За партийната субсидия в Германия
16.11.2018
„Присъщи за дейността на партията разходи” или безотчетните пари
27.11.2018

Държавната субсидия за партиите – „кючек за езика” на политиците

На 21 ноември министър-председателят Бойко Борисов участва в предаването Шоуто на Слави” по бТВ, където сподели своите виждания по темата за партийната субсидия. Премиерът заяви съображенията си за намаляване на субсидията, конкретно на 1 лев за получен глас: Ако направим такава ниска субсидия 1 лев, парламентът и политическите партии ще попаднат веднага в ръцете на богатите хора. Защото това е единственият начин партиите да имат своя политически живот, семинари, обучения и всичко останало…Когато утре вкараме партиите в такъв режим, когато дойдат избори, а примерно догодина два избора има, партиите ще тръгнат през бизнеса и през .. да не говориме и че имаше и кампании, които се финансираха от социално слаби…и ставаме зависими от олигарсите.” Провокиран от “въпросите” на водещия, Борисов реши, че мога да поема ангажимент и ще го предложа…” по отношение на законодателни изменения за редуциране на субсидията на 1 лев. От ГЕРБ пък според него след приемането на подобно изменение, ще е по-добре да “се откажем от субсидията, защото 1 лев е никаква субсидия…”

Разговорът за субсидията се случва на фона на национален референдум за нейния размер, провел се 2 години по-рано. Един от въпросите в допитването бе „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”. С „да” отговарят 2 516 791 избиратели, което е 72,16 % от гласувалите (най-висок резултат в сравнение с другите въпроси – за мажоритарното и за задължителното гласуване).

Вотът на тези избиратели редовно бива употребяван като аргумент в разговорите за държавната субсидия за политическите партии. Въпреки това законодателни промени до този момент не са реализирани и както стана ясно след първо четене на Бюджет 2019, партийната субсидия запазва своя размер от 11 лв. на глас за партиите, получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.

Миналата година Институт за развитие на публичната среда представи публично резултати от проучването си „Партийното финансиране в България”. Те бяха изпратени и до председателите на всички парламентарно представени партии (в т.ч. и на г-н Цветан Цветанов). В проучването поставихме акцент върху следните въпроси: 

– Какви са съществените дефицити на партийното финансиране в България?

– Приложим ли е чуждестранният опит в сферата на партийното финансиране?

– Необходимост от промяна – препоръките на ИРПС.

Считаме, че са необходими обществен дебат и промени, както в размера на държавната субсидия за политическите партии, така и като цяло в модела на партийно финансиране. Такива обаче, няма до този момент. Поради тази причина в поредица от публикации, ще ви представим как законодателно е уредено партийното финансиране в България, неговите дефицити, както и добри международни примери в това отношение.

В настоящата статия, ще ви запознаем с приходите на политическите партии.

Приходи

Според Закона за политическите партии дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия”.

В допълнение държавата и общините предоставят под наем (не на пазарна стойност) на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещения за осъществяване на тяхната дейност. Помещения могат да се предоставят и на партии, получили над 1 % от действителните гласове на последните парламентарни избори.

Собствени приходи на политическите партии са приходите от членски внос, от собствени недвижими имоти, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, от собствена стопанска дейност.

Собствена стопанска дейност на политическите партии е издателската дейност, авторските права и ползването на интелектуална собственост, както и продажбата и разпространението на печатни, аудио и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание.

Партиите могат да ползват и заеми от банки в размер на до -ти от отчетените в Сметната палата приходи за предходната година.

Държавна субсидия се отпуска ежегодно на политическите партии и коалиции, които имат избрани народни представители и на партиите, които не са представени в Парламента, но са получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.

Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя всяка година в Закона за държавния бюджет на Република България. За един получен глас се предвижда субсидия – като в проекта за 2019 г. този размер е 11 лева за получен действителен глас.

В графиката по-долу може да се запознаете нагледно с приходите на големите партии през 2015 г. – годината преди провеждането на референдума за намаляване на партийната субсидия.

От данните става ясно, че държавната субсидия е основен приходоизточник за големите партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) – 80 %. Съществен приход са били и банковите и валутни операции – близо 11 %, като следва да посочим, че през 2015 г. лихвите по депозити са били сравнително големи. Незначителен обаче е делът на членския внос във финансирането – малко над 8 % (най-висок при БСП). Даренията също не са съществен фактор за партийното финансиране – под 1 %. Показателен е и фактът, че големите партии нямат приходи от собствена стопанска дейност.

Подобна е картината и при другите по-малки партии, които участват в състава на коалиции и получават държавна субсидия.

Приходи по време на кампания

По време на предизборни кампании държавната субсидия отново е основен приходоизточник (управляващата партия ГЕРБ например, традиционно финансира предизборните си кампании със 100 % държавна субсидия).

При изборите за президент и вицепрезидент на републиката, даренията от физически лица имат малко значение, когато става въпрос за кандидати на партии и коалиции. Същите от друга страна, имат основно значение, когато става въпрос за кандидати, издигнати от инициативни комитети.

Дали обаче не става въпрос и за фиктивни дарения – това е въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. В медиите нееднократно са изнасяни данни за лица, които според публичния регистър са направили дарения, а „дарителите” не знаят за това. Често това са социално слаби граждани и представители на маргинализирани групи.

Собствените средства на кандидатите, както и собствените средства на членовете на инициативните комитети, не са съществен приходоизточник за финансиране на предизборните кампании.

Като важен приходоизточник все повече се очертават медийните пакети, които се предоставят на инициативните комитети и на партиите, които нямат достъп до държавна субсидия.

Проблемите

Отпускането на държавна субсидия за партиите зависи единствено от изборния резултат на парламентарни избори и се възприема като „награда”. Това води до появата на своеобразна „леност” – политическите субекти се активизират само по време на предизборни кампании, след което рязко ограничават дейността си.

Влагането на средства в нови политически проекти може да е „изгодно вложение”: по време на кампания е възможно да се инвестират средства с неясен произход – „мръсни пари”, които се използват за неправомерно влияние върху избирателите, включително и за „купуване на гласове”. Преминаването на законово определената бариера се превръща в цел, за да бъде получена държавна субсидия от вече „чисти пари”.

Липсва обвързаност на размера на партийната субсидия с изпълнението на каквито и да било други обществени функции, освен „формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини” – например обучение на партийни активисти; научно-изследователска работа в сферата на държавното управление; подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование за определени групи от населението.

Липсват стандарти за планиране на държавната субсидия, така както е например в сферите на образованието и здравеопазването. Въпросът за оптимизация на държавната субсидия за политическите партии не е на дневен ред.

Липсват разходни норми за харченето на държавната субсидия – например: какъв процент от субсидията следва/може да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н.

Липсва публичност относно отчетността на държавната субсидия – тя не се отчита самостоятелно. Финансовите отчети не дават яснота за какво конкретно се харчи държавната субсидия.

Липсват публични данни за извършени проверки и за наложени от контролните органи санкции на политическите субекти за нарушения в разходването на държавната субсидия.

Отворен край…

Първоначално държавната субсидия е обвързана с размера на минималната работна заплата за страната. Така се обвързва благосъстоянието на партиите с жизнения стандарт на най-бедната част от населението. Същевременно, трябва да се отбележи, че размерът на минималната работна заплата не е обективен критерий, защото се определя административно от правителството. Впоследствие този принцип е изоставен, а размерът на държавната субсидия започва да зависи само от субективната воля на депутатите, изразена в Закона за държавния бюджет за съответната година.

Публичният дебат относно размера на държавната субсидия днес се ограничава до изнесени в медиите данни за заплатени от партиите командировки до екзотични дестинации в чужбина, за скъпи хотели, храни, напитки и аксесоари, за огромни заплати на партийни лидери. Медиите отразяват обещания на партийни ръководители за извършване на дарения от политическите партии за пострадали от природни бедствия и аварии, за ремонт на манастири, за лечение и др. Посочва се, че държавната субсидия е толкова висока, че някои партии я депозират на влог, за да получават лихви.

По този начин идеята за публично финансиране на политическите партии е силно компрометирана, а дебатът е чисто популистки. Той остава ограничен само върху размера на партийната субсидия. Липсват каквито и да било идеи относно обвързването ѝ с допълнителни критерии, освен с изборния резултат, определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ, въвеждането на специфични форми за отчетност и контрол. Липсва какъвто и да било анализ за това как драстичното намаляване на партийното субсидиране ще се отрази върху финансовото състояние на политическите партии и на възможността им да провеждат предизборни кампании.

Проучванията на ИРПС показват, че рязкото намаляване на държавната субсидия ще доведе до коренна промяна на модела на партийно финансиране и на финансирането на предизборните кампании. На партиите ще се наложи да съкращават персонал, а средствата за медии по време на предизборни кампании ще намалеят значително. Това неминуемо ще доведе до необходимостта от извършването на комплексни промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, за да могат партиите да продължават да изпълняват обществените си функции.