЕЦ Белене. Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.

Как гласуват финландските граждани в чужбина?

Я.Ц: Първо, в чужбина се гласува предварително. Т.е. гласуването се провежда от 10 до 7 дни преди същинските избори и в секциите в чужбина се гласува в рамките на 4 дни. Дава се по-голяма възможност на избирателите да могат да упражнят правото си на глас. Избягва се натрупване на опашки. Самата избирателна секция се състои от един човек, работещ по всяка вероятност в посолството, подава бюлетината, прибира я после в плик, полага печат и това е. Което сравнено с начина, по който ние провеждаме изборите в чужбина, е изключително различно. Финландците организират секции извън страната само в посолствата. Винаги се гласува предварително и има период от няколко дни, в които да може да се упражни правото на глас на финландските граждани. А от тази година въведоха и възможност да се гласува и по пощата от чужбина.

В самата Финландия как се гласува? Има ли електронно или машинно гласуване?

Я.Ц.: Във Финландия няма електронно или машинно гласуване. И в самата Финландия може да се гласува предварително, както и в чужбина. Предварителното гласуване продължава цяла седмица в страната. Тези секции за предварително гласуване се намират на удобни места – пощи, молове, където хората обикновено ходят. Обикновено около ⅓ от гласовете се подават предварително. Финландия не желае да въведе нито машинно, нито електронно дистанционно гласуване. Това е много любопитно за една така високотехнологична страна, където почти всички видове услуги се предоставят електронно. През 2008 г. Финландия използва на местни избори машинното гласуване в отделни секции, след което правителството взе решение да не го въвежда. Също така настоящата администрация създаде работна група в парламента за разглеждане на възможността за гласуване по интернет по модела на Естония. Мисля, че беше 2017 г., когато Министерство на правосъдието взе решение, че няма да се продължава с въвеждането на гласуване по интернет. Аз лично имах възможността да присъствам на среща, където беше и директорът на изборната им администрация, която е към тяхното Министерство на правосъдието. Там той обясни, че Финландия счита както машинното, така и онлайн гласуването, за несигурни методи. Уязвими са по отношение на кибер атаки, особено от Русия. В резултат те нямат намерение в близко бъдеще да въвеждат машинно или онлайн гласуване. Но пък са направили максимално лесно и удобно да се упражни правото на глас. Може цяла седмица да се гласува предварително. И това не е обвързано с това в кой град си и от кой избирателен район. Защото системата е такава, че човек не гласува само за партия, а и за кандидат. И съответните кандидати са с определени номера. Примерно, аз живея в Хелзинки и в моя район има определени листи, но ако се окажа в Северна Финландия, просто отивайки да гласувам, мога да положа номера на кандидата от моя избирателен район.

Предварителните гласове се поставят в пликове, които се запечатват. В деня на изборите сутринта, когато се открие изборния ден и останалите хора гласуват, започват да се броят предварителните гласове. Това много улеснява самото преброяване и към 8 часа вечерта, когато приключи гласуването официално, веднага се съобщават данните от преброените предварителни гласове. След това остава да се преброят ⅔ от гласовете, които са подадени в деня на изборите.

На европейски избори за кои кандидати гласувате – българските или финландските?

Я.Ц.: За финландски кандидати съм гласувала, защото са ми по-познати и понеже живея тук и проблематиката ми е по-близка. И на предстоящите ще гласувам за финландски кандидат.

Усеща ли се, че вече предстоят европейски избори? Какви европейски теми се обсъждат във Финландия?

Я.Ц.: Все още не е видимо. Първо, по закон кампанията започва един месец предварително, а и предстоят парламентарни избори на 14 април. Моментът е интересен, защото политическата ситуация е нажежена. Една седмица преди да бъде разпуснат парламентът, правителството  подаде оставка поради невъзможността да прокара една мащабна реформа за социалните услуги и здравеопазването. Това беше политически ход, който не оказа влияние върху ежедневната работа на институциите, но започващата кампания за парламентарните избори е доста напрегната и се предполага, че изборите за Европейски парламент (ЕП) ще минат под сянката на тези вътрешнополитически теми. Кампанията за изборите за ЕП трябва да започне точно след парламентарните, когато партиите ще са в процес на съставяне на правителство. Тук се съставят широки коалиции и процесът на преговори е дълъг. Според мен най-вероятно едва ли ще се обърне достатъчно голямо внимание на темите, които са специфични за Европейския съюз (ЕС). Засега няма нищо конкретно в медиите за европейските избори. Разбира се, традиционно финландската публика се интересува от финансовите теми в ЕС – европейските фондове, какъв е приносът на Финландия, за какво и за кои държави отиват вноските, особено след кризите в Испания и Гърция. Това винаги са теми, които вълнуват обществото тук, както и миграционната политика. Но дали това ще бъдат единствените въпроси и какво друго ще изскочи, все още не е ясно. Остава да се види кое ще е във фокуса този път и дали ще има други по-силни теми, освен вътрешнополитическите.

Какво се случи, за да подаде финландското правителство оставка седмица преди разпускането на парламента?

Я.Ц.: В парламента влизат между 7 и 8 политически формации, като има 3 големи партии. Понеже парламентът е фрагментиран, нито една от големите партии не може сама да състави правителство. Сформират се широки коалиции от по 3-4 партии. Водят се много дълги преговори за програмата на всяко едно правителство, като нито една програма не може да бъде крайна с толкова политически субекти. Финландия е държава, в която промените много бавно се случват. Те предпочитат дори с опозиционните партии да стигат до консенсус по определени въпроси и точно такъв беше случаят. В момента Финландия е в процес на реформиране на социалните услуги и здравеопазването. В една толкова социална държава това е огромно перо от нейния бюджет, администрацията на тези социални услуги е много тежка и политическите партии не могат да стигнат до консенсус. За настоящото правителство тази реформа беше едно от големите обещания в началото на мандата. Но една седмица преди да се разпусне парламентът, те подадоха оставка. Една политическа стъпка, в която министър-председателят си подаде оставката, казвайки, че не е успял да свърши това, което е обещал и че това е единственият морален ход. Това, разбира се, случвайки се една седмица преди разпускането на парламента и началото на предизборната кампания, няма особено значение, но постави по-рязко началото на подготовката за избори. Същевременно във Финландия не се случват драстични промени при смяна на правителство. Те имат много стабилна политика. Финландия е полупрезидентска република и външната политика се определя съвместно от правителството и от президента. Така че, особено във външнополитически план, не може да се очакват бързи промени.

Успявате ли да следите дебатите около Изборния кодекс в България? Какво мислите по темите за преференции, машинно и електронно дистанционно гласуване?

Я.Ц.: Аз лично категорично подкрепям преференциалното гласуване, даже и в по-развит вариант от това, което се предлага в България. Считам, че избирателите са достатъчно интелигентни сами да избират кои ще бъдат техните народни представители, а не това да се решава от партийни централи, на конгреси и сбирки и да се дават готови листи. Оказваме се винаги с едни и същи хора в парламента. Следейки начина на гласуване във Финландия, този подход кара и хората да са по-активни и да се интересуват повече. Трябва да проучиш не само програмата на дадена партия, но и разликите между отделните кандидати. Да се интересуваш от това, което те правят. Примерно тук партиите публикуват на своите страници профили на всичките си кандидати и големите медии винаги преди избори правят т.нар. “Изборни машини”, в които всички кандидати отговарят на определен брой въпроси и после ти като избирател влизаш и отговаряш на същите въпроси. По този начин може да сравниш кои са кандидатите с най-близките или с най-далечните до теб мнения. Може и по определен въпрос и тема да търсиш какво мислят отделни кандидати. По този начин, когато е преференциално гласуването и трябва да избереш един човек, ти си по-активен, защото трябва да направиш конкретен избор. Това помага за обучението на хората при гласуване, а не само да гласуват за тази или онази партия. Създава се тип поведение и отговорност на съответния кандидат и на избирателя. Иначе се гласува малко по навик.

Относно машинното и електронното гласуване, принципно по-лесно се гласува така. Особено следейки южната съседка Естония, е любопитно как гласуват онлайн. Но във Финландия подхождат много внимателно. Аз не съм специалист и не мога да преценя до колко реално има заплаха и дали този тип гласуване е уязвимо. Но може би трябва малко по-внимателно да се подходи. Доколкото аз мога да следя дебата в България, едва ли не излиза, че въвеждането на електронно и машинно гласуване е някакво решение на всички проблеми с манипулирания вот, но това не е така. Проблемите в българския избирателен процес са други. Не е това дали се гласува на хартия, с машина или електронно. Много са ясни проблемите – корупция, безнаказано манипулиране на вот и т.н., което едно машинно или електронно гласуване не виждам как ще го промени. Не бива прекалено много да се бърза към въвеждането на такива методи, защото ако не са достатъчно добре изпипани, дори да решат едни проблеми, ще създадат други.

Интересно е, че във Финландия категорично тези методи засега са изключени, макар да са близо до Естония и да са високотехнологична държава. Имат съображения, в които е лесно да вникнеш. Те се страхуват, че Русия може да компрометира вота им. Естония е въвела гласуване по интернет, но Естония е много по-малка държава и много по-лесно може да се контролира процесът. Естония работи за изграждането на имидж, че те първи въвеждат нови технологии и методи, докато финландците са по-внимателни. Това е и техният темперамент. Даже има такива шеги, че финландците гледат какво прави Естония като опитно зайче и ако го харесат, го вземат и те. Ако не го харесат – не го вземат. Относно гласуването по интернет – явно не са го харесали.