Комисията за защита на личните данни и ЦИК с указания срещу крадените ЕГН в партийните подписки

В навечерието на предстоящите избори за Европейски парламент и малко след приемането на новия закон, отразяващ изискванията на регламента за защита на личните данни GDPR, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и Централната избирателна комисия (ЦИК) излизат със съвместни указания относно пиперливия въпрос с подписките в подкрепа на регистрация на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в изборите. Пиперлив, защото без изрична уредба, събирането на подписи би могло да се превърне в клеветническа кампания и в широко поле за мръсни номера. За да се избегне това, сега от КЗЛД и ЦИК предлагат всеки гражданин, решил да подкрепи дадена формация за участие в избори, за което са нужни 2 500 подписа, задължително да представя личната си карта на събирачите на подписи.

Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни

Това обяви за „Отворен парламент“ председателят на КЗЛД Венцислав Караджов. Идеята е указанията да бъдат внесени в Народното събрание другата седмица, разписани в Изборния кодекс (ИК) и разгледани от депутатите с евентуалното вето на президента Румен Радев по последните изменения в ИК.

Според Изборния кодекс, за да се регистрира една формация за избори, са ѝ нужни 2 500 подписа (и едно на сто, но не повече от 1 000 от от избирателите с постоянен адрес на територията на изборния район за независимите кандидати за депутати). За целта партиите инициират събиране на подписки на обществени места. Според ИК подписката трябва да съдържа „имената, единният граждански номер и саморъчен подпис“ на заявителя. Всеки избирател може да участва само в един списък; списъкът се предава и в структуриран електронен вид. Това прави тези подписки обект на защита на личните данни. И на солени глоби при нарушения.

Проблемът обаче бе, че недобросъвестно формациите може да изпратят „агенти провокатори“ да се подпишат под чужда подписка с измислени имена, ЕГН и пр., или да запишат данни на реално съществуващо лице без негово знание. Всичко това би довело до сезиране на КЗЛД и налагане на глоби, непосилни особено за извънпарламентарните партии и за тези без държавна субсидия или друг сигурен финансов източник.

„С указанията се изясняват спецификите кога партиите и коалициите са администратори на лични данни. В този смисъл, който иска да се подпише в подписка в подкрепа на партия, трябва да е задължен да предостави личната си карта на представителя на партията, който събира подписите, за сверяване на данните. Ако лицата не предоставят личната си карта, то няма да бъдат вписани в подписката. Ключовата дума е „добросъвестно““, коментира Караджов.

И направи сравнение: „Ако сега решите да платите в голям магазин с кредитна карта, то касиерът ви иска документ за самоличност, за да свери вие ли сте притежателят на кредитната карта. Ако откажете – няма да си купите съответната стока„.

„По силата на старите закони, различни за всеки отделен вид избори, участниците в изборите трябваше да събират много по голям брой подписи (7 000, 10 000 и др.). Сега трябва да съберат само 2 500 и не би трябвало да имат проблем да го направят „добросъвестно““, коментира още председателят на КЗЛД по повод на това, че дори и при намаления брой подписи, партии продължават да „крадат“ лични данни.

От ЦИК признаха преди месеци, че този казус е привлякъл вниманието им и е бил подложен на обсъждане. Тогава се бе родила идеята всеки, който желае да се подпише в партийна подписка, да подписва и декларация за съгласие на място. Това предложение обаче бе отхвърлено заради „тоновете хартия“ покрай отпечатването на тези декларации.

Оказа се, КЗЛД не извършва проверки за това как партиите съхраняват личните данни и на собствената си членска маса. Те са изключени от обхвата на закона. Единственото им задължение е да не предоставят информация за членовете си на трети лица – като данъчните служби например.

По отношение на политическите представители и застъпниците на избори, на които партиите също имат право, но и при които също се получава ефектът „не съм ваш застъпник, а съм попаднал в регистрите като такъв“, Караджов посочи, че комисията може да извърши проверка при подобен случай, не проверява предварително списъците със застъпници. Иначе партиите трябва да набират застъпниците си след попълнена от страна на лицата декларация.