Живеенето физически на друго място не означава, че сме спрели да усещаме връзката с България
06.12.2018
Отвъд границите често виждаш по-ясно какво може да се направи
10.12.2018

Живеенето физически на друго място не означава, че сме спрели да усещаме връзката с България (част 2)

Продължаваме разговора с Антоанета Тончева (А.Т.), която живее в Регенсбург, и с Мирослав Тодоров (М.Т.), понастоящем в Мюнхен. Той е част от рубриката за Европейските избори и българите в чужбина.

Важни ли са за вас предстоящите европейски избори и защо? Гласували ли сте досега за немските кандидати? За българските или немските кандидати ще гласувате през 2019 г.?

А.Т.: Надявам се да гласувам за българските. Изборите за Европейски парламент (ЕП) за мен са важни особено по отношение на българските кандидати. Тук съвсем не иде реч само за това какъв имидж те ще градят и как ще представят България в ЕП, но и с какво ще се ангажират и какви политики ще водят с колегите си, за да говорят и работят по наболели въпроси, които трябва да бъдат и адекватно разрешавани. А проблеми за решаване има много. Влагам енергията си основно в българския социален и политически живот – там се чувствам повече в свои води и освен конституционно право на глас, имам претенции и за кого да гласувам. Защото повечето хора като нас, които заминават за чужбина, за да се доквалифицират и (до)образоват, остават навън, тъй като нямат поле за изява в България или трудът им не е добре заплатен. Остават, разбира се, и по други причини, но те не са основните. А на мен наистина ми се иска нещата в България да ги докараме до едно прилично европейско ниво. Все пак сме вече 12 години в Европейския съюз и вярвам, че въпреки всичко нещо може да се промени, колкото и наивно да звучи  подобно изказване точно от нас.

М.Т.: Аз също гласувам за българските кандидати. По-добре запознат съм, следя в по-голяма дълбочина българския политически живот и не съм прекъсвал връзката.

А защо българите в чужбина трябва да имат право да гласуват? Защо е по-важно за вас да можете да гласувате за българските кандидати, а не за немските?

А.Т.: Живеенето на едно място чисто физически не означава, че ти ментално и емоционално си се пренесъл в другата държава и си изгорил всички мостове зад гърба си. Аз съм, както обичам да казвам, все с единия крак в България. Имам собственост в България, плащам данъци в България, помагам на семейството си в България, включително финансово, и то със сериозни суми месечно. Дарявам свободното си време в доброволчески каузи, които изискват внимание и допринасят за решаване на проблеми в България, свързани със здравето, с хора с увреждания и с образователни каузи. Лично за мен Германия конкретно никога не е била мечта. Просто се оказа място, в което си спечелих позиция за докторантура и идеята беше да не оставам по-дълго или много по-дълго след докторантурата си, а да замина извън Германия за пост-докторско развитие и професионална реализация. Германия я приемах само като трамплин в професионалното ми развитие. Само че животът е това, което се случва, докато ние си кроим планове, и се наложи да остана по-дълго. Мога да кажа, че моята интеграция тук е доста посредствена. Имам едва няколко германски приятели, работя, плащам си данъците, справям се с ежедневието, по отношение на езика съм самоука, не претендирам за супер добри познания по немски. Рядко следя немските медии. Не държа да оставам в Германия, не е моето място. Нещо непрекъснато ме тегли към България и смятам, че имам какво да дам, дори от разстояние. Виждам, че там има много повече проблеми за решаване. Затова държа да гласувам за българските кандидати, защото с тях съм запозната, чета им платформите. Те ме интересуват. Вярвам, че германците достатъчно добре могат сами да си решат техните проблеми, както и хората, които са решили да имат германско гражданство и трайно да се установяват тук, които имат партньори германци и децата им са наполовина немци. При тях по по-различен начин стоят нещата.

М.Т.: При мен ситуацията е сходна. Цялата ми ангажираност – и семейна, и приятелски контакти, и доброволческа работа за образование и спорт, са свързани с България. Социалният ми кръг и професионалните и лични интереси също. Дарявам на каузи, имащи смисъл за мен, и затова дори да получа немско гражданство, за каквото кандидатствам, при възможност винаги ще гласувам и на български избори. И аз съм доста по-запознат с българските кандидати на евроизбори. Това не означава, че не следя, доколкото мога, и немския политически живот и особено на местно ниво, което пряко ме засяга. Не мога да кажа колко време ще бъда в Германия, но имам желание, амбиция и планове да живея в България.

Графиката е интерактивна – за да видите подробна информация, доближете мишката до нея

Как се информирате за платформи, кандидати, теми? Какви са важните теми в немските медии?

М.Т.: Не мисля, че някой тук е започнал да обръща внимание на европейските избори отсега. Освен кандидатурата на Манфред Вебер за наследник на Юнкер. За това се обръща внимание. В медиите преобладават новини относно политическата ситуация в Германия и основно в Бавария, за наследството на Християндемократическата партия на Меркел, за местните парламентарни избори. Наскоро имаше в Бавария избори, преди това и в други провинции. И аз, и доста мои познати се информираме от радио и от интернет. Телевизия почти не се гледа. Различни хора са се абонирали за различни канали – интернет сайтове на големи вестници. Вътрешнополитическата обстановка със сигурност ще повлияе на борбата между различните партии, но не мисля, че се очаква силен резултат за Алтернатива за Германия. По-скоро традиционните партии ще спечелят през май 2019 г.

А.Т.: Нагласите сред моите познати и колеги в Регенсбург относно Меркел са крайно поляризирани. Това, което мен ме уплаши е, че фашистката партия Алтернатива за Германия влезе в местния парламент с малко над 10 %. Бавария е много консервативна провинция и този резултат е доста стряскащ. Това формирование е против всички чужденци и те не се свенят да демонстрират чисто расистките си възгледи.

М.Т.: Притеснителното е, че те за първи път взимат гласове за сметка на водещата партия в Бавария – Християндемократическия съюз, която винаги е печелила над 51 % в продължение на десетилетия. Ще видим това как ще се развие на вътрешнополитическата сцена и на европейските избори.

А как се гласува в Германия, какви добри практики може да споделите?

А.Т.: Аз не съм гласувала тук, защото не познавам средата и управлението на града, но мога да споделя, че имаше много интензивна предизборна кампания в Регенсбург с щандове с разяснителни брошури. В Германия няма машинно и електронно дистанционно гласуване, но има гласуване по пощата и аз лично съм получавала писма с бюлетини и разяснения. Всъщност в плика вътре са указанията, бюлетината и друг плик, който е предварително маркиран с щампована марка. Пускаш бюлетината в него и го изпращаш по пощата преди деня на изборите, за да могат да бъдат обработени и отчетени гласовете. При мен писмата винаги са идвали от порядъка на 3-4 седмици преди датата на изборите. Освен стандартните пощенски кутии на немските пощи, има и конкретно поставени кутии за изборите – например в сравнително малки населени места. Също така данните са свързани с адресната регистрация. Ако чужденец се засели в Германия, срокът за регистрация в местното кметство е две седмици, а за вътрешно преместване – една седмица. Системите им са свързани, т.е. променяйки адреса си и влизайки в системата, човек получава документ за адресна регистрация. Тук до тази база данни достъп имат данъчната служба и здравните каси. Това е направено за удобство както на институциите, така и на гражданите. Информация за изборния процес и бюлетините за гласуване човек получава според населеното място, в което живее.

М.Т.: Аз също съм получавал писма по пощата за гласуване. Тук обаче, за разлика от системата на българските пощи, можеш да следиш къде се намира пратката ти. Експресна такава пристига за един ден, обикновена – до 3 дни. С българската поща има друг проблем – изпращал съм писма оттук до София, които са пристигали за месеци. Проблем в българския контекст би имало в Български пощи.

Графиката е интерактивна – за да видите подробна информация, доближете мишката до нея

Какво предстои за Вас преди европейските избори и какво ви притеснява като следите последните дебати по Изборния кодекс?

А.Т.: Трябва да започнем да действаме след Нова година относно възможността за разрешение за секции извън представителствата. Притесняват ме постоянните заявки за промени в Изборния кодекс. Спомняме си какви недомислици натвориха през април 2016 г. Не знам сега какво са подготвили. Притеснява ме и липсата на кампания. Важни са изборите за Европейски парламент, но есенцията от информацията кой и защо отива там, не стига до всички.