Отнемане на гласа на Унгария в ЕС – мисията невъзможна?
Къде е свободата на словото?
11.05.2018
За критериите на една обществена поръчка
25.10.2018Отнемане на гласа на Унгария в ЕС – мисията невъзможна?
Източник: Reuters
Източник: Reuters
През последния месец темата с Унгария и стартирането на процедура по отмяна на правото на глас на държава членка, станала известна като чл. 7, се оказа в центъра на медийното внимание в Европейския съюз (ЕС). Дали обаче Съюзът има достатъчно лостове, за да спре държава, която не се придържа към основните му принципи?
За същността на чл. 7
В чл. 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се съдържа т.нар. клауза за суспендиране правото на глас. По своята същност той е политически инструмент и се прилага в случай на продължително, системно нарушение, предизвикано от цялостната линия на водене на политики в държава членка. Еднократните нарушения - като например приемане на закон, който противоречи на правото на ЕС, подлежат на контрол от Съда на Европейския съюз в Люксембург. Отнемането на глас е най-крайната мярка от процедурата и неслучайно досега никога не е прилагана. От държавите, които вече са станали членове на Съюза, по подразбиране се очаква да спазват правилата. Това включва принципите на демокрация, върховенство на правото, свободен пазар, човешки права. Идеята на чл. 7 е по-скоро да служи за т.нар. “тояга” в европейската интеграция. [1] Самият факт, че съществува възможност гласът на държава членка да бъде отнет и тя да бъде дискредитирана не само в ЕС, но и на международната сцена, би трябвало да е достатъчен никоя страна да не посмее да стигне до този етап.
Защо отнемането на глас не е отнемане на суверенитет
По време на обсъждането на Резолюцията по повод Унгария в ЕП имаше редица твърдения, че задействането на чл. 7 е отнемане на суверенитет и намеса във вътрешните работи на Унгария. Изказване в този дух направи и българският евродепутат Ангел Джамбазки, според когото "Унгарското правителство е избрано от унгарския народ и те имат пълното право да вземат решения как да управляват държавата си." След подписването и извършването на действия по влизане в сила на договора за присъединяване [2], Унгария се е съгласила с всички задължения, които произтичат от членството - най-вече зачитане на основополагащите ценности, които са базата на отношенията в Съюза. В този смисъл, всяка една държава членка доброволно е ограничила суверенитета си, защото обаче вижда достатъчно големи ползи от присъединяването към ЕС. Поради тази причина всички възможности за контрол на нарушения на държава членка - както съдебен, така и извънсъдебен, са механизми за гаранция на договорни отношения. Подобно на договорите, които се сключват между корпорации, или сделките, които всеки човек сключва ежедневно, закупувайки си стока в магазина, има условия, които и двете страни трябва да спазват, а противното води до санкция. В този ред на мисли задействането на чл. 7 не е намеса във вътрешните работи или отнемане на суверенитет, а опит да се преустанови нарушение на Договорите и да се осигури нормалното функциониране на целия ЕС.
Дали наличната “тояга” е достатъчна
Оказа се, че страхът от отнемането на глас в Съвета на ЕС не е достатъчен за прекратяването на нарушения. Състоянието в редица държави членки се влошава, въпреки че ЕС стартира процедурата по чл. 7 срещу Полша и Унгария. Това се дължи на практическата слабост на разпоредбите в чл. 7 – за да се стигне до отнемането на глас, е необходимо гласуване с единодушие в Европейския съвет (Вж. Чл. 7, пар. 2). Това означава, че при наличието на повече от един “провинил се”, задействането на клаузата е невъзможно. Дори преди да сме стигнали до този етап, Чехия и Полша заявиха, че ще подкрепят Унгария, а подобно поведение може да се очаква и от други държави, сред които и България (ако се вземе предвид поведението на българските депутати в ЕП). Заради това всички опасения, че на Унгария практически ще ѝ бъде отнет гласа, са силно преувеличени.Член 7, Договор за Европейския съюз
1. По мотивирано предложение на една трета от държавите-членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия, Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка на ценностите, посочени в член 2. Преди да направи тази констатация, Съветът изслушва въпросната държава-членка и може да отправи препоръки към нея, като действа съгласно същата процедура. Съветът редовно проверява дали основанията за такава констатация продължават да са налице. 2. Европейският съвет, като действа с единодушие, по предложение на една трета от държавите-членки или на Европейската комисия, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да установи наличието на тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в член 2 от страна на дадена държава-членка, след като покани тази държава-членка да представи своята позиция. 3. Когато е направена констатация по параграф 2, Съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе решение за спирането на някои права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на въпросната държава-членка, включително и на правото на глас на представителя на правителството на тази държава-членка в Съвета. Като прави това, Съветът взема под внимание възможните последици от такова спиране върху правата и задълженията на физическите и юридическите лица. Във всеки случай задълженията на въпросната държава-членка според Договорите продължават да бъдат обвързващи за нея. 4. Съветът може впоследствие с квалифицирано мнозинство да вземе решение да измени или отмени мерките, взети въз основа на параграф 3, в отговор на промените в ситуацията, която е довела до тяхното налагане. 5. Условията и редът за гласуване, които, за целите на настоящия член, се прилагат за Европейския парламент, за Европейския съвет и за Съвета, са определени в член 354 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Източник: Договора за Европейския съюз, eur-lex.europa.euОттук нататък
Дори след присъединяването на държавите от Източния блок, едва ли някой е очаквал ЕС да изпадне в състояние, в което да има нужда от задействане на подобна санкция. Това е и причината за прилагането ѝ да е необходимо настъпването на редица условия - практически малко вероятна хипотеза. Въпросът е какво да се направи в сегашната ситуация. Оказва се, че спазването на правилата от държавите членки вече не е нещо, което се подразбира и случва естествено, а има нужда от достатъчно силна гаранция. Тя трябва едновременно да се задейства бързо (за разлика от сегашните налични механизми, които отнемат значително време), но и да е достатъчно ефективна. С оглед на тези съображения все повече се налага идеята за обвързването на средствата по европейските фондове с принципа на върховенство на правото. Случаите на Полша и Унгария, а и на Румъния и България, са доказателство, че е по-добре подобен инструмент да бъде създаден, при това възможно най-скоро.
[1] Обичайно тази теория се прилага в процеса на присъединяване на дадена държава. Идеята е, че за да премине през необходимите (понякога трудни) реформи, на държавата се създават стимули, които да насърчат процеса. Успешните промени водят до награда или “морков”, а неуспехът води до наказание или “тояга”. Някои от тези “моркови” и “тояги” включват отварянето на нови преговорни глави или спиране/осигуряване на достъп до европейски средства от предприсъединителните програми.
