Източник: Интернет

Наскоро във връзка с проблемите с ремонтите в столицата изпълнителният директор на “Джи Пи Груп” Владимир Житенски даде обстойно интервю за Нова ТВ. В него той засегна темата за критериите на обществените поръчки като направи следната интересна констатация: “Нито един търг в България от години наред не се печели на базата на технически добре издържана документация или на каквото и да е. Най-ниската цена обикновено печели. На най-ниска цена се работи тук и на най-ниска цена даваме максимално качество.” Това може би е и основна причина да има толкова голямо недоволство от извършваните промени.

Проблем в България, но и в ЕС

Важността на обществените поръчки е посочена в документ на Европейската комисия (ЕК). Съгласно него публичните инвестиции, осъществявани чрез такива процедури, възлизат на 14 % от БВП на Европейския съюз (ЕС). По този начин критериите за кандидатстване придобиват все по-голямо значение и са предмет на внимание от страна на европейските институции. Отново в същото Съобщение на ЕК от октомври 2017 г. се отбелязва, че “Не се използват в достатъчна степен възможностите за стратегическо възлагане на обществени поръчки. При 55 % от процедурите за възлагане най-ниската цена все още се използва като единствен критерий за възлагане.” Това се припознава като проблем и от Европейския парламент (ЕП). В своя Резолюция от 4-и октомври 2018 г. той посочва негативната тенденция за прекомерно използване на най-ниската цена като критерий за възлагане на обществени поръчки в редица държави членки. Също така ЕК и страните от ЕС са подканени да анализират причините за тази диспропорция и да предложат решения за преодоляването й при необходимост.

Документът е приет с голямо мнозинство от членовете на ЕП – 534 гласували “за”, 54 – “против” и 15 – “въздържал се”.

Това гласуване е доказателство за консенсус в институцията, според която начинът и критериите за възлагане на обществени поръчки трябва да бъдат преразгледани в посока на засилване значението на качеството, устойчивостта и социалното приобщаване. Такава явно е позицията и на българските депутати в ЕП. Всички, присъствали на гласуването, са подкрепили приемането на Резолюцията, независимо от партийната си принадлежност (отсъствали са Андрей Новаков, Петър Курумбашев и Сергей Станишев).

Възможностите на хартия

С оглед на изложеното дотук, следва да отбележим, че българският Закон за обществените поръчки дава три различни възможности за определяне на икономически най-изгодната оферта. Според чл. 70, ал. 2 това са:

1. най-ниска цена;
2. ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл;
3. оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка.

На теория страната ни отговаря на европейските изисквания за определяне на критерии при възлагане на обществени поръчки, които отчитат не само цената, но и качеството и устойчивостта на резултатите. Въпреки това според представители на фирми, печелили редица такива поръчки, българските възложители използват единствено критерия най-ниска цена. Последните реализирани и реализиращи се инфраструктурни проекти показват, че често заложената в обществените поръчки цена, не е тази, която в крайна сметка плащаме всички ние.

Интересно ще е да проследим дали и кога правителството ще направи анализ на възлагането на обществените поръчки у нас, към който призовава Европейският парламент, или премиерът ще продължи еднолично да разпорежда тяхното спиране.