В днешното ни изборно пътешествие ви срещаме със Стилиян Атанасов (С.А.), който живее в Италия от 1991 г. Макар вече 28 години да е в Милано, той не спира да се интересува от това какво се случва в България. Работата му е свързана с много пътуване, както в самата Италия, така и по света. Като продуцент на свободна практика се занимава със заснемането на видеопродукции – филми, реклами, телевизионни предавания и др. Организира откриването на изборни секции в Милано през последните 6 проведени избора и референдума.
В случай че Великобритания напусне Европейския съюз (ЕС) преди изборите през месец май, броят на италианските представители в Европейския парламент (ЕП) ще се увеличи с 3-ма, като по този начин Италия ще разполага със 76 депутати.
С.А.: Преди 6-7 години, когато се реших, в Милано нямаше консулство. Затова ми се стори удачно да подпомогна организацията, тъй като нямаше къде да се гласува физически и някой трябваше да се заеме. Предоставих моя офис за секция. Разбира се, комуникацията с българската държава в лицето на ЦИК и Министерство на външните работи беше основен проблем. Ситуацията допълнително се усложни и от факта, че към онзи момент в Милано имаше само търговски представител, който е човек от Министерство на икономиката и енергетиката. Не беше ясно кой е отговорен накрая.
Иначе българските граждани в Милано искат да гласуват. Идват активно. Само трябва да им се каже, че има избори и къде е мястото за гласуване.
Аз лично не съм гласувал на избори в Италия. Пращат ми призовки да ходя да се регистрирам, но нямам желание. Само и единствено гласувам за българските избори. Включително на местни и европейски не гласувам тук.
Дори след като откриха генерално консулство тук, когато има секция в него, пак организирам и секция в моя офис. Събираме заявления и организираме. Когато има две секции в Милано – номер 1 е в моя офис, а другата е в консулството. Понякога е имало и повече от една секция на едно от двете места, зависи от заявленията. Има опашки, особено когато беше референдум и избори в едно, защото се изискваха две декларации. И оттам стана цялата какафония. На едни избори в една от секциите имаше около 1 000 човека. Това трудно може да се обработи от секционната комисия, която напоследък в чужбина е от по 5 човека, защото ЦИК така решава за секциите в чужбина.
С.А.: Този въпрос трябва да е зададен по различен начин. Защо българските граждани в България трябва да имат право да гласуват? Това е въпросът. Българските граждани в чужбина трябва да са задължени да гласуват, а на българите в България трябва да им бъде забранено. Защото българинът в България някакси не вижда реално нещата. Продължава да живее в една лъжа. И затова не трябва да гласува. Българин, който не е излизал извън България, не може да си представи дори как изглежда светът отвъд оградата на собствената му къща и затова сме на това дередже.
При по-ограничено възприятие за света хората трудно си дават сметка какво се случва и не могат да поемат отговорност и да вземат решение за нещо, чиито последици не осъзнават.
С.А.: И на евроизборите ще гласувам за български кандидати. Най-вероятно даже ще организираме пак секция. Информирам се онлайн – за партии, платформи, за кандидати. Проверявам кандидатите, защото повечето се оказват неизвестни. Гледам биографиите им, кой къде е работил. Консултирам се с познати.
С.А.: Кампанията още не е официално започнала, но понеже тук преди 2 седмици имаше местни избори в един регион, а сега в друг, кампанията за тях се използва и за евроизборите. На тези последни два регионални избора спечелиха дясноцентристките партии, коалицията на Берлускони, Салвини и Мелони. Аз по стечение на обстоятелствата следя всяко публично изказване на Берлускони по работа и обикалям Италия. Според мен основен губещ на тези избори се очаква да бъде партията “Пет звезди” на Бепе Грило. Те по всички прогнози ще вземат най-малко гласове, като се има предвид, че спечелиха последните избори. Ще има големи промени, но оттам нататък дали ще падне правителството, не се знае.
С.А.: В момента, както и през последните 2-3 години, се говори само за чужденци и миграция. Напоследък нашумя този инфраструктурен проект между Италия и Франция – между Лион и Торино, за бързоскоростна отсечка. За нищо друго не се говори.
Иначе антиевропейски настроения няма. Някои по-маргинални партии – да, но в големите партии никой не говори за напускане на ЕС или на еврозоната.
С.А.: Процедурата е следната – получаваш избирателна карта, на която има 20 полета, и всеки път като ходиш да гласуваш ти удрят печат. Когато полетата се запълнят, ти дават нова карта от общината. Ако нямаш такава, не можеш да отидеш да гласуваш. Ходи се да се гласува в училищата по местожителство и има списъци. Подобно на нашите избори е, само че се гласува с молив. Бюлетините са като нашите.
Италианците в чужбина гласуват по пощата. Те си имат и избирателен район с техни представители в парламента.
С.А.: По отношение на референдума за електронно гласуване, аз не разбрах какво стана. Спечелихме ли го, изгубихме ли го. Някакси така мина. Трябва да се въведе електронно гласуване, но явно някой не иска това да стане. Хората, които познавам в чужбина и са малко по-активни, подкрепят електронното дистанционно гласуване. То дава възможност да гласуваш от вкъщи. Това е най-евтиният и сигурен вариант за гласуване без да има измами. Но моите впечатления са, че дори обикновеният българин, а не само взимащите решения, също не го иска. Защото го е страх да не бъде измамен. А в същото време си плаща сметките онлайн, пазарува, кредитната му и дебитната му карта минават онлайн, само за гласа си няма доверие да е онлайн, което е малко парадоксално.
С.А.: Никой няма желание да прекъсне връзката си с България. Българската общност е многобройна, но се дели като всички хора и трудно може да се обедини за дадена кауза. Например създаде се една културна организация, която подготвяше различни мероприятия – чествания на празници, традиционни български обичаи и т.н. После част от тях се отделиха, защото не бяха съгласни с решенията на президента. Сега вече има и трета и четвърта. Имаше едно неделно училище. Сега са три. Проблемът ни е, че много се караме помежду си. За организацията на изборите трудно се делим, защото там имаме обща цел, но по принцип единодушие трудно се постига.
Що се отнася до активността – определено има такава. Има и църква, неделно училище, мероприятия в консулството. Генералният консул, който наскоро стъпи в длъжност, изглежда иска да направи нещо, но ще видим. Защото се получава така, че има много свестни хора в администрацията, но на 10 човека само 1 се стреми да промени нещата.