Управляващите ГЕРБ и Обединени патриоти се отказаха от дистанционното гласуване, машините във всяка секция и номера на партиите в бюлетината.

Вместо въвеждане на електронно дистанционно гласуване и даване на възможност за широко приложение на машинното гласуване, управляващите решиха да се откажат от първото и да продължат да ограничават второто. За сметка на това се въвежда своеобразен образователен ценз – тест – могат ли избирателите да четат.

Това стана ясно от публикуваните в петък по обед на сайта на Народното събрание, след приключване на пленарното заседание, предложения за изменения в Изборния кодекс.

Вносители са председателят на правната комисия – Данаил Кирилов (ГЕРБ) и колегите му от Обединени патриоти Христиан Митев, Емил Димитров и Искрен Веселинов.

С тези изменения управляващите окончателно се отказаха от записаните преди това разпоредби в закона, които не само нарушават от 2016 година насам, а и самата Централната избирателна комисия (ЦИК) бе осъдена заради това. И то два пъти.

Дело до плюс безкрай

През август двамата бивши депутати на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов окончателно осъдиха ЦИК като орган, който произвежда изборите, заради това, че според разпоредбите на Изборния кодекс на всеки вот след президентските избори от есента на 2016 година, включително и на частичен избор за кмет на населено място, в секцията трябва да има и машина за гласуване, освен стандартните хартиени бюлетини и урна.

Тогава съдът прие, че разпоредбата на чл. 206 на ИК налага еднозначно извода, че всеки избирател има правото да избере дали да гласува чрез машина или чрез бюлетина във всяка една секция. Респективно – държавата трябва да осигури възможност за машинно гласуване.

С хитър трик обаче сега ГЕРБ и ОП обезсмислят предмета на воденото дело. Защото въвеждат ново условие:

Според него ЦИК ще определя секциите, в които ще се гласува машинно, като те трябва да са минимум 1000. Това е пренебрежим брой при общо около 12 500 секционни избирателни комисии у нас и зад граница.

Машинното гласуване няма да се провежда и в секции с по-малко от 300 избиратели, както и при гласуване с подвижна секция, в лечебни заведения, в домове за стари хора и др. социални институции, както и на плавателни съдове и не само – в секциите извън страната, гласят още промените.

Защо се обезсмисля делото?

Защото Славов и Димитров атакуваха неизпълнението на стария текст, а сега към него ще бъде пришито новото условие.

Иначе ЦИК беше осъдена и заради това, че не можа да осигури необходимия брой машини за парламентарния вот през 2017-а.

Човешки фактор и подизпълнители

ГЕРБ и ОП мотивират отказа от машинно гласуване за българите зад граница с трудната им организация от страна на логистиката – транспортиране, доставяне, съхраняване, както и с „човешкия фактор“ – трябвало да бъдат наети и обучени „ен“ на брой специалисти, които да отпътуват в чужбина заедно с машините.

Иначе се предлага изработването на специализираните устройства да бъде дадено на държавната фирма „Информационно обслужване“ АД, като тя може да ползва подизпълнители. По какъв ред ще става това – законодателите мълчат по случая.

Няма срок, няма проблем

По сходен с машините начин стои въпросът с електронното гласуване. Според Изборния кодекс при произвеждането на избори след 1 януари 2018 се създава възможност за експериментално дистанционно гласуване: „Такова се провежда на три последователно произведени избори, включително частични“.

И тук решението на управляващите е елементарно. За да се отърват от електронното гласуване, просто махат датата „1 януари 2018 година“. Така остава голият текст, че се дава възможност за експериментално електронно гласуване. Някога, в неопределено време.

Иначе според нормата сега, въвеждането на електронното гласуване трябва да започне с избора на български представители в Европейския парламент през май 2019 година. С предложението за изменения и от този текст няма да остане и помен.

Можем да четем

Любопитен обаче е текстът, според който се заличават номерата пред партиите и коалициите в бюлетините. Маркерът Х и V ще се поставя срещу името на партията, коалицията или инициативния комитет и кандидата. Това на практика е скрит образователен ценз – може ли избирателят да чете. При така разписаната норма обаче остава да виси и въпросът как гражданин на ЕС, който има право да гласува за евродепутати у нас, но не умее да чете и пише на български език, ще успее да се ориентира в кандидатските листи.

Иначе в мотивите си четиримата вносители на измененията посочват, че целта на предложението е да се елиминира т.нар. феномен „15/15“, който се появява при преференциалното гласуване – когато номерът на партийната листа и номерът, под който е поставен даден кандидат в листата, е един и същи.