Живеенето физически на друго място не означава, че сме спрели да усещаме връзката с България
06.12.2018

За Европейския парламент, изборите и българските граждани в чужбина

През 2019 година ще се проведат деветите преки избори за Европейски парламент (ЕП) и третите за България, в които излъчваме 17 български депутати. Между 23 и 26 май догодина гражданите на всички държави членки без Великобритания (след решението за напускане на  Европейския съюз (ЕС)) ще изберат 705 европейски депутати като няколко държави ще излъчат повече евродепутати (Франция и Испания ще добавят по 5) [1].

В Парламента европейските депутати са обединени в политически семейства, а не спрямо националната си принадлежност. По този начин те представляват интересите на гражданите на Съюза.

Независимо, че през годините правомощията на ЕП постепенно нарастват, средната избирателна активност намалява. И все пак Парламентът е единствената пряко избирана институция в ЕС, която отразява политическите предпочитания на около 500 милиона души. През 1979 г. се провеждат първите преки избори в опит Съюзът да се приближи до своите граждани. Тази цел все още не е постигната особено под влияние на кризите от последните години (икономическа и мигрантска) и евроскептичните вълни.  Все пак развитието на Европейския парламент отразява това на Съюза и стремежа по важни въпроси да се взимат решения с равноправното участие на четирите основни институции – Европейската комисия (ЕК), Европейски съвет, Съвет на ЕС и Парламента. Търси се и по-активно участие на самите граждани.

Интерактивната графика показва избирателната активност на изборите за ЕП в съответните години (за да видите подробна информация, доближете мишката си до нея):

През последните десетилетия Европейският парламент повишава прозрачността в работата си, развива капацитет и придобива правомощия в редица области. Те включват възможностите за поставяне на важни въпроси на дневен ред, упражняването на контрол върху политиките на ЕС, назначаването на Комисията и нейния председател, изслушвания на комисарите, нови законодателни и бюджетни правомощия съвместно със Съвета на ЕС и др. Европейският парламент бе инициатор на процедура по чл. 7 срещу Унгария, позволи си да отхвърли Търговското споразумение известно като ACTA. Това безспорно показва нарасналите правомощия, но и независимост и значимост на европейските депутати.

И все пак защо да ни интересува?

Според различни социологически изследвания[2] доверието в ЕС е по-високо, отколкото в българските парламент и институции. Все още ЕС се възприема като възможност за по-добър живот и като санкция на лошите управленски решения в България. Не на последно място кои ще бъдат нашите представители в различните политически семейства не е само въпрос на имидж, а и на влияние.

Почти 6 месеца преди изборите от “Отворен парламент” започваме рубрика, която е посветена на тях, но в един малко по-различен контекст – а именно как са организирани изборите в различните държави членки, какви са добрите практики, как гласуват българските граждани, които живеят в съответната страна. Дали идея като тази на Еманюел Макрон за транснационални листи би направила ЕП по-европейски или все още вътрешният дневен ред и политически борби в държавите привличат по-голям интерес. С гласовете на различни българи от всяка страна членка отваряме дискусия за това защо са важни тези избори и за кого ще дадат те своя глас – за българските кандидати или за местните.

Други акценти в разговора ще бъдат защо българите в чужбина искат да гласуват, какви усилия полагат за това, как възприемат последните заявки за промени в Изборния кодекс. Ще потърсим мнението им за това защо той за пореден път става залог на политически игри месеци преди изборите и защо измененията напоследък затрудняват гласуването в секциите зад граница.

Българските граждани имат право да гласуват в изборите за Европейски парламент (чл.350, ал.1 от ИК), когато са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. На практика обаче поради факта, че сънародниците ни рядко се регистрират в българските посолства в държавите по местоживеене, правилото за уседналост е трудно проследимо.

Според съществуващото законодателство секции извън страната се образуват в дипломатическо или консулско представителство, а при не по-малко от 60 избиратели, подали заявление – и на места извън тях. В държави, които не са членки на ЕС, секции може да се открият единствено в дипломатическите и консулските представителства.

На изборите за Европейски парламент през 2009 г. гласуват около 15 000 граждани извън страната. През 2014 г. този брой нараства двойно, което е измеримо с гласувалите на референдума за електронно гласуване през 2015 г. На парламентарни избори, гласувалите извън страната достигат до около 120 000 души (следва да се има предвид, че на този вид избори биват откривани повече секции извън ЕС). Много български граждани в чужбина проявяват постоянен интерес към обществения и политически живот в страната. Техният глас е важен щрих към картината на страна с над 1.2 милиона[3] граждани извън нейната територия и в свят, където границите стават все по-гъвкави.


[1] Разпределение на депутатите в Европейския парламент 2019: http://www.europarl.europa.eu/news/en/headlines/eu-affairs/20180126STO94114/eu-elections-how-many-meps-will-each-country-get-in-2019?fbclid=IwAR3bvs6C-_I65VtC5QANiWWLpSOWN7155bgQqmMqeEKMoQmbsZ0wi9MsOyE 

[2] Нагласи към членството в ЕС, Алфа рисърч. 2018: https://alpharesearch.bg/post/931-10-godini-chlenstvo-na-bulgaria-v-es-ravnosmetka-i-perspektivi.htmlОбществени нагласи, Институт “Отворено общество” – София, 2018: http://opendata.bg/ 

[3] За броя на българите в чужбина: https://yurukov.net/blog/2017/balgari-v-chujbina/