Продължаваме дискусията с Маргарита Желязкова от Енсхеде, Холандия относно европейските избори, гласуването на българите в чужбина и предлаганите промени в Изборния кодекс.

За кого гласуваш на европейски избори? За българските или за холандските кандидати?

М.Ж.: Никога не съм гласувала за българските кандидати. По няколко причини. Първо, че не ги харесвам, съвсем откровено. Ако има някой, който да ми харесва, мога да се замисля, но досега такъв не се е явил. Второ, точно от моята партия кандидатите тук са много силни и много си ги харесвам и ги поддържам. Мариете Шаак е един от най-изявените, например. И като член на тази партия съм много активно ангажирана и то в частта от кампанията, която призовава европейските граждани тук да гласуват за холандските кандидати за ЕП.

На европейските избори ще се фокусирам в кампанията в Холандия, защото съм активно официално включена. Мое партийно задължение е да участвам в активизирането на хората с двойно гражданство. Когато гласувам в европейските избори, искам да съм представена като европейка. В момента знам кой ме представлява и във всички случаи гарантирано по-добре, от която и да е българска партия. Специално за европейските избори всеки трябва да си реши кой го представлява. По-различно е от националните парламентарни избори.

Какви паралели и сравнения можеш да направиш между това как протича предизборната кампания в Холандия и в България и начинът на информиране на избирателите?

М.Ж.: Няма кебапчета (смее се). Всичко е на доброволни начала. По начало има много малко субсидии за кампании и подобни събития. Тук винаги са се чудили като съм им разправяла какво понякога се случва в България. Всичко се прави с доброволци. Нашата кампания беше тук с хора, които всеки ден излизаха и работеха. Включиха се и българи, за което съм много благодарна. Просто се явиха и казаха, че и те искат да участват. Всяка вечер се ходеше от врата на врата и се обясняваше. Били сме навън и в най-големия студ. Това е много по-ефективно, отколкото да се разчита само на медии. Мисля, че и тонът на кампанията е различен. Реално няма такива популистки обещания. Ние не сме казвали неща, които не смятаме да изпълним. Поемането на отговорност за платформите е особено важно за изграждане на доверие. Общо взето сме мислили дали това, което обещаваме, е реалистично. Кампанията е много по-човешка и по-практически насочена. И другият момент е, че и повечето хора наистина се интересуват. Питат, искат да знаят какво стои зад отделни предложения. С откритост и отговорност може да ги убедиш един по един. Отиваш, звъниш му на вратата, говорите си понякога и по половин час. И има много конкретни въпроси – какво ще правите за местното летище, по този или онзи проект. Разбира се, активността е въпрос и на нагласа. Има и степени на интерес и на отговорност сред холандското общество. Тук също има дезинформация, но като цяло хората са по-активни. И аз искам да съм активна. Мен ме интересува. Аз съм от това поколение, което участваше по митингите, участваше в промените в България. Донякъде, може би се чувстваме виновни, че не стана това, което мислехме. За съжаление много поколения в България носят вина и това е тъжно.

А следиш ли какво се случва с последните промени и дебати около Изборния кодекс, електронното дистанционно и машинното гласуване?

М.Ж.: Видях, че са отложили електронното гласуване. Искам да кажа нещо в тази насока. Мисля, че електронното гласуване не е панацея и не трябва да го разглеждаме така. Да, за гласуването в чужбина очевидно това е начинът, защото как иначе да го организираш. Но може да се мисли и за гласуване по пощата. Въпросът как да се организира гласуването е следствие от това дали да се организира и по какъв начин да се дадат права на българите в чужбина. В момента всячески се работи тези права да бъдат ограничени.

Като цяло настроението за електронното гласуване е присъщо на едно поколение в България – технически оптимисти. То идва от факта, че технологиите в България се развиват добре и от тяхна гледна точка системата на електронно гласуване ще реши нещата, но това са политически въпроси. И политическата реалност в България показва много интереси – ясни и нагло заявени, правата на българите в чужбина да бъдат орязани. Дали това ще стане с неприемане на електронното гласуване, или по друг начин, защото не е никак трудно, докато има политическо желание да се блокират изборните права на българите в чужбина, никакво електронно гласуване няма да реши този проблем.

Аз също поддържам електронното гласуване, но не мисля, че е панацея. Самият факт, че някой в България непрекъснато, кажи речи на всеки избор, променя Изборния кодекс, това е силен знак колко нестабилна е системата и колко уязвима е тя за всякакви видове политически влияния и далавери.

Начинът на гласуване е средство. Преди да се реши за това средство, трябва да има съгласие дали и какви права да имат българите в чужбина и въобще как да бъдат организирани политическият и изборният процес в страната. Винаги когато тази дискусия се води в България, тя се поляризира, и една голяма група хора имат интерес българите зад граница да бъдат представени в негативна светлина, като предатели, родоизменници, невъзвращенци… “Вие си оправихте там живота, защо се месите” – това се експлоатира много. Делението на наши и ваши пречи много. Политическият консенсус трябва да предхожда инструменталния въпрос. Всички, които се надяват, че нещата ще се подобрят в момента в който въведем електронното гласуване, впрягат каруцата пред коня.

Друг проблем с електронното гласуване е доверието в системата и проблемите относно електронното управление, хакването на Търговския регистър. Кое нещо е сигурно в България, че да му вярваш? Тъжно е. Нали имахме референдум, нали излезе резултат, нали трябваше да го въведат – ето не го въвеждат. Дори и резултат от референдум не се зачита. Каква ми е гаранцията, че ако утре гласуваме електронно, ще се зачете резултатът? Това е лошото, доверието в институциите в България е на такова ниско ниво, то е под нулата просто и е много трудно да се създаде някаква система. Свързани са нещата.

Демокрацията е много повече от избори, а нашата фиксация върху изборите и уж подобряване, ремонтиране и усъвършенстване на изборната система, не води до повече демокрация. Демокрацията е това, което се случва между изборите. Виждаме какво става с Брекзит и т.н. Когато се гласува преждевременно и не са ясно изкристализирали нещата, изборите до дупка може да убият демокрацията, а не да я подсилят.

Не е лесно да се говори с “народа” – къде е този народ, кой точно народ?

Привлекателна мисъл е да се работи с него, но не е толкова лесно. Тук в Холандия много се експериментира и много хубави неща се правят. Миналата година имаше един голям дебат, добре организиран, в нашия град за фойерверките за Нова година във връзка със замърсяване, жертви, домашни животни, деца. Извикаха хората, всеки можеше да участва. Чуваше се отговор – то сега нямало време, то на кого да си оставя кучето. Записаха се все пак хора, участваха в дебати, в кръгли маси, измислиха някакви мерки – да си сложиш лепенка “Не искам фойерверки”, да се обособят зони “свободни от фойерверки” около училищата. Половината град пак се намери да мрънка: “Гледай общината какво измисли”. И като кажеш, не е общината – гражданите са, отговорът е – “Хм, аз защо не съм чул?”. Трудно се организират тези неща, изисква се много работа, не е лесно да се питат хората. Тези процеси стават жертва често и на корпоративни интереси, защото компаниите са много по-добре организирани. Първи идват с позиция и мнение. А пък хората си стоят вкъщи и няма кой да ги представлява. Сложни неща са. Не е както се мисли и представя от различни популисти, че ето сега ще питаме народа и всичко ще се реши.

Добрите примери в Холандия показват постоянни опити за експериментиране с привличането на гражданите под различни форми, различни стадии на обсъждане и вземане на решения и определяне на политиките, но никак не е лесно. В България виждам също, че една част от хората са много наивни по тази тема – ами хайде да махнем партиите, дай да махнем изборите и да въведем пряката демокрация. Няма как да стане. Никъде не работи това и е много опасно като идея. Няма лесни решения в една демократична система.