В продължение на поредица от публикации Институт за развитие на публичната среда ви представя как е уредено партийното финансиране в България, неговите дефицити, както и добри международни примери в това отношение. Екипът ни счита, че са необходими обществен дебат и промени като цяло в модела на партийно финансиране, а не само в размера на държавната субсидия за политическите партии – тема, която периодично попада в публичното пространство.  

Статиите резюмират изследване на Институт за развитие на публичната среда. До този момент поставихме акцент върху регулацията на партийната субсидия в Германия и приходите на партиите в България.

В настоящата публикация, ще ви запознаем с разходите на политическите партии.

Разходи

Член 29, ал. 1 от Закона за политическите партии урежда допустимите разходи за политическите партии. Според него те могат да разходват средствата си:

• за подготовка и участие в изборите;
• за осигуряване работата на политическите структури;
• за организационни разходи по провеждането на мероприятия;
• за други, присъщи за дейността на партията разходи.

Липсва дефиниция за това кои са другите, присъщи за дейността на партията, разходи. По същество този дефицит дава възможност на политическите субекти да отнасят към това перо широк кръг от разходи, сред които и за екзотични командировки в чужбина, за настаняване в скъпи хотели, за огромни заплати на партийни лидери и др.

В Закона за политическите партии също така няма подробна регламентация за разходването на държавната субсидия на политическите партии. Не е категорично ясно за какво и как може да се харчи тя, липсва изискване за нейното самостоятелно отчитане, което да е разбираемо за гражданите.

Партийното финансиране не се отчита в специална форма. Според нормативната уредба „политическите партии изготвят финансов отчет за предходната година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството”.

Следващата графика представя разходите на големите партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) през 2015 г.

Графиката е интерактивна – за да видите подробна информация, доближете мишката до нея.

Основните изводи, които можем да направим за структурата на разходите, са следните:

Най-голям дял имат „други разходи” – 36 % и „услуги” – 29 %. Близо ¼ са разходите за заплати и осигуровки. Колкото и да са преекспонирани медийно, средствата, отделяни от големите партии за дарения, не са съществени – 1, 47 %.

Разходите по време на кампания

По време на предизборни кампании разходите на партиите са разпределени в по-различни категории, съобразно разпоредбите на Изборния кодекс и утвърдените от Сметната палата образци за отчитане.

Съществуват ограничения за общия размер на финансирането за всеки вид избори. Предвиден е одит за съответствие, извършван от Сметната палата, в случай че направените разходи (и декларираните приходи) надвишават 1 000 лева.

В следващата графика представяме информация за разходите от кампанията за президентските избори през 2016 г.

Графиката е интерактивна – за да видите подробна информация, доближете мишката до нея.

Тук най-голям дял имат разходите за медийни услуги на партиите, коалициите и инициативните комитети – близо 64 %, като в тях са включени и отпуснатите от държавния бюджет средства за медийни пакети. На второ място по значение са разходите, свързани с провеждане на масови прояви, производство и разпространение на агитационни материали – 19 %. Съществени са средствата за наем, транспорт, съоръжения и т.н. Минимални са разходите за наети в кампанията лица.

Проблемите

Може да се направи общият извод, че за разлика от приходите, разходите на политическите партии в Закона за политическите партии не са достатъчно изчерпателно регламентирани.

Липсва законова дефиниция на понятието „други, присъщи за дейността на партията разходи”.

Липсва специфична форма за отчет на партийното финансиране, което прави трудно проследими разходите на политическите субекти.

Разходването на държавната субсидия не се посочва самостоятелно от политическите партии нито в годишните им отчети, нито в отчетите за конкретни предизборни кампании.