Сбогом на електронното гласуване, здравей на скрития образователен ценз
16.11.2018
Ремонтът на Изборния кодекс – корекции на предложенията за корекции, договорки и активна регистрация
30.11.2018

Промените в Изборния кодекс – сталинистки подход и пазарлък с ДПС

Миналия петък депутати от управляващата коалиция ГЕРБ – Обединени патриоти (ОП) внесоха за разглеждане в Народното събрание дълго чаканото изменение в Изборния кодекс, с което всички се надяваха най-сетне да се даде възможност за машинно гласуване във всяка избирателна секция и да се отвори вратата за дистанционното електронно такова.

Вместо това избирателите получиха орязване на машинното гласуване – Централната избирателна комисия (ЦИК) ще решава в кои секции ще го има. Но е ясно в кои няма да го има – в тези с под 300 избиратели, както и в чужбина, в болниците, в социалните заведения и др. В изменението императивно е записано и че машините ще се произвеждат от държавната фирма „Информационно обслужване“ АД. Електронното гласуване пък бе пратено в забвение. За сметка на това ГЕРБ и ОП предлагат да се премахне номерът пред партиите и коалициите, мотивирайки това си предложение с феномена „15/15“. А всъщност – с него се въвежда скрит образователен ценз – може ли избирателят да чете.

Бившите депутати от Реформаторския блок, сега част от „Демократична България“ – Петър Славов и Мартин Димитров, подеха битка за възможността хората да могат да гласуват и чрез машини и засега печелят тази битка в съда. Какво мисли Славов за предложените от управляващите изменения – разговаряхме с него.

Г-н Славов, как определяте предложените изменения в Изборния кодекс?

Накратко казано – не само че не са добри, направо са притеснителни. За мен това е един абсолютно неадекватен проект за изменение на Изборния кодекс, който вместо да отговори на обществените очаквания за прозрачни и честни избори, за избори, в които всеки вот и всяка преференция на гражданите се зачитат точно, прави точно обратното – признава, че има проблем по начина, по който се провеждат изборите в България и отлага разрешаването на този проблем за някой друг ден, незнайно кога в далечното бъдеще. Очевидно това не е почтено нито спрямо избирателите, нито е коректно от страна на администрацията, а и на законотворците.

Отлага въпросите или направо ги заличава – защото текстовете може да се тълкуват и по втория начин?

На практика ги заличава, защото както добре знаем, когато нещо се отложи занапред във времето без определена дата, то често никога не се случва.

Като изключим, че самият законопроект има редица стилистични неточности, грешки, непълноти, това, което прави по отношение и на машинното, и на електронното дистанционно гласуване, е да каже, че машинно гласуване очевидно няма да бъде въведено за предстоящите избори за Европейски парламент през май 2019-а година. Независимо че такова трябваше да има още през 2017-а година.

Проектът като начин на реализиране на законотворческите им намерения не е добър и във всички случаи това ще доведе до допълнителни проблеми.

Но това, което се опитват на практика да направят, е да кажат, че всъщност ЦИК ще е тази, която ще преценява по свое усмотрение и по незнайно какви обективни критерии къде ще се поставят машини за гласуване.

Отделно въвеждат изключване, където със сигурност няма да има машинно гласуване – като започнете от секциите с под 300 избиратели, като тук веднага изниква въпросът как пък решиха да са точно 300 избиратели, а да не са 200 или 400 и защо трябва да бъдат дискриминирани тези хора.

Да не забравяме и вота в чужбина, където традиционно се вият големи опашки пред посолства и консулства, и колко много щеше да облекчи изборния процес там поставянето на машинния терминал.

Осъдихте ЦИК заради машинното гласуване на практика два пъти. Държавата не си е взела поука или какво?

Да, неведнъж осъдихме ЦИК – за това бездействие и на практика продължаващо закононарушение. Те признават, че не са изпълнили закона в тази му част, но сега, за да се измъкнат от отговорност, решават просто да премахнат това им задължение.

И в момента има висящо дело, което грози изборната администрация да бъде задължена да даде ясен времеви срок, в който трябва да въведе машинното гласуване. Така че допускам, че има свързаност между двете неща и притеснения от хода на делата, които защитават правата на гражданите. Затова решават, с този бих казал сталинистки подход, да решат проблема. Няма машинно гласуване, няма проблем.

Това на практика е признание за нас с колегите от „Демократична България“. Това е признание и абдикация от ангажимента на едно управление да гарантира честните и свободни избори. Просто с мерките, които предприемат, създават сериозно опасение у хората, че е напълно възможно изборният процес да не бъде честен и прозрачен.

Ако текстовете се запазят в този им вид, могат ли да бъдат атакувани отново в съда?

Разбира се, че могат да бъдат атакувани. Вече казах, че законопроектът е много далеч от това да бъде качествен законопроект. Само погледнете начина, по който завършва последният параграф – няма глагол в изречението – въобще не е ясно какво се случва (факт – липсват най-важните думи – за електронното гласуване, като се предполага, че те са „заличава се“). Капацитетът очевидно е толкова голям, че сами ще си създадат проблеми, както неведнъж това управление си е създавало.

Освен че постави под съмнение честността на предстоящите избори, на практика този законопроект е едно огромно неуважение, да не кажа подигравка, и за всички български граждани, които гласуваха за дистанционното електронно гласуване на референдум. Близо два милиона души казаха, че искат да бъде въведено, като то особено много касае нашите сънародници в чужбина, които традиционно имат затруднения с това да гласуват – в САЩ, Австралия, Канада, някои държави от Европейския съюз, в които разстоянията са големи, а се гласува само в едно-две български дипломатически представителства.

Така че всички патриотични приказки, в кавички, как сме щели да интегрираме българската диаспора, за пореден път биват разбивани на пух и прах и лъсва едно голямо лицемерие на сегашната власт към тези хора.

Как гледате на императивния текст, че „Информационно обслужване“ ще произвежда машините за гласуване?

Абсурдно е. Този абсурд граничи с другия, който наскоро записаха в закон – „банката КТБ“. Много добре знаем, че в един закон не се записват поименно лица и събития, а законът се прави така, че да действа години наред и да дава общата рамка. А тук написали, че „Информационно обслужване“ ще произвежда тези машини, без въобще да е ясно първо – има ли капацитет за тази работа; второ – колко може да произведе; трето – в какъв срок и четвърто – колко ще струват. Може да се окаже, че на „Информационно обслужване“ цената е 10 000 лева, а те струват примерно 500 лева.

Възниква и въпросът ако утре тази фирма, бидейки сега държавна, се продаде на частно лице, какво правим. Реализираме скрита държавна помощ за бъдеща частна фирма ли? Даваме на частна фирма да произвежда избори ли? Просто изключително много безумици и недомислия са вкарани в тези няколко параграфа. И най-доброто, което могат да направят, е да си ги оттеглят и да не се излагат пред хората, защото наистина гафовете от последните месеци са неизброими. Като се започне от подигравката с майките на деца с увреждания, минем през 48-часовото задържане без уведомяване на близките на хората, през измененията в закона за вероизповеданията, срещу които пак протестират хората, да не говорим за лобистките закони – за пазара на горива, за приватизацията и т.н., и т.н. – просто не мога да изброя всичко.

Има ли скрита цел за премахването на номера на партията?

Това по-скоро ми изглежда като някакъв аргумент за пазарлък със скрития коалиционен партньор ДПС, откъдето, както се досещате, веднага ще скочат срещу тази мярка с предположението, че тя е насочена срещу тях и срещу не толкова грамотните избиратели, които често гласуват за тях по най-различни методики, добре наложени през годините. То не бяха индиански нишки, конци и т.н. Допускам, че в рамките на политическия пазарлък на това управление, този текст може и да отпадне в последствие от законопроекта и може да бъде изтъргуван за нещо друго. Така ми изглежда.