В рубриката ни днес са ни на гости две дами, чийто път по някакъв начин е свързан с Република Ирландия.

Диляна Кирякова-Райън (Д.К.) живее в Ирландия от 2010 г. и в момента е докторант в Университета Майнуут.

Марина Кисьова де Хеус (М.К.) е живяла в Ирландия в периода 2011 г. – 2013 г., където е била част от Европейската доброволческа служба и завършва университет там. От края на 2014 г. е обратно в България, а миналата година създава Академия Екатерина Каравелова и успешния формат “Тя в… ”

С тях разговаряме за Ирландия, изборите, европейските теми и България.

Броят на депутатите в Европейския парламент, излъчени от Република Ирландия, ще се увеличи с 2 места – от 11 на 13.

Предстоят избори за Европейски парламент (ЕП). Гласували ли сте досега за евродепутати? Важни ли са изборите за вас?

Д.К: За съжаление досега не съм гласувала за ЕП, но това е институция, която пряко влияе върху гражданите на държавите членки на Европейския съюз (ЕС). Още повече, че е контролиращ орган върху Европейската комисия (ЕК). ЕП има силно отношение и към България тъй като страната ни е обект на редовен мониторинг.

М.К.: Винаги досега съм гласувала. Интересувала съм се и макар да не съм участвала в организацията на секции, винаги съм успявала да достигна до информация за гласуване в чужбина.

Как се гласува на български избори в чужбина? Лесно ли беше да стигнете до необходимата информация?

М.К.: С търпение (смее се). Наистина са много дълги опашките. Спомням си в Дъблин и в Хага (където Марина работи през 2014 г.). Особено в Хага – там опашката беше невероятно дълга. Отнема си поне половин ден, за да изчакаш да гласуваш. В Дъблин посолството ни е мъничко и хората са по-малко, а в Хага си спомням, че имаше две секции в самото посолство и въпреки това имаше огромни опашки.

Иначе информацията беше леснодостъпна – тя се разпространява много бързо в страницата на посолството, в българските общности и групи във Facebook.

Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.

По принцип си следя темата избори и се старая да съм информирана за това какво се случва в България, защото никога не съм се отделяла от живота в страната.

Трябва ли българските граждани зад граница да имат право да гласуват? Защо?

Д.К.: Мисля, че гражданите трябва да гласуват, за да подкрепят идеи, които намират за значими и по такъв начин да им дадат възможност да бъдат реализирани като политики чрез конкретните представители.

М.К.: Аз виждам по-скоро нещата така. Можеш да живееш на едно място, да се местиш, пак да се върнеш в България и пак да заминеш. Не трябва да гледаме на мобилността от една страна в друга като на някаква крайна стъпка на емиграция. По-скоро така се случва животът ти. Намираш си работа на едно място, после на друго, добиваш опит, пътуваш. Работиш по този проект две години, след това намираш друг. Това, което се случва в ЕС и в България, си остава важна част от всяко преместване.

За кого бихте гласували на предстоящите избори през 2019 г. – за българските кандидати или за местните?

Д.К.: Бих гласувала за местни представители, тъй като ще бъда по-добре информирана за техните платформи от медиите и най-вече от дебатите между отделните политически партии и техните кандидати.

М.К.: Интересувам се от българските кандидати и съответно за тях съм гласувала. Дори като се замисля, по-често съм чела новини за нашата страна, отколкото за държавата, в която съм се намирала. Така че въобще не е стоял въпросът дали да гласувам.

Какви добри примери за организиране на избори и кампании в Република Ирландия може да споделите? Как се гласува там? Какво ви е направило впечатление като правите паралели с България?

Д.К.: В Ирландия няма електронно гласуване, но има гласуване по пощата за определени категории хора като държавни служители в чужбина или хора с физически проблeми. Това, което ми е направило впечатление от изборите в Ирландия, е обстойното информиране на гражданите чрез медии, чрез специално създадена платформа за осведомяване на гражданите по европейски въпроси и техните права и задължения. Също така прозрачността при преброяване на гласовете и широката дискусия в медийното и общественото пространство.

М.К: В Ирландия това, което ми привлече вниманието наскоро, беше референдумът за абортите. Когато живях там беше нашумял случай, в който не бе разрешено една жена да направи аборт. В болницата знаят, че тя ще умре, ако не направят нищо, но въпреки всичко заради забраната, те буквално я оставят да умре вместо да абортират. Тогава имаше огромни многобройни протести. Това потресе обществото там.

Гражданската активност в страната е невероятна – буквално всеки човек е въвлечен в доброволческа дейност. Чрез различни доброволчески групи се представят обществените нагласи по даден въпрос. Често дори се събират хора на улицата с мегафони и говорят. Когато сравнявам с България, основна разлика е заинтересоваността на самите ирландци от обществените и политическите процеси в страната, за кого ще гласуват, какъв е този човек. Докато тук е трудно получаването на такава информация. Например на мен ми се иска да има един сайт, в който да проверявам коя партия кого номинира и какви са техните платформи. Какво са завършили, какво правят, откъде са тези номинирани.
Кампанията в Ирландия също така е много видима. Навсякъде е ясно, че предстоят избори. Хората сами качват плакати по домовете си кого подкрепят или темата, която защитават. Самите те се определят – слагат си значки, слагат агитационни материали по магазини и в офиси. Когато бях доброволец в една организация за работа с възрастни хора, един от кандидатите за президент на Ирландия дойде на наше събиране, за да се запознае с възрастните хора. Направи ми впечатление колко земни бяха членовете на екипа му, което в България не е така.

Какви са европейските теми, които са видими в общественото пространство? Как се отразява темата Брекзит?

Д.К: Темите са тясно свързани с излизането на Великобритания от ЕС и увеличаването на представителите на Ирландия с две места в ЕП. Дискутира се от коя партия ще са те, както и фактът, че Ирландия ще е по-силно представена в ЕП.

М.К: Границата между Република Ирландия и Северна Ирландия е много важна тема покрай Брекзит. Това е изключително голям проблем. Конфликтът там тъкмо намери някакво разрешение в края на 20-и век и сега не е ясно какво ще се случи.

Лично за вас кои са важните европейски теми в предстоящите избори?

М.К: В моментната ситуация, в която се намираме в цяла Европа, за мен е много важно да говорим за това, какво е значението на мира на континента. Сякаш сме забравили колко важни са тези достижения, както и основните ценности, около които е изграден ЕС. Защото покрай Брекзит, както и други ситуации, а също и лидери, които атакуват сърцевината на съществуване на ЕС като Орбан, се получава едно разединение и поляризация. Важно е да направим крачка назад към основните ценности, върху които е изграден ЕС. Да постигнем баланс, защото в момента като че ли балансът по различните европейски теми е изгубен. Друго, което е важно за ЕС, е киберсигурността и развитие на международната сигурност в частта, която не е “хард секюрити”. Защото виждаме, че различни избори са под влияние на такива тенденции на тролове, на изкривяване на общественото мнение, както примерно се случи с Истанбулската конвенция.

Как се информирате за предстоящите избори за ЕП?

М.К.: Все още не съм търсила целенасочено, основно в социалните мрежи се появява информация.

В България много рядко или изобщо не се чува как ще се адресират местни проблеми. по-скоро се фокусират върху национални неща. Иска ми се да има повече хора, които да споделят и развиват визия за своето населено място.

Дебатите се случват в различни изолирани кръгове от хора, които или са много консервативни или много либерални и нямат никаква връзка помежду си. Целият дебат остава малко анти… Надявам се да има дебати, които да засягат визията за България за след 20 години в ЕС и защо се подкрепя нещо позитивно и как. Като че ли не виждаме, че можем да имаме роля в това да имаме визия за политики, които са на международно ниво.

Следите ли дебата за електронното гласуване и промените в Изборния кодекс?

Д.К.: Аз лично не съм гласувала в Ирландия на български избори. Не съм запозната с   дискусията за електронното гласуване в България, но смятам, че предвид проблемите, които възникват с броене на бюлетините, този тип гласуване би допринесло за по-реално отразяване на позициите на българските граждани.

М.К.: Да, опитвам се. Но опитът ми в България покрай въвеждане на различни електронни системи като примерно скандала около Търговския регистър, или системата за градски транспорт в Пловдив, които търпят провал, не ме правят оптимист. Скептична съм.