Продължаваме рубриката “Гледна точка: Гласуващите зад граница” с разговор с Александър Детев (А.Д.). С Алекс се познаваме покрай организирането на избори и секции в чужбина. Той заминава за Виена през 2013 г., където е приет в университет. Завършва бакалавър по публицистика и комуникации, а в момента работи в маркетинговия отдел на австрийска фирма. Съчетава работата си в Австрия със страстта си – да разказва интересни и вълнуващи истории за българите, с фокус тези зад граница, като журналист на свободна практика или stringer.
В Австрия по данни на МВнР живеят около 30 000 българи. На европейските избори през 2019 г. австрийските граждани ще изберат 19 депутати.
Докато подготвяхме интервюто с Алекс, управляващите предложиха промени в ИК, приети в Правна комисия на Народното събрание, с които не само смятат да отложат, но и да пратят в забвение всякакви планове за електронно гласуване и да ограничат машинното.
А.Д.: Разбира се, че са важни. От една страна като човек, който живее в чужбина, всички възможности, които съм получил за развитие, са били благодарение на членството на България в Европейския съюз (ЕС). Смятам, че предстоящите избори ще са от особено значение, защото те ще бъдат наистина директен сблъсък между двата лагера в Европа и като идеология, и като държави. Говорим за делението за и против интеграцията – проевропейски, които искат повече интеграция, и тези, които смятат, че националността трябва да е основополагаща за всяка една държава, т.е. по-засилената интеграция би заплашила дадена идентичност. Ще покажат и най-доброто възможно социологическо проучване за това до каква степен гражданите на ЕС се припознават в тези две идеи и коя ще надделее.
А.Д.: За българските кандидати. Първо, защото макар от пет години да съм тук, преди това 18 години от живота си съм прекарал в България и до ден днешен продължавам да се вълнувам от случващото се в страната. На второ място, защото смятам, че докато в Австрия вече има изградена култура на гласуване, а и на политически сили, в България нещата са по-различни и повече се притеснявам за това кого изпраща България да ни представлява в ЕП. За съжаление, смятам, че имаме представители, които нямат образователния ценз да представят адекватно страната ни в ЕП. В крайна сметка заплатите на депутатите се плащат от всички европейски граждани и наистина трябва да пратим възможно най-добрите и квалифицирани кандидати. В Австрия това е доста по-напред в развитието.
А.Д.: Следя медийния поток, информационните емисии, изказвания, ще следя и дебатите. Надявам се, че този път поне ще има истински дебат по темата и че ще се получат, защото в последните няколко кампании в България ми прави впечатление, че все по-малка тежест и внимание отдаваме на дискусиите. Имахме президентски избори, при които основни кандидати отказаха да участват наравно с останалите в дебати по важни обществени и политически теми. Липсата на комуникация с гражданите през медиите, които винаги ще бъдат важен посредник и основен канал, е проблем. Надявам се сега, че ще има по-качествен диалог, както за българските позиции, които ще се отстояват в европейските институции, така и за цялостната политика в ЕС занапред и как ще се развива Европа като общност.
А.Д.: В днешно време, но и преди, ако погледнем в историята, хората, които живеят в чужбина, трупат ноу-хау, съпоставят, виждат как функционират другите общества. Много по-лесно е за тях да посочат конкретните проблеми като погледнат отстрани. Съпоставката е нещо много важно. Прави ми впечатление, че много хора, които не напускат държавата си, имат поляризирани мнения за нея и за останалите. Тази дихотомна двойка между ние и вие често е крайна: при нас всичко е добре, при вас е лошо или по-честия случай – при нас всичко е лошо, а при вас е добре. Когато живееш в чужбина, виждаш, че недостатъци има и в другите общества, но така можеш да разграничиш кои са онези дефицити в българското, които наистина ни правят по-различни и в някаква степен изоставащи по отношение на социална справедливост, доходи и т.н. Затова и българите в чужбина трябва да се включат в гласуването, защото те могат да преценят и да погледнат през много по-различна призма на нещата. Те имат възможност да градят паралели, да обосноват избора си и да не са строго повлияни единствено и само от вътрешните политически процеси и риторика, а напротив – да гледат общата картина. Европейските избори са прекият метод, с който можем да се включим в европейската политика, която е много по-значима в глобален план. ЕС ни представлява в света, имаме си Върховен представител* например. Позиция, която, въпреки че има ограничени функции, е гласът на ЕС на външнополитическата сцена. Затова смятам, че трябва да се гледа и общият план, а не само тези вътрешни политически противоборства, които така и така определят избора за местна власт, за парламент. Европейското ниво е много по-комплексно и затова имаме нужда и от хора, които виждат нещата в различна перспектива.
А.Д.: Дебатът тук не приключва. Тъй като Австрия е такава държава, че двете основни партии са водещи от края на Втората световна война и въпреки че политиките им се променят, в основата си, като икономическа платформа и социални виждания, имат устои, от които не мърдат. И когато управлява съответно по-лявата или по-дясната партия, реакцията е мигновена. В момента имаме дясно управление, което се фокусира върху намаляването на данъци и на социални придобивки, дава повече свобода на работодателите и в по-малка степен защитава работниците. През лятото, когато се прие възможността за 60-часова работна седмица, по улиците излязоха над 100 000 души, които бяха мобилизирани от социалдемократите с подкрепата на Зелените. В тези разговори, в това противопоставяне, кампанията никога не приключва. Няма значение за кои избори говорим. По простата причина, че дебатът за Европа е част от пейзажа. В момента по-малкият коалиционен партньор в лицето на популистите от Австрийската свободна партия, има различно виждане за Европа от социалдемократите, от Зелените и от либералната партия НЕОС. Въпросът за Европа си стои в публичното пространство, дебатът е остър, противопоставянето на тези също. Няма я още тази мобилизация, която може да се наблюдава точно преди изборите, но дискусиите по европейските теми не свършват. Това, което наблюдаваме като мобилизация преди избори, е най-вече свързано с промяна на лидерството. Ако една партия установи, че лидерството й куца и не може да привлече по-голяма подкрепа, изборите са повод за смяна на нейното ръководство. Това се случи със социалдемократите, това се случи и с НЕОС. Зелените го направиха преди година по друга причина. Ръководството им във Виена също се смени с оттеглянето на техния лидер Марина Василаку, която е заместник-кмет на града. Смяната на лидерството показва, че предстоят избори. Ще зачестят форумите, където политици ще се срещат лице в лице по телевизията с наближаването на изборите. Иначе се излъчиха и водачи на листи на опозицията. Управляващите още не са.
От друга страна изборите за ЕП и тук привличат по-малък интерес. Ако на последните парламентарни избори миналата година 80% от австрийците гласуваха, то на европейските през 2014 г. активността беше 45%. ЕС има този комуникационен проблем – гражданите не смятат, че те лично са представени и могат да участват. Този проблем трябва да бъде преборен. Защото иначе влизаме в едни митове, които са крайно неверни, като раздутата европейска администрация например. А администрацията на ЕС е колкото тази на град Виена. ЕС все пак отговаря за 500 млн. граждани, а във Виена са 2 млн. Всичките тези митове се разпространяват по простата причина, че гражданите не се чувстват свързани с тези институции. Хората в Европа трудно се мотивират да гласуват на европейски избори и това не е само български проблем. Как ще бъде решен – има различни предложения. Сега Еманюел Макрон има своя концепция, която беше отхвърлена, но дебатът за подобряване на връзката на ЕС с гражданите трябва да продължи.
А.Д.: Имам право да гласувам на изборите за регионално управление на ниво община (Gemeinde). Тук няма машинно или електронно гласуване. За сметка на това, гласуването по пощата се въвежда през 2007 г. с конституционна поправка и придобива все по-голямо влияние. Желанието за гласуване по пощата се заявява лично и онлайн и свързаните с него документи може да се получат на адрес или в пощенски офис. През 2016 г. именно пощенският вот обърна президентските избори. Гласовете по пощата бяха причината за касиране на резултатите, поради факта, че тяхното броене е започнало по-рано от края на изборния ден. Въпреки това този тип вот става все по-важен. Австрийците извън страната гласуват само по пощата. На последните парламентарни избори през 2017 г., 890 000 граждани бяха заявили, че искат да да дадат своя вот по този начин. От тях около 800 000 (от които 60 000 извън страната) гласуваха по пощата. Доверието към пощите е голямо и дори и при касирането, нямаше никакво съмнение, че е нарушена тайната на вота и не е имало сигнали за подобни случаи.
А.Д.: Гласуването от чужбина трябва да се заяви предварително, което може да стане лично в съответното посолство или консулство или онлайн по специално създаден ред с електронен подпис или друг подобен метод за верификация на самоличността. Има единични случаи на проблеми за бюлетини от чужбина, които може да бъдат изпратени със закъснение и да не стигнат навреме. Това става в случай че заявлението е подадено късно от избирателя и бюлетините може да се забавят, тъй като държавата покрива изпращане само с австрийски пощи. В подобна ситуация съществува възможност избирателят да заплати разходите за куриерска фирма. Попълнената бюлетина се изпраща до съответното посолство.
_____________________
* Според чл. 18, пар. 2 от Договора за Европейския съюз “Върховният представител провежда общата външна политика и политика на сигурност на Съюза. Той допринася с предложенията си за разработването на тази политика и я изпълнява в качеството си на пълномощник на Съвета. Същото се отнася и за общата политика за сигурност и отбрана.”
_____________________
Останалата част от разговора ни с Александър ще може да прочетете утре.