В редица публикации Институт за развитие на публичната среда представя как е уредено партийното финансиране в България, неговите дефицити, както и добри международни примери в тази сфера. Те са част от усилията ни за стартиране на обществен дебат за промени като цяло в модела на партийно финансиране, а не само на периодично обсъждания в публичното пространство размер на държавната субсидия за политическите партии.

Статиите резюмират изследване на Институт за развитие на публичната среда. До този момент поставихме акцент върху регулацията на партийната субсидия в Германия и приходите и разходите на партиите в България.

В настоящата публикация представяме как се осигурява публичност и отчетност на партийното финансиране.

Публичност

Законът за политическите партии в България постановява, че политическата партия трябва да се регистрира в публичен регистър на политическите партии в Софийски градски съд (СГС). Публичността му се осигурява чрез интернет страницата на съда, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

В този регистър се вписват следните обстоятелства: наименованието на политическата партия; седалището и адресът на управление; уставът; имената на членовете на ръководните и контролни органи на политическата партия; имената на лицата, които съгласно устава представляват политическата партия; имената, съответно наименованието и адресът на ликвидаторите; настъпилите промени в тези обстоятелства. Регистърът трябва да предоставя базисната информация, необходима за осъществяване на граждански контрол.

Към настоящия момент подобен регистър не е наличен на страницата на СГС, като според източници в медиите причина за това е липсата на финансови средства.

Друго законодателно изискване е политическата партия да създава и води публичен регистър на своята интернет страница. Чрез него следва да се предоставя информация за даренията и завещанията; за произхода на дарените средства; за социологическите, рекламни и PR агенции, с които работи партията; за разпоредителните сделки на стойност над 1 000 лева; за безвъзмездно предоставените вещи и безвъзмездните услуги; за финансовите отчети на партията.

Според одитите на Сметната палата политическите партии изпълняват законовото си задължение за поддържането на такъв регистър. Наши изследвания обаче показват, че тази информация често е непълна и хаотична и липсва единна утвърдена форма за представяне на данните.

От своя страна от 2011 г. Сметната палата поддържа единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избори.

В него се публикува информация за – дарения от физически лица и декларации за произход на средствата към тях, имената на използваните социологически, рекламни и PR агенции, финансовите отчети на участниците във връзка с предизборната кампания. Данните в него обаче не са в отворен формат и не предоставят възможност за последваща машинна обработка. 

Отчетност

Всяка година до 31 март политическите партии са длъжни да предоставят на Сметната палата своя годишен финансов отчет – на хартиен и електронен носител. Към него се прилага декларация със списък на физическите лица, направили дарение. Нормативно изискване е отчетът да подлежи на независим финансов одит и заверка в случаите, когато през годината политическата партия е получила и/или изразходвала суми и/или друго имущество на стойност над 50 000 лева.

Подадените отчети и декларации се публикуват на интернет страницата на Сметната палата (в срок до 15 април на текущата година). Отново там се обявяват и списък на партиите, които не са подали финансовите си отчети в срок, както и списък на партиите, получили държавна субсидия през предходната година.

Годишните финансови отчети на политическите партии не се различават от счетоводните отчети на другите предприятия в страната. По този начин за тяхното разчитане са необходими специализирани счетоводни познания.

На партия, която не представи изобщо или в указания срок финансов отчет, се налага санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева. Неподаването на годишен финансов отчет пред Сметната палата за две последователни години е основание прокуратурата да поиска разпускане на политическа партия.

Редовното подаване на финансови отчети се изисква при регистрация на партия за участие на избори пред Централната избирателна комисия (ЦИК). То се удостоверява чрез документ от Сметната палата за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години. При новорегистрирани партии изискването важи от датата на съдебната им регистрация.

Политическите субекти са длъжни да предоставят пред Сметната палата отчет за приходите, разходите и поетите задължения след всяка предизборна кампания. Неговата форма е предварително изработена и утвърдена от Сметната палата и значително по-разбираема от тази на годишните финансови отчети. Участниците в изборите са длъжни да приложат и декларации за произход на дарените средства и за собствеността на вещите, предоставени на политическите партии за безвъзмездно ползване. Всички тези документи се публикуват в pdf формат. 

Проблемите

Изложеното по-горе очертава следните проблеми по отношение на публичността и отчетността на партийното финансиране в България:

Въпреки залегналите в закона разпоредби, не е създаден регистър на политическите партии на интернет страницата на СГС.

Същевременно поддържаните от политическите партии публични регистри не са стандартизирани и предоставяните чрез тях данни нямат единна утвърдена форма.

Публичният регистър на Сметната палата събира значителна по обем информация за партийното финансиране по време на предизборните кампании, но тя не е достатъчно разбираема и липсва възможност за вторична обработка на данните. Регистърът не представя общите тенденции в партийното финансиране, пропорции и съотношения. Като цяло не са налични сравнителни анализи на данните и информацията не е визуализирана.

Годишните отчети на партиите подлежат на независим финансов одит и заверка. Същевременно (и поради своята форма) те не дават достатъчно разбираема информация, която да съответства на дейността на политическите партии. За анализиране на отчетите са необходими специфични счетоводни познания. Не е предоставена възможност за отделно проследяване на движението на средствата от държавна субсидия. Всичко това подхранва убеждението, че отчетите не представят коректно финансовото състояние на партиите и не отчитат реално получените от тях приходи.

Финансовите отчети на политическите субекти, отразяващи приходите и разходите по време на предизборни кампании, се публикуват в pdf формат. Същото се отнася и за придружаващите ги документи, както и декларациите за произход на средствата към даренията от физически лица. Всичко това силно затруднява машинната обработка и вторичния анализ на тези данни.