Машинното гласуване в омагьосан кръг

GDPR – широко поле за мръсни номера в предизборната кампания
22.06.2018
Единодушното различие между ГЕРБ и ЕНП
02.10.2018

Машинното гласуване в омагьосан кръг

В последната седмица темата за машинното гласуване отново е актуална. Централната избирателна комисия (ЦИК) не спази изискването на Изборния кодекс (ИК), според което трябваше да осигури машинно гласуване на последните парламентарни избори през март 2017 г. Комисията беше обявила поръчка за наем на 12 500 машини, но се оказа, че няма кой да я изпълни в посочените кратки срокове. Последва съдебно дело, заведено от бившите депутати от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов, и в последствие спечелено на първа инстанция от тях. Така, решение на Софийския административен съд задължава ЦИК да въведе машинно гласуване до половин година, но след заседание на 14.08.2018 г. на Комисията, става ясно че тя е категорично решена да го обжалва.

В понеделник пред БНР по темата се изказа и говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

Препъникамъкът на машинното гласуване според ЦИК

В интервюто той посочва, че в някои специфични секции би било трудно осигуряването на машини – като такива той посочва подвижни избирателни секции, секции в болнични заведения и други места, където секции се откриват в последния момент. Томов също така заявява: “А и сегашният режим за откриване на секции извън страната не дава възможност да се въведе машинно гласуване там, защото сроковете в които се определят местата за гласуване, са твърде кратки.” (21 дни преди изборите, бел. ред.). С оглед на посочените трудности, от ЦИК са отправили предложение към Парламента за промени на Изборния кодекс още преди година и половина. Междувременно, въпреки обжалването на решението на Софийския административен съд, на 23.08.2018 г. ЦИК публикува на официалната си страница покана за “извършване на пазарно проучване, анализ и консултиране”, което да определи прогнозна цена за производство, закупуване, наемане на не по-малко от 12 500 устройства за машинно гласуване и логистичното им осигуряване до секциите в страната и чужбина. По този начин Комисията се надява да проведе “проучване на всички участници на пазара, които произвеждат и доставят устройства за машинно гласуване”.

В изказването на говорителя на ЦИК е изразена волята на Комисията да се търси решение на основните проблеми, “за да бъдат изпълнени общите изисквания на закона всеки българин да може да гласува машинно”. Става ясно също, че Комисията не може да ги разреши сама, защото някои от тях “изискват и намесата на Народното събрание”.

От ГЕРБ очевидно са на същото мнение. Преди седмица в този дух се изказа народният представител от партията и председател на Комисията по правни въпроси в Парламента – Данаил Кирилов. Депутатът заяви, че в ГЕРБ обмислят промени в Изборния кодекс по отношение на електронното и машинното гласуване, защото “Няма как на корабите, подвижните секции и в чужбина да има машини”. По този начин евентуални бъдещи поправки в ИК ще засегнат българите в чужбина – било чрез промени в сроковете за откриване на секции извън страната и респективно за подаване на заявления от избирателите там, било чрез пълната отмяна на възможността за машинно гласуване. Така най-големият инвеститор в България – по данни на Българската стопанска камара сумата на паричните преводи от емигранти през 2017 г. достига 2.25 млрд. лв. или с близо 400 млн. лв. повече от чуждите инвестиции, ще се окаже в неравнопоставено положение по отношение избора на политическо представителство.  

Обвързаната компетентност или “Седем гласа за свободата на ЦИК.

Всъщност, въвеждането на машинното гласуване представлява казус на “обвързана институционална компетентност”, заложен с изменения в ИК от 2016 г. Справка в официалната страница на Народното събрание показва, че тогавашният председател на правната комисия Данаил Кирилов и колегата му от ГЕРБ Свилен Иванов внасят предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Законопроект на Изборен кодекс. В тях чл. 18, ал. 1 на ИК се променя по следния начин: “Органите на изпълнителната власт и другите институции осъществяват дейности от организационен и технически характер по осигуряването на избирателните комисии, включително с бюлетини, изборни книжа, техника, консумативи и други материали.” Любопитно в случая е, че този текст е предложение на Централната избирателна комисия и в голяма степен размива отговорностите между институциите (трябва да отбележим, че Министерски съвет е изразил отрицателно становище по него). Създадена е възможност за “прехвърляне на топката” и по думите на Данаил Кирилов се демонстрира волята на “…ЦИК по отношение на подготовката на изборите и по-скоро по отношение на евентуалното необезпечаване или създаване на проблеми в изборния процес”. Въпреки че тогавашният председател на правната комисия осъзнава, че това предложение в никакъв случай не е правно прецизно и не решава казуса изцяло”, той го подкрепя и в крайна сметка то е прието със 7 гласа “за”, 2 “против” и 2 “въздържал се”. Тогава председателят обявява – “Седем гласа за свободата на ЦИК.”

Именно с оглед на изложеното по-горе изобщо не е учудващо, че в настоящата си жалба до Върховния административен съд, ЦИК се позовава на чл. 18, който сама е заложила в настоящия Изборен кодекс, за да бъде услужливо гласуван от 43-тото Народно събрание през лятото на 2016 г. В жалбата си ЦИК набляга на факта “…Че осигуряването на машини за гласуване, макар да е ангажимент на Централната избирателна комисия, той се осъществява в условията на обвързана компетентност с други органи на изпълнителната власт”.  

От тази гледна точка, претенциите на говорителя на ЦИК по отношение на исканите преди година и половина промени, които той споменава, също не са основателни – както стана ясно, те са приети от депутатите точно, както Комисията си ги е поръчала. А сега тя може благодарение на тях да продължава да протака въвеждането на машинното и електронното гласуване.

Докато чл.18 в Изборния кодекс съществува в този си вид, не следва да очакваме промяна в “това пробутване на отговорността от институция на институция”.