Следващият разговор от рубриката ни отвежда в Енсхеде, Холандия. Маргарита Желязкова (М.Ж.) живее в Холандия от 1993 г., където доскоро преподава в университета в Твенте, а от март тази година е общински съветник в града. Може да видите интересната история на Маргарита в поредицата на БНТ “Отвъд границите”. Занимава се с гражданско образование, организирането на дискусии и подобряване на участието на гражданите в различни делиберативни процеси. Член е на местната партия Демократи 66 (създадена през 1966 г.), дясноцентристка либерална партия с изявен зелен елемент.

Разкажи ни повече за това как стана общински съветник?

М.Ж.: Миналата година точно по това време започнаха да се уточняват листите. Всяка партия си има собствена процедура. Тук всъщност решилите да се кандидатират, дали поканени или номинирали се сами, се явяват пред две комисии, които ги интервюират и решават как да изглежда листата. Тя се подлага на гласуване от членовете и те вече решават кой на кое място да бъде. Оттам нататък се излиза с партийна листа и се прави кампания. Тази година изборите бяха през месец март – 21.03.2018 г. Аз бях сложена на четвърто място като сравнително нов член, но излязох на второ благодарение на преференциалния вот.

Как се гласува в Холандия? Каква е системата?

М.Ж.: В Холандия има т.нар. изборен билет – на него са посочени подред кандидатите. Гласуваш за партията и твоят глас се брои за водача в листата. Имаш и възможност да гласуваш за определен човек с преференция. Има си схема за това колко преференциални гласа са необходими за пренареждане на листата.

Гласува се по местоживеене. Информация се получава от съответната община. Който има адресна регистрация в общината, получава изборен билет. Европейските граждани, които живеят тук, може да гласуват за местни и европейски избори. Достатъчно време преди изборите всички регистрирани получават изборен билет. Той е сериозно защитен с воден знак и не може да се копира, тъй като се гласува с него и с паспорт. Изпращат се и обяснения къде са най-близките секции. По принцип може да гласуваш където си поискаш, където ти е удобно. Не си разпределен в конкретен район. За твое улеснение са посочени най-близките секции, до които живееш. В този смисъл, е направено всичко възможно гласуването да е безпроблемно. Няма предварителни избирателни списъци, а всеки, дал своя вот, бива дописван.

Много от българите, които живеят тук, не се интересуват от изборите. Когато започнах кампанията си, обаче, това се промени. Тогава се появи проблемът, че редица от тях бяха изхвърлили изборните си билети, без които не може да се гласува. Има процедура за издаване на нов, но е необходимо старият да бъде предоставен за унищожаване, защото той е официален документ. Всъщност единственият вариант, при който не можеш да гласуваш, е ако изгубиш билета си. В крайна сметка имаше случаи на хора, търсили в боклука, чиито билети все пак бяха признати, въпреки че са смачкани и мръсни.

Ако нямаш възможност да дадеш своя глас в деня на изборите, може да упълномощиш друг човек. Всеки има право да гласува от името на максимум двама други избиратели. Аз например съм получавала пълномощни – гласувам от името на друг човек с неговия подписан билет.

А как се гласува от чужбина?

М.Ж.: От чужбина също може да упълномощят някого да гласува в Холандия или пък да гласуват по пощата. Живеещите извън страната, са регистрирани в отделен списък и също получават изборен билет. Изпраща им се информация по пощата, като от тях се очаква предварително да са заявили промяна на адреса си по местоживеене – гласуването би следвало това да ги интересува.

Има ли в Холандия машинно или електронно дистанционно гласуване?

М.Ж.: Имаше машинно гласуване, но то беше премахнато, защото се оказа, че има проблеми. Установи се, че е много лесно да се допускат грешки и тези машини много лесно може да се компрометират. Намериха проблеми и то ги намериха след като една делегация от Източна Европа – българи и румънци –  посетили парламента и след около половин час им показали как може да стане. Изобретателни.
В допълнение, Холандия е малка страна, няма проблем с транспорта и има страшно много избирателни секции навсякъде (на парламентарните избори през 2017 са открити 8891 секции). Има много стегната организация за броене на гласовете ръчно, с представители и със сериозно разпределение на работата. Окончателните резултати винаги са готови на следващия ден. Има и избирателни секции по гарите, за да е удобно. Хората, които пътуват, може да минат и да пуснат гласа си. Също така ако някъде се натрупат опашки, специален автобус, който е подвижна изборна секция, веднага се отзовава там. По отношение на логистиката и организацията на гласуването, Холандия е една от най-добре развитите страни в света. Холандия във всички сравнителни изследвания на изборните системи е почти най-напред в класациите, защото този тип логистични и организационни въпроси, с които ние се борим, тук са решени и то в полза удобството на избирателите.

Какви са проблемите, които срещаш при организиране на българските избори, особено при секция извън посолство и консулство?

М.Ж.: Всичко е на доброволни начала. Абсолютно всичко, което сме правили, е с познати, който където работи. Общината предоставя достъп. От България, освен че има представител от МВнР в секционната комисия, друга помощ не сме получавали. Всъщност абсолютно всичко е на основата на доброволци, които отделят диспропорционално много време за провеждането на тези избори. Но го правим, защото хората, които идват, също отделят много време. В България секцията им е до входната врата, а тук имаме хора с деца, с колички, които понякога идват отдалече и си губят цял ден да дойдат да гласуват. И те се интересуват и искат да участват. На тези хора не можем да им откажем. За всеки вид избори винаги наново трябва да се започва и да се обяснява – какво, защо, имам ли право, нямам ли, ама каква е информацията, ама от къде да я вземем. А вие, които организирате тези избори, какви сте и от коя партия сте? Може ли да ви вярваме? От друга страна, винаги се получава голяма среща и е начало на големи познанства. Хората се събират, носят баници. Смятат го за празник, че гласуват.

Броят разкрити секции за съответните избори/референдуми е представен в квадратчето на всеки стълб от графиката.

Защо, въпреки че си така добре интегрирана в Холандия и от толкова време живееш там, все пак участваш в организацията и гласуваш и на български избори? Защо те интересуват българските избори и защо българите в чужбина трябва да имат право да гласуват?

М.Ж.: Защото смятам, че да гласуват имат право всички българи. Ако мога да помогна, помагам. Тук вече за няколко вида избори успяваме да организираме секция и знам колко е трудно. Отначало съм гласувала в посолството и знам какво е – това са пари, средства, време. Знам, че гласът ми се е губел, защото е разпределен в някакъв район и реално ние нямаме представителство от чужбина. При това в райони, където по принцип знаем кой ще спечели, ако си говорим за българския вариант на “gerrymandering”. Като се има предвид, че голяма част от българските граждани в чужбина живеят в европейски държави, то те не са скъсвали връзката си със страната и искат да участват в процесите. Не става въпрос само за мен и затова винаги, когато съм имала възможност, съм се включвала, тъй като е важно.

Ние сме граждани на Европа и избирателното право е важно. И докато някой не ми го е отнел, колкото и да се опитват, аз ще го упражнявам. Двойното гражданство има задължения, но и права. Правото е да се гласува. Не виждам изобщо защо трябва да говорим дори по този начин. Не е нужно да си физически някъде, за да се интересуваш. Имаме връзки с България по най-различни канали. Но нека да поговорим и от по-прагматична страна. Аз като холандски гражданин много искам да знам къде отиват парите от данъците ми през европейските фондове и оттам – управлението в България. Те в момента отиват в джобовете на мафиоти и това на мен не ми харесва. Държа да знам кой ще ми харчи парите в България. Който си мисли, че нещата не са свързани в Европа, бърка. Всъщност тази нарастваща група с двойно гражданство все по-често ще се меси в изборите на всички държави.

Тук ще споделя и едно свое опасение. В държавите от ЕС все по-често се формират “землячески” организации на различни емигранти, които ползват демократичните инструменти, за да пропагандират крайно антиевропейски идеи. Например, в случая с Турция и организирането на техните избори тук също има въпросителни. Тепърва трябва да се мисли какво означава участието на хора с двойно гражданство и хора от други страни в живота на местно ниво. Националистични настроения и т.н., официално прокарвани с подкрепа, която на мен ми е мътна – това са много сериозни проблеми. Но ако сме сериозни за бъдещето на Европа, трябва да работим и да видим какво става. Единственият начин, по който можем да работим и да видим как да подобрим нещата, е като не се отказваме от основни конституционни права.

_________________

Останалата част от разговора ни с Маргарита ще може да прочетете утре