След множество скандали с машинното гласуване назад във времето, а и през последните няколко месеца, всичко показва, че поуки не са изведени и нещата ще продължат постарому. На прага на изборите за нов Европейски парламент (ЕП) Централната избирателна комисия (ЦИК) не само все още не е обявила обществена поръчка за доставка на устройствата, но и има голяма доза вероятност да прехвърли тази отговорност на новата ЦИК, която трябва да встъпи в длъжност на 20 март. А това крие редица рискове.
Това се разбра от думите на говорителите на комисията Александър Андреев и Камелия Нейкова на въпрос на „Отворен парламент“ докъде е стигнала работата по обявяването на търга.
„Трудно мога да кажа с оглед на това, че има процедура по смяна на състава на ЦИК. Може да се окаже, че поръчката ще бъде обявена при следващата ЦИК“, заяви Андреев, който в сегашния състав на комисията бе подкрепен от БСП, но в новия ще влезе като номинация на ГЕРБ.
За Нейкова пък все още има шанс сегашният състав на ЦИК да обяви поръчката, но членовете на комисията били разделени на две – едната смятала, че тази отговорност трябва да бъде поета от новите членове, а другата, като самата Нейкова – от сегашната ЦИК.
Двамата говорители не се ангажираха времево с процеса. Нейкова обаче припомни, че половината от сегашния състав на комисията е номиниран и за новия – тепърва предстоят изслушванията им пред депутатите в парламента; следващото заседание на ЦИК пък е в петък. Евентуално тогава може да бъде одобрена техническата спецификация.
Заради участниците в него. Според членове на комисията има голяма вероятност кръгът от желаещите да се свие само до няколко компании от десетки на пазара, да се изберат машини без висока степен на защита, както и такива, които дават „бъгове“, или фирмите да бъдат поставени в невъзможност да изпълнят поръчката в кратките срокове. ЦИК, новата или старата, ще трябва да реши и още един проблем – изискването на Изборния кодекс (ИК) машините за гласуване задължително да са с магнитна карта. Това изискване не е променяно от години, в т.ч. с последните изменения в ИК, и ако се спазва буквата на закона, то много потенциални участници би трябвало да бъдат елиминирани от конкурса.
Андреев отказа да коментира една такава хипотеза – не можел да знае как ще реагират стопанските субекти – евентуални кандидати.
С последните изменения в Изборния кодекс бе възприето на вота за ЕП, който се очаква да е на 26 май, да се гласува с машини в 3 000 избирателни секции, предимно в големите градове (първоначалният план бе те да са до 1 500). Настоящата ЦИК формално започна подготовка без промените в ИК да са окончателни.
„Затварянето“ на изборния закон пък се проточи – заради заявката за връщането на текстовете за обезсилените преференции от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, ветото на президента Румен Радев, а сега се очертава и още един рунд – след като ДПС внесе нов проект за изменения, а такива по отношение на мажоритарния елемент се очаква да направят и от НФСБ.
Избирателната комисия първо възложи изготвянето на доклад – пазарно проучване за машинния вот, който бе готов на 14 януари. На 1 март ЦИК обяви на сайта си, че „уведомява всички заинтересовани страни, че подготвя за възлагане обществена поръчка за осигуряване на специализирани устройства за машинно гласуване“. И призова: „Следете интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки, „Профил на купувача“ на интернет страницата на Централната избирателна комисия, както и „Официален вестник“ на Европейския съюз“. Към 13 март комисията все още не беше обобщила бележките на Софийския университет, Техническия университет и „Информационно обслужване“ АД относно техническата спецификация, неразривна част от бъдещата обществена поръчка.
Междувременно въпросът с ускоряването на работата по търга е бил многократно повдиган по време на заседанията на ЦИК, най-често от Цветозар Томов (гражданска квота).
Така например справка в протокола от заседанието, проведено на 22 февруари, показва как Томов предупреждава, че ако до 26 март няма избран изпълнител, „никоя сериозна компания“ няма да се наеме да участва в процедурата.
„Изразил съм опасенията си да не изпаднем в истерична ситуация, в която да не можем да изпълним все още неприетия закон, свързан с въвеждането на машинно гласуване на изборите на 26 май 2019 г. Трябват ни минимум два месеца от момента, в който сме сключили договор с изпълнител, за да имаме някакви шансове да организираме тази работа, така че тя да не се издъни. Ако върнете времето назад, това означава, че на 26 март ние трябва да имаме избран изпълнител за открита процедура. Никоя сериозна компания няма да се наеме да свърши това, което предстои да се свърши, за да се доставят, за да се одитират, да се разпространят 3 000 машини в България, ако няма поне два месеца време да го изпълни“, предупреждава Томов.
И прогнозира:
„Можем да се изправим в ситуацията от парламентарните избори през 2017 г. и цялата публична отговорност за неспособността на Централната избирателна комисия да осигури машини за изборите, ще легне върху тук присъстващите хора.“
През 2017 година ЦИК бе обявила търг за 12 500 машини – за всички секции в страната и чужбина. Тогава в търга се яви само един участник – „Лирекс БГ“ (компанията, която отговаря за поддръжката на Търговския регистър, б.р.), като впоследствие се оказа, че няма да може да достави в срок всички компоненти за производството на устройствата и комисията бе принудена да отмени поръчката.
По време на заседанията на ЦИК от миналия месец е имало призиви и за уведомяване на всички потенциални фирми-кандидатки предварително за предстоящия търг, преди финалните изменения в Изборния кодекс да бъдат обнародвани, с цел да се подготвят. И тези предложения не са възприети от комисията с мотива именно, че ИК не е в окончателен вариант.
От проучването на пазара, изготвено от „Сова 5“ пък става ясно, че в световен мащаб има и добри практики и машини, които се ползват с висока степен на защита (въпреки че с устройства се гласува предимно в страни, които наричаме „трети свят“). Голяма част от тези машини обаче не са приложими за българските условия, като една от причините се корени именно в императивното изискване на Изборния кодекс (чл. 268) гласуването да се осъществява чрез магнитна карта.
Изготвената за целите на гласуването за ЕП частична техническа спецификация обаче допуска да не се гласува с въпросната магнитна карта. С други думи – може да се окаже, че заданието противоречи на закона, а това от своя страна – да доведе до обжалване, ако бъде избран изпълнител, който не предлага магнитна карта.
По думите на Нейкова това изискване е останало забравено в Изборния кодекс, макар от ЦИК да са повдигали въпроса пред законодателите. Факт: експерименталното машинно гласуване се провеждаше без магнитна карта.
Получената примерна примерна оферта от обединението „Сиела Норма“-“Смартматикс“ може да се тълкува като интерес от страна на двете компании да участват в поръчката за евровота. Оттам „Сова 5” припомнят опита на „Сиела“, която достави пилотно 300 машини за вота през 2014 г. и 500 за президентския през 2016 г. и допълват, че наличните вече машини са готов продукт, който може да се използва в следващи избори.
От „Сова“ припомнят, че въпреки че „Смартматикс“ е един от лидерите на пазара, устройствата й са претърпели редица провали. Като: „крупен провал“ през 2012 г. в Белгия – случват се около 2 000 инцидента; Филипините – 90 000 машини са извадени от употреба; Венецуела – 1 милион фалшифицирани гласа при избора на определяния като „диктатор“ Николас Мадуро за президент и др.
Макар и създадена в САЩ през 2000 г., неин предшественик е венецуелска компания. „Смартматикс“ се разраства бързо и привлича крупни инвеститори от Венецуела – от правителството и местни бизнесмени. „Сова 5“ посочва и че според множество изследователи тя фактически е собственост на Каракас, но няма преки доказателства за това.
Освен „Сиела“, сред българските производители са още „Консорциум: Математици, информатици и роботици без граници – Българските машини за гласуване и партньори“ (МИРБГ-БМГ), „Контракс“ АД, „Лирекс БГ“ ООД и държавната „Информационно обслужване“ АД.
Последната вече заяви, че няма възможност да изработи и софтуер, и хардуер за машини. „Лирекс“ пък е отказала да изпрати информация за целите на доклада с мотива, че ЦИК вече разполага с данни за възможностите ѝ предвид желанието ѝ да достави устройствата през 2017 г.
Управителят на МИРБГ-БМГ Александър Чобанов бе доста настойчив в опитите си да пробие при евентуален търг. Чобанов присъства на комисиите, в които се разглеждаха измененията в Изборния кодекс и дори направи показно на машините си, бе чест гост в парламента, като опитваше да ангажира депутати да лобират пред ЦИК да даде повече яснота около бъдещата поръчка, взе участие и в дискусията по изборното законодателство при държавния глава. И накрая… заяви, че ако ЦИК до две седмици не обяви търга – ще се откаже. Това беше преди повече от две седмици. Пред „Отворен парламент“ тогава той обяви, че за него е важно да знае предварително кога ще бъде пуснат търга, за да прецени дали да достави частите за машините с кораб или със самолет и съответно колко би му струвало това.
„Контракс“ пък предлага същата машина като на „Сиела“. Компанията е правила системата за електронно отчитане на ЧЕЗ.
Иначе машините биха „глътнали“ около 50 млн. лева от бюджета и поне още 10 млн. за организирането на логистиката по тях. А животът им е не повече от 10-15 години.