Гласуването е най-директният начин да се чувстваме част от общност, която за нас като европейски граждани става много по-голяма

Докато държавата се чуди, убива желанието и вярата на всички хора, които някога са имали мечта да гласуват електронно
16.01.2019
На предстоящите европейски избори е важно да се обърнем към ценностите, които изграждат ЕС
01.02.2019

Гласуването е най-директният начин да се чувстваме част от общност, която за нас като европейски граждани става много по-голяма

В деня след гласуването на сделката за Брекзит разговаряме с Бела Димова. Археолог, активист, човек с позиция по различни обществени теми. От година и половина живее в Атина, където работи по изследователски проект в Британската школа по археология. Преди да отиде в Атина, живее, учи и работи 11 години във Великобритания. Бела е мобилен млад човек, за когото пътуването е част от работата.

С нея продължаваме “изборното ни пътуване” в Европейския съюз (ЕС) в рубриката “Гледна точка”. Говорим за предстоящите европейски избори, за изборите в чужбина, за Брекзит и за бъдещето на ЕС.

Броят на гръцките представители в Европейския парламент (ЕП) ще бъде 21, независимо дали Великобритания напусне или остане член на ЕС.

Въпреки че днес ще си говорим за Гърция, не мога да не те попитам за Брекзит. Какво мислиш, че ще се случи след вчерашното гласуване?

Б.Д.: Никой не знае какво ще се случи. В момента виждаме съревнование между премиер и Парламент, между партии и между отделни фракции в партиите. Вместо да търси консенсус в Парламента, стратегията на Тереза Мей изглежда е да не отстъпва от позицията си до последния момент и така да принуди депутатите да избират между нейното споразумение или Брекзит без сделка. Това е рисков залог, който може да има тежки последици за икономиката на Великобритания, на ЕС, но и за трите милиона европейски граждани на Острова. За съжаление дори в този момент на криза, тесните партийни интереси и интересите на отделни групи във всяка партия надделяват над този на гражданите.

Вероятно все пак британското правителство ще поиска отсрочка, защото дори ако бъде прието споразумението на Мей, ще е нужно процедурно време то да се въведе. Отсрочките и неяснотата могат да продължат много време.

Единственият вариант, при който Брекзит може да не се случи, е да се проведат предсрочни избори и те да са спечелени от партия, която предлага втори референдум. За съжаление, това е много малко вероятно, освен ако начело на Торите или Лейбъристите не застане лидер с твърда проевропейска позиция.

Досега за кого си гласувала на избори за Европейски парламент? За българските или за местните кандидати, където си живяла?

Б.Д.: При последните избори за ЕП гласувах за британски депутати, защото това е един от малкото случаи, в които като имигрант имам право на глас. (Другият е в местните избори, за общински съветници). Живях във Великобритания общо 11 години, участвах в кампании за различни обществени каузи, чувствах се като част от общността около мен. Затова исках и да имам и да упражня правото си на глас там.

Ако има такава възможност, бих гласувала и за българските кандидати, защото животът и работата ми са свързан и с двете държави. Искам да бъда представена и в двете. Но преди години гласувах за британските.

На предстоящите избори в Гърция ще избера българските. Все още не владея гръцки достатъчно добре, за да следя нюансите в обществените дебати и да се чувствам съпричастна. В Гърция приятелите ми не са толкова политически ангажирани, колкото бяха в Кеймбридж. Тук и политическата култура е различна: голяма част от гражданското участие минава през профсъюзите, независимите инициативи са по-ограничени. Също така, не мисля, че ще остана тук след като свърша проекта си (три години).

Решението си кого да подкрепя ще взема след като видя какви са платформите на кандидатите и ще преценя дали засягат каузи, които подкрепям или които със сигурност не искам видя в дневния ред на ЕП. Но по-скоро клоня към българските. По-добре се ориентирам и повече се интересувам от тях.

Участвала си в организиране на секции за българските избори. Какви са разликите в организацията на изборите? Какви паралели можеш да направиш между начина на провеждане във Великобритания и в България?

Б.Д.: Участвала съм в организация на СИК в Кеймбридж, Великобритания, докато живеех там.

Изборите във Великобритания са много различно от това, на което сме свикнали. Изненада ме колко малко внимание се отделя на т.нар. сигурност на вота. Отиваш в секцията, казваш си адреса и ако си в списъка гласуваш. Има огромно доверие. Зачеркваш с молив и си готов. Предварителната подготовка и кампания също са от значение.

Относно гласуването за българските избори, гласувала съм във Великобритания – в посолството и в секции, организирани от доброволци в Северен Лондон и в Кеймбридж. Като избирател проблеми нямаше, освен опашките от по няколко часа в ноемврийски лондонски дъжд. Откакто можем да отваряме секции извън посолства, със сигурност процесът е по-лесен, позволява на повече хора да гласуват и да се чувстват свързани с България. В нашата секция в Кеймбридж денят мина леко, повечето хора се задържаха пред секцията, за да се видят с познати.

Процедурата като член на СИК обаче беше ненужно утежнена с чакането на потвърждение от ЦИК през нощта след 22-часов работен ден.

Сега тече петиция за секциите във Великобритания за европейски избори, тъй като според ИК българските граждани там няма да могат да гласуват извън посолствата след Брекзит. Как ще се отрази това според теб?

Б.Д.: Във Великобритания живеят към 300 000 български граждани по неофициални данни. По данни, които събирахме по време на кампанията срещу промените в Изборния кодекс 2016 г., около 80% от гласоподавателите извън страната гласуват извън секциите в дипломатическите и консулските представителства. С тези разпоредби хиляди активни български граждани ще са лишени от право на глас и то по време, когато Брекзит все още няма да е окончателен факт, а най-вероятно ще сме в преходен период.

Защо  българските граждани зад граница трябва да имат право да гласуват?

Б.Д.: Според мен трябва всеки да участва в политическия живот на своята общност и гласуването е най-директният и лесен начин за това. Коя е тази общност – дали Европа, България или друга държава, дали София, или даден квартал – е въпрос на лично усещане. Човек може да бъде част от повече от една общност. Това е свързано и с гласуването. Нека да гласува там, където се чувства свързан и съпричастен.

Как се гласува в Гърция? Има ли дистанционно гласуване – електронно и по пощата? Има ли  машинно гласуване? Как гласуват гърците зад граница?

Б.Д.: В Гърция начинът на гласуване е подобен на нашия. Няма машинно, нито електронно гласуване. Единственото по-различно е, че ако си от друг град и например живееш в Атина и не си успял да си смениш регистрацията, има специални секции, в които можеш да гласуваш за депутатите от твоя регион. Другото интересно, за което ми споделят мои колеги, е че контролираният и купеният вот не са тема във фокуса на обществения дебат.

Що се отнася за гласуването на гръцките граждани зад граница, които също като българите са висок дял от общото население, темата е по-дълга. Според Конституцията от 1975 г. всички гръцки граждани имат право на глас, но няма законово определен ред как да се провеждат избори в чужбина. Затова няма възможност за гласуване извън страната.

Опозиционната консервативна партия Нова Демокрация (“Неа Демократия”) повдига въпроса за изборите в чужбина три пъти през последните две години. Тук трябва да отбележим, че от 1975 г. досега Нова Демокрация е била на власт в 5 правителства и не е използвала възможността, за да въведе гласуване в чужбина. Според мои познати темата е актуална сега, защото много хора (предполага се около половин милион) са напуснали Гърция в последните години със задълбочаване на кризата. Тези хора, предимно образовани и млади, са потенциални избиратели със сравнително умерени възгледи, които новоизбраният лидер на Нова Демокрация иска да привлече. По време на кризата политическият спектър се поляризира, а в крайната десница Нова Демокрация дели избиратели с фашистката Златна Зора (“Хриси Авги”), затова има нужда от по-умерени избиратели. Според прогнози, публикувани в консервативния в-к “Катимерини”, Нова Демокрация има значителна преднина пред Сириза и вероятно ще спечели следващите избори. Предстои да видим дали каузата за гласуване в чужбина ще остане на дневен ред.

Предложенията за гласуване в чужбина се обсъждат от юли 2018 г. Към януари 2019 г. все още няма развитие. Опозицията обвинява управляващите, че протакат.

Вариантът, който се разглежда, е да се гласува в посолства и консулства. Единствено Ставрос Теодоракис, лидерът на партия Реката (“То Пота́ми”), която има 6 от 300 депутатски места, предлага пощенски и електронен вот за гърците в чужбина.  

Усеща ли се вече в Гърция, че предстоят избори за ЕП? Кои са важните теми там?

Б.Д.: Други теми изместват изборите за ЕП от дневния ред. Тази година в Гърция трябва да се проведат и парламентарни, и местни избори, които вероятно ще бъдат комбинирани с eвропейските. Изходът от парламентарните избори привлича повече внимание от тези за ЕП, но и те са засенчени от по-краткосрочните кризи.

Днес (16.1.19 г.) гръцкият парламент гласува вот на недоверие на правителството. (По-късно същата вечер, Ципрас спечели вота с мнозинство от един глас.) До него се стигна след като Сириза изгуби крехкото си мнозинство, защото лидерът на коалиционния партньор АНЕЛ се оттегли след несъгласие за Преспанското споразумение. След като Скопие одобри новото име на Северна Македония, това доведе до разцепление в гръцкото правителство. Сириза ще разчита на няколко депутати от други партии, за да се задържи на власт и за да бъде прието името. При всички належащи проблеми на Гърция, името на Македония е това, което изкарва най-много хора на улицата за протест: 100 000 миналата пролет. Макар Сириза да спечели вота, тяхното управление се крепи на крехко мнозинство.

Какво мислиш за електронното гласуване в България? Би ли улеснило българите в чужбина? Следиш ли последните промени в Изборния кодекс?

Б.Д.: Следя ги, да.  По отношение на електронно и машинно гласуване има рискове от злоупотреби, които не бива да се подценяват. Но злоупотребите се случват в голям мащаб и с хартиените бюлетини. Същевременно електронното гласуване ще позволи на повече хора да гласуват свободно и в крайна сметка ще намали влиянието на контролирания вот. Мисля, че това е една от причините управлението да оказва съпротива, въпреки че електронното гласуване е кауза с широка, настоятелна и дългосрочна обществена подкрепа.