Номерът в бюлетината няма да отпадне, но ще се разминава с кандидатската листа

Предложените от управляващите изменения в Изборния кодекс (ИК) предизвикаха бурни обществени и политически реакции – заради ограничаването на машинното гласуване, което по закон вече трябваше да бъде осигурено във всички секции, заради пращането в забвение на електронното дистанционно гласуване и заради идеята номерата пред партиите и коалициите да бъдат заличени. Оказа се, самите вносители на новите текстове – депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти (ОП), не са догледали какво точно предлагат. И сега ще правят корекция на корекцията (по столичния кмет Йорданка Фандъкова и нейния „контрол на контрола“ на ремонтите). Но не за да осигурят машини във всяка СИК, а да се спасят от ново съдебно дело, че не са го направили. Корекция ще има и за да се угоди на ДПС.

Това научи „Отворен парламент“ от самите вносители.

Член 206

Към момента по закон след президентския вот през 2016 година във всички секции трябва да има осигурена възможност за машинно гласуване.

С новите предложения ЦИК ще определя секциите, в които ще се гласува с машини, като те трябва да са минимум 1 000. Това е пренебрежим брой при общо около 12 500 секционни избирателни комисии у нас и зад граница.

Машинното гласуване обаче няма да се провежда в секции с по-малко от 300 избиратели, както и при гласуване с подвижна секция, в лечебни заведения, в домове за стари хора и др. социални институции, както и на плавателни съдове и не само – най-важното – в секциите извън страната.

Предлагайки тези изменения обаче, управляващите не са взели предвид, че всъщност същественият проблем за тях, ако искат да не въведат навсякъде машинния вот (а те не искат), не е в текстовете, касаещи броя СИК с машини и пр. Проблемът им е в чл. 206 от Изборния кодекс, на основанието на който тази година ЦИК беше осъдена, че нарушава закона като не е въвела машините по време на избори от 2016-а насам.

Макар и текстът формално да касае начина на гласуване, той е така разписан, че за магистратите е еднозначен – във всяка една секция избирателят трябва да има възможност да избира дали да гласува с хартиена бюлетина или чрез машина, т.е. във всяка секция машина трябва да има.

След запитвания от депутати от опозицията вносителите са се усетили, че ако не променят чл. 206 това може да е повод за нова атака в съда. Затова са решили да добавят в сегашния текст „в избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване“ едно „ако в секцията има осигурено машинно гласуване“.

На въпрос на „Отворен парламент“ защо за пореден път ограничават машинното гласуване, отговорът на един от вносителите бе, че просто са искали да дадат „глътка въздух“ на ЦИК, тъй като до следващите избори – европейските – остава половин година.

От 1 до 100, от 100 до…

Революционната идея за отпадането на номера на бюлетината обаче сериозно стресна ДПС и БСП поради факта, че това на практика би се явило своеобразен образователен ценз – тест може ли избирателят да чете. А голяма част от електората на двете партии изпитва затруднения в този смисъл. Това изменение беше мотивирано с феномена „15/15“ – когато номерът на бюлетината съвпада с номера на кандидат от кандидатската листа и така особено в началото на прилагането на преференцията бяха избирани хора по погрешка.

Заради този текст депутати допуснаха, че се готви сделка с ДПС. А от обясненията на вносителите от ГЕРБ и ОП стана ясно, че наистина са постигнали договорка с Движението – срещу подкрепа за други предложения – като това да се възложи директно, без конкурс, на държавната „Информационно обслужване“ да изработи машините за машинния вот.

Според обмисляния нов вариант номерата на партиите ще са от 1 до 100, например, а тези на кандидатите от 100 нагоре, за да няма дублиране. На този вариант си били стиснали ръцете с ДПС, разказаха вносители. Засега.

Скрита активна регистрация

От ГЕРБ и ОП разказват и че са ограничили до минимум измененията в ИК поради факта, че по препоръка на Венецианската комисия изборното законодателство не трябва да се променя поне половин година преди следващите избори. Затова и намират сегашните си изменения за козметични и отказват да се занимаят с наистина съществения въпрос за произвеждането на изборите у нас – мъртвите души.

Това обаче са решили да направят от левицата, възползвайки се от съществуващ текст в ИК, според който ЦИК води публичен регистър на избирателите. Идеята на депутати от левицата, която все още не е обсъдена в парламентарната им група, е този регистър да заработи като Комисията изпрати писма до всички избиратели по списъците на ГРАО и ги подкани да върнат писмо с потвърждение – на практика за това, че съществуват и се намират на конкретната територия. За хората с достъп до компютър и интернет, такава регистрация може да се направи и онлайн.

И БСП, и Обединени патриоти подкрепят свалянето на прага, при който населените места могат да избират кмет, от  350 на 100 души.

Левицата иска да се затегне контролът и по отношение на уседналостта преди местния вот. Сега е разписано, че дадено лице трябва да е живяло шест месеца в съответното населено място. Това се наложи заради масовото заселване на пришълци, често десетки души регистрирани на един адрес, точно преди избори. От БСП ще настояват за по-високи санкции за кметовете, които не съблюдават за спазване на правилото.