С тържествен концерт на Софийската филхармония беше поставено началото на честванията, посветени на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Сред гостите бяха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, депутати, министри, представители на съдебната власт, на Конституционния съд, посланици, бивши председатели на парламента, кметът на Велико Търново Даниел Панов, областният управител на Велико Търново  проф. д-р Любомира Попова, представители на БАН и на медиите.

В приветствието си председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза, че през 1879 г. само за два месеца, въпреки горещите страсти, препирните и политическите различия, участниците в Учредителното събрание успяват заедно да създадат един документ, с който основателно се гордеем до днес. Тя подчерта, че изстраданата жажда за свобода и собствена държава са водили съвестта им на всяка крачка през тези малко повече от два месеца между 10 февруари и заветното подписване на Конституцията на 16 април. Цвета Караянчева цитира по думите й най-красивия текст, залегнал в документа, който синтезира тези чувства: „Всекой роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“.

Председателят на парламента припомни, че за откриването на първия български парламент във Велико Търново се стича възрожденският елит на България. Като наблюдатели на събитието и водени от желанието си да помогнат на Княжеството в първите му стъпки на самостоятелна държава, в Търново пристигат дипломатическите представители на Руската империя, Високата порта, Европа.

Според Цвета Караянчева всеки, които се е зачитал в дневниците на Учредителното събрание, може да обори твърдението, че първите ни законотворци са били хора с неособено голям опит в политическия дебат. Дневниците са преди всичко доказателство за това как един искрен оратор може да промени хода на събитията, въоръжен само с думи, логика и пламенна лоялност към собствените си убеждения, посочи тя.

Заседанията на Учредителното събрание са били не единствено политика, но и повод за радост и честване, защото са дали на българите, или поне българите от Княжеството по това време, толкова дългоочакваната възможност да се усетят свободни граждани, отбеляза председателят на парламента. Заседанията са били съпроводени от театрални постановки, концерти, политически салони. България е започвала да гради не само собствен парламентаризъм, но и своя съвременна европейска култура, подчерта Цвета Караянчева. Тя припомни, че специално заради откриването на събранието по Дунав пристига чешки духов оркестър, за да покаже на младата ни държава, че никое събитие не може да е достатъчно тържествено, ако няма музика.

В програмата на днешния концерт бяха включени „Празнична увертюра“ на Веселин Стоянов, „Ръченица“ на Петко Стайнов, „Българска рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров, из „Жар птица“ на Игор Стравински и „Рапсодия в синьо“ на Джордж Гершуин. Концертът беше под диригентството на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров, а на пианото – носителят на множество престижни отличия Людмил Ангелов.