На 9-ти ноември се състоя гласуването на първо четене на Бюджета за 2019 година. Както стана ясно, в проекта не е предвидена промяна на партийната субсидия, чийто размер често е обект на обществено недоволство, изразено и на референдума през 2016 г. Тя запазва своя размер от 11 лв. на глас за партиите, получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.

В тази връзка в поредица от статии екипът на Институт за развитие на публичната среда ще представи добри международни практики в сферата на партийното финансиране. Повече информация за тях можете да откриете в нашия доклад “Партийното финансиране в България”.

Източник: Интернет

Първата ни публикация показва как е уредено държавното субсидиране в Германия.

Държавно субсидиране на политическите партии в Германия

Федерална република Германия е сред първите държави в Западна Европа, които предоставят публични средства за национално представените партии. През 1959 г. за първи път се въвежда субсидия за политическите партии от държавния бюджет, а през 1967 г. вече е прието специфично законодателство в тази сфера.

Днес основата на тази подкрепа е заложена в Конституцията на страната, която определя партиите като основен участник в изграждането на демократичната политическа система. Член 21, ал.1 от Конституцията гласи: “Политическите партии трябва да участват във формирането на политическата воля на гражданите. Те могат да бъдат свободно основавани. Тяхната вътрешна организация трябва да съответства на демократичните принципи. Те трябва публично да отчитат техните активи, източниците на средствата си и начините, по които ги използват.”

По този начин се създава взаимно задължение, при което от една страна партиите  получават държавни средства, а от друга са длъжни да информират подробно обществото за начина, по който използват тези средства, както и за източниците си на финансиране.

Настоящата система за партийно финансиране е въведена през 1994 г. чрез Закона за политическите партии. Той определя реда и условията за отпускането на субсидия, нейния размер и лимити, срокове за получаване, контрол.

Държавната субсидия се изплаща всяка година и съществуват няколко основни критерия за нейното определяне. Според закона партиите получават частично държавно финансиране за функциите, които са им присъщи съгласно немската конституция.

Субсидията също така зависи от резултатите, постигнати на избори за Европейски парламент, за Бундестаг или за парламентите на провинциите (Landtag), общия размер на получените средства от членски внос, дарения или принос на избраните длъжностни лица. Всяка партия, получила повече от 0.5 % от гласовете на последните избори за Европейски парламент или за Бундестаг, или повече от 1 % от гласовете в изборите за парламентите на провинциите (Bundesländer), има право на държавно финансиране.*  

Публичните средства, които дадена партия получава обаче, не могат да надвишават 50 % от нейните общи приходи (в които се включват още: членски внос, средства от избрани длъжностни лица, дарения от физически и юридически лица, приходи от стопанска дейност, партийни събития, публикации и други активи и др.).

Общият годишен размер на държавните ресурси, които могат да бъдат изплатени на всички партии, също е нормативно регламентиран (т.нар. “абсолютен таван”). През 2013 г. е въведен за пръв път процент, на базата на който този таван се определя. Процентът зависи от годишното увеличение на разходите, типични за дейността на партиите. Формира се ценови индекс за разходите на партиите, в който 70 % е тежестта на общия индекс на потребителските цени в страната и 30 % е тежестта на индекса на месечната заплата на работниците и служителите в администрацията.

Размерът на субсидията

Съгласно действащото законодателство, за всеки действителен глас до достигането на 4 милиона, партиите получават по 1 евро субсидия. След това средствата са по 0.83 евро на глас.

Германия е постигнала и по-справедлив баланс между публично и частно финансиране на партиите, избягвайки по този начин нежелани зависимости от големи дарители. Това е осъществено по следния начин – от държавния бюджет се предоставят допълнителни средства под условие, че политическите партии набират суми от частни лица. За всяко евро, получено под формата на дарение, членски внос или принос на избраните длъжностни лица, държавата отпуска на партиите по 0.45 евро. За този тип субсидия се вземат предвид само средства от физически лица в размер до 3 300 евро.

Следната графика показва разпределението на приходите на политическите партии в немския парламент през 2015 г.**

Графиката е интерактивна – за да видите подробна информация, доближете мишката до нея.

За справка тук може да се запознаете с наша статия от 2013 г., представяща разпределението на приходите на политическите партии в българския парламент.

Някои основни акценти

Германското законодателство предвижда достъп до държавно финансиране да имат сравнително широк кръг политически субекти поради ниската бариера на необходимата електорална подкрепа. По този начин бива насърчаван политическият плурализъм в страната.

Въпреки че държавата отпуска публични средства за политическите партии, съществува ограничение за техния размер: средствата от държавна субсидия не могат да надвишават 50 % от общите приходи на партията, като така се постига баланс между публично и частно финансиране. Въведен е и „абсолютен таван” на общия годишен размер на държавната субсидия за политическите партии, който е нормативно регламентиран и обвързан с обективни критерии.

Отпускането на средствата става въз основа на регресивна скала, което има за цел ограничаването на неравенствата между големите и малките политически субекти.

Съществува и допълнителна държавна субсидия, обвързана с размера на собствените приходи на политическите партии – дарения, членски внос или принос на избраните длъжностни лица. Така партиите биват стимулирани да увеличават собствените си приходи.

* Тази граница е 10 % в случай, че партии са издигнали кандидати в конкретни избирателни райони, но не и листи във федералните провинции.

**Public Subsidies for German Parties, Judith Meyer, 5 December, 2015