Анализ на дейността на депутатите в Европейския парламент

Мониторингът за сътрудничество и проверка – приказка за (не)успеха
29.11.2018

Анализ на дейността на депутатите в Европейския парламент

Разпределението на силите в ЕП към 24 юни 2014 г. Източник: Европейски парламент

Три месеца преди изборите за членове на Европейския парламент (ЕП), които ще се проведат в периода 23-26 май 2019 г., в свой материал VoteWatch Europe предлагат числов анализ за дейността на депутатите.

VoteWatch Europe е независима организация, която има за цел да повиши качеството на политическия дебат и да осигури по-високо ниво на прозрачност в процеса на вземане на решения, като осигурява лесен достъп до информацията за дейността на членовете на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Накратко, данните представени от тях показват:

  • В последните 5 години членовете на ЕП са гласували явно над 9 000 пъти – това включва законопроекти и промени в съществуващата рамка. Явни са гласуванията, за които публиката може да провери вотът на всеки представител.
  • Броят на взетите решения чрез явно гласуване през настоящия мандат на парламента значително се е увеличил в сравнение с дейността на предходния състав – с 50%. Според анализа на VoteWatch това е ясен индикатор за повишаване прозрачността на парламентарно ниво. Все пак някои ключови решения на парламента все още се вземат „на тъмно”. Едно от най-важните от тях е гласуването за президент на Европейската комисия (ЕК). През 2016 г. ЕП предприема действия, с които да осветли дейността си. Макар повечето промени да са приети, с решение от 14 декември 2016 г. мнозинството депутати гласуват “против” явната подкрепа при избора на председател на ЕК. В допълнение се приема гласуването в комисиите също да бъде явно, но информацията все още се публикува с голямо закъснение, особено като се има предвид, че ЕП е пряко избиран орган.
  • От анализа на данните за пленарните заседания се вижда, че най-много решения с явно гласуване са били взети по отношение бюджета на ЕС (1 500), на следващо място са решенията свързани с външната политика и отбраната на ЕС (1 200), а на трето са тези, засягащи околната среда и здравеопазването (750).

Разпределението на силите в ЕП към 24 юни 2014 г.
Източник: Европейски парламент

Активност на членовете на ЕП

При провеждането на заседания депутатите, взели участие, са средно 657 (от общо 751). При високо ниво на активност – с гласа на 700 представители, са били взети 1 100 решения, т.е. 1 на всеки 8 гласувания. С участието на едва 600 представители са били взети 8 % от решенията. Като цяло обаче, активността е висока, особено като се има предвид, че членовете на ЕП ежеседмично пътуват между Брюксел и Страсбург, както и до държавите, които представляват.

Според VoteWatch, високите нива на активност се дължат на факта, че са създадени отделни сесии за гласуването на текстовете, които се провеждат в средата на деня преди обедната почивка. Наблюдателите отчитат, че участниците в дебатите, предхождащи гласуването, рядко са повече от 100, което е индикация, че липсва култура и желание да бъдат чути различните мнения.

Според VoteWatch, за да могат наблюдателите и заинтересованите страни да се ориентират във важните за работата на ЕП теми, както и кои депутати са най-влиятелни и е възможно да постигнат решаващи промени в отношението на колегите си, то усилията им трябва да бъдат концентрирани върху начините на гласуване, а не толкова върху дискусиите и изказванията.

Кои са заседанията, в които участието е било най-голямо?

Без изненада, темата, която привлича най-голям брой участници, е миграцията. Най-много депутати – 717, са участвали в заседанието на ЕП, проведено от 12 април 2016 г., в което е дискутирана миграционната криза в Средиземноморието и са приети мерки, които да подпомогнат управлението на миграционните потоци.

Други две заседания с много високо участие (715 членове на ЕП) са били свързани с дебатите по изготвяне на пакет от политики за борба с младежката безработица и регламент, засягащ разплодните животни и зародишни продукти от тях.

Друга дискусия, в която са участвали 714 депутати, е преразглеждането на използването на мерки на принципа на субсидиарността в рамките на Съюза. Темата, привлякла участието на 713 депутати, е разработването на резолюция относно интеркултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на Европейския съюз.

Какви мнозинства решават?

В този мандат на ЕП, случаите, в които „голямата коалиция” – парламентарните групи на Европейската народна партия (ЕНП) и на Социалистите и демократите (СД), подкрепя общи решения, са се увеличили. Тази тенденция се запазва в последните три мандата, което е индикация, че колкото по-малки са парламентарните им групи, толкова по-често двете големи партии са принудени да работят заедно. Според голяма част от предизборните прогнози, „голямата коалиция” за първи път ще получи по-малко от критичните 50% от местата в парламента, което би означавало задълбочаване на сътрудничеството между тях.

От друга страна, наблюдатели твърдят, че именно тази „кооперативност” между двете най-големи парламентарни групи и значителното смекчаване на дебата, е причина другите партии да представят себе си като алтернатива. Това би могло да обясни ерозиращото в последните години доверие в ЕНП и СД. Ако тази корелация е реалистична, то на изборите за за членове на ЕП през 2024 г., политическата конюнктура ще бъде много по-близка до моделите във Франция, Италия и Испания, където традиционните партии загубиха контрола след десетилетия управление.

В този мандат на ЕП около 74 % от решенията са взети с гласовете на „голямата коалиция”, а в останалите 26 % от случаите членовете на ЕНП и СД са гласували едни срещу други. В тези 26 %, решенията до голяма степен са зависели от волята на другите парламентарни групи, а в 816 гласувания (приблизително 1 на всеки 10), мнозинството е било постигнато с по-малко от 50 гласа. Това означава, че при промяна в гласуването на едва 26 депутати, ще се промени и окончателният резултат. Много от гласуванията, по които липсва консенсус, се отнасят за опазването на околната среда и засягат индустриите – такава е например Резолюция на Европейския парламент относно измерването на емисиите в автомобилния сектор, която е приета с 329 срещу 328 гласа. В този случай депутат от групата на Европейските консерватори и реформисти подкрепя левите групи в парламента и определя окончателните резултати от гласуването.

Други теми, по които липсва траен консенсус, са например миграция, търговска политика, права на жените, както и преразпределение на средствата на европейските данъкоплатци, включително бюджета, който покрива заплатите и разходите на самите членове на ЕП. Общо в 200 гласувания мнозинството е било трудно постигнато – с разлика по-малко от 10 депутати.

Според анализ на VoteWatch, следващият състав на Европейския парламент ще бъде далеч по-фрагментиран от сегашния, т.е. тежестта на малките парламентарни групи ще нарасне и те ще могат да влияят повече в процеса на вземане на решение. Това би означавало и все повече решения да бъдат вземани с крехки мнозинства. Може също така да се очаква, че влиянието на лидерите на групи и докладчиците ще намалява заради увеличаващата се „цена” на всеки глас.