Всички българи трябва да имат еднакви права да гласуват

Основните ценности на Европейския съюз са фундамент, който трябва да се отстоява
15.02.2019
Никой няма желание да прекъсне връзката си с България
11.03.2019

Всички българи трябва да имат еднакви права да гласуват

Следващата среща от изборното ни пътуване ни отвежда в Кипър. Разговаряме с Живка Милова (Ж.М.), която живее вече почти 12 години в Паралимни близо до Агия Напа. Работи в българска медия там, учител е в българското училище, а от началото на тази учебна година и негов ръководител.

Участвали ли сте в организирането на изборни секции за българските избори, където живеете?

Ж.М.: Да, участвала съм и съм отразявала изборите като журналист от 2012 г. насам. Тук в нашия град, където сме организирали избори, не сме срещали никакви трудности. И аз, и колегите, с които сме работили, имаме много добри контакти с местната власт и всичко, което сме поискали и ни е било нужно, те са го предоставяли без никакъв проблем. Оттам нататък е въпрос как да се организира техническата част. Ако въобще е имало някакви затруднения, те са били свързани с организацията от българска страна – материалите, които трябва да изпрати и осигури МВнР. Като цяло, не сме имали проблем да организираме изборите. Хората се интересуват, участват в цялата организация. Естествено, винаги има и такива, които са по-активни и на които може да се разчита.

Гласували ли сте досега на европейски избори?

Ж.М.: Аз досега не съм гласувала на европейски избори нито в България, нито тук. През 2014 г. изборите в Кипър минаха малко незабелязано. Тогава беше периодът на финансовата криза 2014-2016 година. Фалира най-голямата банка и хората изгубиха депозитите си, като очаквано това беше основната тема в държавата. Европейският съюз (ЕС) не беше любим в този период, особено предвид наложените от него мерки за финансова дисциплина. Но пък те ги извадиха от кризата за 3 години. Кипър след третата година започна да бележи икономически растеж. Но така или иначе хората се притесняват и ги интересува това, че са работили 20 години и са събрали някакви пари и в един момент се променят нещата. Тогава имаше недостиг на работа или по-скоро имаше работа, но не плащаха добре. Това бяха нещата, които вълнуваха хората и европейските избори някак си минаха по-вяло. Пресата и партиите си правиха кампания, пишеше се, но като имате предвид, че тук гласуването е задължително и всеки си има книжка за гласуване, с която ходи, избирателната активност през 2014 г. беше около 40%, което в сравнение с над 70% на други избори, е ниска избирателна активност. Тази година отговорните за организацията на европейските избори вече говорят, че трябва да се направи всичко възможно хората да отидат до урните и да гласуват, защото това има значение. Това им е основна цел.

Сега мислите ли да гласувате на предстоящите европейски избори?

Ж.М.: За себе си още не съм решила, защото изчаквам да видя какво ще представят всички партии като кандидати. Но съм се насочила към кипърските представители, защото тях познавам. Засега само една от партиите е обявила листата си – АКЕЛ, комунистическа партия, втора по големина в страната. На 26-и януари беше официалното представяне на кандидатите им. Кипър има 6 места е Европарламента и основната им цел в момента е да накарат хората да отидат да гласуват и да разберат, че всъщност Кипър трябва да играе все по-сериозна роля в бъдещето на ЕС. Имат си своите цели, които са свързани и с решаването на Кипърския проблем, с различни икономически цели, с природния газ и Турция. Предполагам, че и други партии ще го направят, защото това е колкото логичен, толкова и популистки ход. А именно, че от 6-мата кандидати, които обявиха, единият е кипърски турчин, преподавател в университета в Никозия. Защото има доста голям брой – над 100 000 (не мога да кажа точната бройка) кипърски турци, които са с кипърско гражданство и постоянно се говори колко е важно да се осигури и тяхното участие в Европарламента. Предполагам, че и някои от другите партии ще направят подобно нещо.

Какво е развитието по Кипърския въпрос?

Ж.М.: Аз не виждам начин да бъде разрешен този въпрос, докато позицията на Турция е твърдо против и без да е склонна на компромиси. ЕС явно не смее да предприеме по-твърди мерки. Правят декларации, събират се, отправят препоръки към Турция, но това не води до реални резултати и разрешение на въпроса. Много сложен проблем е и не знам дали може да се намери решение. Външните намеси са колкото полезни, толкова и вредни. Рязко се смениха нещата в турската политика, особено в последните години. В началото новоизбраният тогава лидер на кипърските турци, Мустафа Акънча, на когото в началото се възлагаха големи надежди, беше много положително настроен – смениха формата на преговорите, така че лично двамата лидери се срещаха, а не преговарящите, обсъждаха, затоплиха се отношенията… Но в един момент Турция започна да води по-агресивна политика на намеса в преговорите и особено след този псевдоатентат от юли 2016 г. и Мустафа Акънджъ рязко смени позицията си и преговорите започнаха да буксуват.

Гласували ли сте в Кипър? Има ли добри практики? Има ли дистанционно гласуване или машинно гласуване? Как гласуват и гласуват ли зад граница?

Ж.М.: Гласува се лично в избирателна секция и урна, с тази избирателна книжка, за която споменах, там се отбелязва, че избирателят е гласувал. Няма “модерни” начини на гласуване все още. Но тук е и малка страна, не е проблем. Изборите са добре организирани, защото в много от населените места хората са компактно събрани на едно място и не е проблем да се осъществи това класическо гласуване. В чужбина също правят секции. Не съм конкретно запозната за чужбина, но знам, че държавата ги финансира и явно е доста ангажирана с организацията. Знам от дъщеря ми, която учи във Великобритания и нейни състуденти кипърци се занимаваха с организацията на изборите, че хората са заинтересовани да гласуват, особено когато става въпрос за националните им избори. Това до някаква степен е продиктувано и от Кипърския въпрос. Всеки всичко разбира, всеки има мнение, а и войната не е била толкова отдавна и хората, които са участвали, или са потърпевши, или си спомнят. Това влияе на цялото общество като отношение към политиката и обществените въпроси. Заинтересовани са.

Защо българските граждани в чужбина според вас трябва да имат право да гласуват?

Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.

Ж.М.: Защото са български граждани. Защото се интересуват какво се случва в България. Семействата им са там, те самите се връщат там, говоря включително и от свое име. Естествено, че трябва да имат право да гласуват. В крайна сметка, голяма част от тези хора са напуснали България, точно защото не им е харесвало това, което се е случвало там. Ако, подчертавам, защото не съм сигурна дали е възможно, ако нещо може да се промени в положителна посока, защо да не допринесат? Покрай избори много пъти се коментира “Те са напуснали, защо да имат право да решават…” Според мен  трябва да имат право да решават, а друг е въпросът вече кой иска да участва. Защото не всички искат да гласуват. Тези, които не искат, те сами се отсяват. Затова няма смисъл да се коментира има ли право или няма. Правата на всички трябва да бъдат еднакви, а оттам вече всеки, който е свързан с България и нейните проблеми, отива и гласува и се интересува. Който не желае, не отива. Като естествен подбор е, но правата са си права и те трябва да са еднакви за всички.

Следите ли последните промени в Изборния кодекс? Какво мислите за електронното и машинното гласуване?

Ж.М.: Това е малко спорен въпрос с електронно и машинно гласуване. Може би машинното на място в секциите би могло да улесни и да предотврати злоупотреби и манипулации. За електронното гласуване съм леко скептична. Да, като идея, на теория, е добро. Много хора ще бъдат улеснени, повече хора ще се включат, защото има места и в по-големи държави, където е трудно, защото избирателните секции са отдалечени. Но от друга страна, доколко е сигурно? Хакват се банки, министерски сайтове и какво ли не. Трябва да има гаранции за сигурност, а такива гаранции никой досега не дава. От тази гледна точка съм скептично настроена към електронното гласуване. Ако се направи така, че да не може да се пробие и съответно да не може да стават манипулации и фалшификации – тогава да.