Продължаваме темата за изборите зад граница с Владислав Неделев (В.Н). В момента Владислав живее в Италия, където учи магистратура, но може да се каже, че е гражданин на света. Последната година е пропътувал над 40 000 км. В днешната ни дискусия ще си говорим повече за Дания, където Владислав живее от 2013 г. до 2017 г. Дания ще излъчи 14 евродепутати на изборите за Европейски парламент (ЕП) тази година.
Разкажи ми за престоя си в Дания? Участвал ли си в организирането на секции за българските избори в чужбина?
В.Н.: Преместих се в Дания през бурната 2013 г., август месец, когато протестите за назначаването на Пеевски вече бяха в разгара си в продължение на 2 месеца. Едно от последните неща, които направих в Пловдив, е да отида на протест ДАНСwithme. След преместването си в Дания ясно си спомням как септември месец получих писмо от общината в Копенхаген. В него бях поканен да гласувам на местните избори и беше посочено къде мога да намеря информация за листите на кандидатите и техните програми.
Запален от вълненията в България през 2013 г. и цялата красота на тези протести – енергията, хората, с които се запознах виртуално, както и поканата на общината в Копенхаген, през 2014 г. на първите избори, за които бях в Дания, реших да се заема с борбата за нова секция. Събрахме се трима българи и започнахме да работим за откриването на секция – “сговорна дружина планина повдига”. Не беше лесно, но някакси успяхме с много нерви и подкрепа от други доброволци из света, които минаха през същия ад. Спомням си много ясно, тогава успяхме да удвоим броя на гласувалите в сравнение с предишните избори и секцията, за която работихме, беше най-посещаваната в Дания.
Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.
Тази година предстоят избори за Европейски парламент. Важни ли са те за теб?
В.Н.: За мен няма значение дали са европейски, национални или президентски избори, откакто съм навършил 18 години не съм пропускал избори. С малко изключение – онази покана за местните избори в Копенхаген, защото тогава не се чувствах достатъчно информиран и не познавах проблемите на града, за да мога да направя избор.
Смятам, че за да се стопи дистанцията с “политиците в Брюксел” всеки трябва да отдели малко време и да проучи какво бъдеще за Европа ни предлага всеки един от кандидатите. Живеейки европейската мечта, смятам, че нашето представителство в Европейския парламент е много важно. За да избегнем сценарии като Брекзит и нашият глас да бъде чут в Европа, трябва внимателно да избираме кандидатите си.
За кого би гласувал – за българските кандидати или за местните? Как се информираш за техните платформи и за това, за което се застъпват?
В.Н.: Гласувам за българските кандидати, защото те са нашите гласове в голямото ни европейско семейство. Причината винаги е била, че колкото и добре да владея един език, смятам, че мога да разбера спецификата и красотата на политическия език само на английски и български. А и има нещо нечестно, според мен, да гласувам за чужди кандидати, ако не живея постоянно някъде.
Винаги съм се информирал за платформите на кандидатите от уеб сайтовете им и информацията, която те споделят в социалните мрежи. За съжаление, публичният дебат в България за европейските избори е съсредоточен върху националните проблеми, а не върху визията за Европа. Като човек, който е живял в 3 европейски държави и скоро вероятно ще се преместя в четвърта, мисля, че е време да приемем ролята си и да се държим като член на европейското семейство, а не като несигурна държава. Силно вярвам, че имаме много какво да допринесем за европейския проект.
Защо според теб българските граждани в чужбина трябва да имат право да гласуват?
В.Н.: Това, че пребивавам в чужбина, не означава, че нямам интерес какво се случва в България. Аз искам и се опитвам да помогна с каквото мога България да се развива в по-либерална и независима посока. Вярвам, че това само ще ни помогне да преодолеем нашите балкански комплекси и да изградим гордостта, която заслужаваме за това, което имаме.
Въпреки разликата между времената, в които е писана Конституцията, и настоящето, трябва да разберем, че тогава хората са дали правото на глас на всеки, защото е важно. Всички хора, с които общувам в чужбина, желаят да се приберат в някакъв момент от живота си в България. Но всеки добавя едно “когато се случи”… Всеки има различни причини, поради които е напуснал, но всички си мечтаем да се върнем.
Според теб усеща ли се наближаването на изборите за Европейски парламент?
В.Н.: Аз лично усещам, че предстоят избори, защото виждам как ЕП се забързва да приключи всичко, което е започнато. От около половин година наблюдавам доста публикации из социалните мрежи за европейските избори. Отделно има и много инициативи, които насърчават гласуването, като This time I am voting, които близо 8 месеца организират събития из Европа. За съжаление в Италия, където прекарвам повече от времето си напоследък, все още това не е сериозна тема, защото самата държава има доста проблеми напоследък.
Какви добри примери може да посочиш за изборите в Дания?
В.Н.: Както самите датчани казват “Нашите избори са скучни”, като по учебник са. Всичко е изпипано до последния детайл. Имат хора, които дългодишно са ангажирани с това.
Какви проблеми си срещал при организиране на секции в “български условия”?
В.Н.: Проблемите винаги са много. Един от най-големите е вечното променяне на правилата. Занимавал съм се активно с организацията на 4-5 вота в чужбина. И винаги става по-сложно и по-сложно. За съжаление всичко се променя без логика. Веднъж събираме 40 заявления за секция, след това 60, а на мен винаги ми е било странно откъде идват тези числа. Каква им е логиката?
За жалост дипломатическите ни представителства свикнаха доброволци да вършат цялата работа. И да, донякъде може би ги разбирам, защото това са нови задължения, които получават, а някой предлага да ги свърши. Спомням си обаче как след вторите или третите избори, които организирахме, ни се обадиха и ни попитаха дали сме намерили зала, хора … Естествено, бяхме подготвени, но от тяхна страна няма никакво желание да си сътрудничим. Винаги всичко трябва да е свършено и ако може “за вчера”. Трябва да се помисли как следва да се организира и провежда целият процес, тъй като в момента системата зависи от прекалено много неизвестни.
Какво мислиш за електронното гласуване? Би ли облекчило вота в чужбина?
В.Н.: Аз твърдо подкрепям електронното дистанционно гласуване – още от провеждането на референдума за въвеждането му през 2015 г. Не само електронното гласуване, а и машинното и по пощата. Всяко нещо, което може да спести време и пари, да намали вероятността от грешки при броенето на гласове, трябва да бъде насърчено и приложено. За съжаление виждам ясна съпротива срещу модернизиране на процеса. От моята гледна точка в много сфери на нашия живот виждаме механизация и автоматизация и не смятам, че гласуването трябва да е различно. Но българите, като хора, които не харесваме промените, трудно се адаптираме към новостите. Като архитект, който има някаква идея от сигурност, не смятам, че от това трябва да ни е страх. Защото докато държавата се чуди, убива желанието и вярата на всички хора, които някога са имали мечта да гласуват електронно.