Народното събрание беше домакин на дискусия на тема „Борба срещу финансирането на тероризма – от законодателство към практика”. Тя е организирана съвместно от депутатите в Европейския парламент Емил Радев и Филиз Хюсменова и председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева посочи при откриването на форума, че в последните години наблюдаваме промяна на вида и структурите на терористичните групи, което доведе до промяна на терористичните актове и на техните начини на финансиране. От мащабни атаки, струващи 400-500 хиляди евро, в момента повечето атаки са за под 20 хил. евро, отбеляза тя. ЕС наскоро прие промени в директивата за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, която ще влезе в сила през лятото на 2018 г., и ще допринесе за динамично развиващите се процеси, свързани с борбата с тероризма, подчерта председателят на парламента и уточни, че директивата предоставя достъп на звената за финансово разузнаване до централизирани банкови регистри.
Цвета Караянчева припомни, че през май България прие нов закон за мерките срещу изпирането на пари и промени в други нормативни актове, чрез които се постига изпълнение на изискванията на директивата на ЕП и Съвета на ЕС и допълни, че продължават да бъдат предприемани мерки за борба с тероризма както национално, така и на европейско ниво. Работата на прокуратурата и съда е не по-малко важна, защото каквито и превантивни мерки да са налице, ако отговорните лица за финансирането на тероризма не са доведени до правосъдие, няма да видим намаляване на терористичната заплаха в Европа, заяви председателят на парламента.
Председателят на ПГ на ПП ГЕРБ и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов подчерта, че всички народни представители, независимо от политическата сила, която представляват в българския парламент, говорят на един език по темата сигурност и за законодателство, свързано с предотвратяването на тероризъм и опитите за неговото финансиране. Той определи като ключово организирането на дискусията от представители на две политически семейства в ЕП – Европейската народна партия и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), както и участието на членове на политическите партии, представени в Народното събрание.
След атентатите от 2001 г. светът изглежда много по-различно, подчерта Цветан Цветанов. Започнаха да се разглеждат законодателни промени, които да гарантират сигурността и обществения ред на демократичните общества и да създадат ефективни механизми за противодействие на всички опити за тероризъм и разрастването на организираната престъпност, отбеляза той. След задълбочени обществени дискусии Народното събрание прие през 2016 г. закон за борба срещу тероризма, посочи Цветан Цветанов и уточни, че дебатите по законопроекта с представители на неправителствения сектор са помогнали да отпаднат всякакви съмнения, че някой със законодателството би могъл да наруши човешките права.
По думите на Цветан Цветанов трябва да се прецени дали да се търси синхронизация на законодателството на националните парламенти, защото има тенденция престъпления, които се извършват на територията на определена страна, да се организират посредством комуникации със сим-карти, купени от други държави.
Председателят на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ посочи, че финансирането на тероризма и организираната престъпност, както и изпирането на пари, са проблеми, които застрашават националната сигурност, стабилността и сигурността на съюзите, в които членуваме. По тези проблеми трябва да се работи както на национално равнище, така и на равнището на ЕС и в международен план, подчерта той. Мерките, предприети на национално или дори на равнището на ЕС, без да се вземе предвид международната координация и сътрудничество, не могат да доведат до желания резултат, смята председателят на ПГ на ДПС.
Терористичните атаки в Европа през последните години налагат актуализиране на международните стандарти и търсене на висока степен на ефективност от тяхното прилагане, заяви Мустафа Карадайъ. По думите му необходима е обективна и прецизна национална оценка на риска, която да се актуализира непрекъснато, и прилагане на адекватни мерки, основани на риска. Целенасочените и пропорционални превантивни действия имат силно значение наред с наказателно-правния подход към този проблем, подчерта той. За постигане на бързина и ефективност с цел единни и координирани действия е необходимо да се създаде надеждна и ефективна система за координация между компетентните институции вътре в страните и споделяне и обмен на информация между държавите, отбеляза председателят на ПГ на ДПС.
Заместник-председателят на Групата на АЛДЕ и член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент Филиз Хюсменова посочи, че всеки дебат е необходим и полезен, защото се налага да се преосмислят ситуации, да се споделят и актуализират действията. Конференцията се провежда по време на българското председателството на Съвета на ЕС, а един от неговите приоритети е сигурност и стабилност, защото европейските граждани имат нужда от тях и без тях европейските ценности са трудно постижими, отбеляза Филиз Хюсменова. Новата законодателна рамка на ЕС в областта на борбата с финансиране на тероризма цели постигането на баланс между необходимостта от по-голяма сигурност и защитата на основните права и икономическите свободи, подчерта тя.
Главният прокурор Сотир Цацаров посочи, че днес България разполага със законодателство срещу тероризма и финансирането му, което отговаря на съвременните изисквания и стандарти в тази област. Това, което е нужно сега не само на нас, но и на всички наши партньори в борбата срещу тероризма и всички форми на неговото финансиране, е качествено ново ниво на международно сътрудничество, подчерта той. То по думите му включва информационен обмен, полицейско сътрудничество, взаимодействие между разузнавателните служби и правоохранителните органи и работещи международно-правни инструменти за разследване и събиране на доказателства, включително и блокиране на финансови активи. Финансирането на тероризма не познава и не признава граници, отбеляза главният прокурор. Нужно ни е точно такава степен на сътрудничество между държавите членки на ЕС и въобще между всички държави, за които тероризмът е враг номер едно, без граници за информационния обмен и без граници за общите правни действия, добави той.
Председателят на Специалната комисия по въпросите на тероризма в Европейския парламент Натали Гризбек заяви, че тероризмът се възползва от финансовата система и лесния обмен и транзит на средства. Той се основава все повече на една глобализирана финансова система, която се развива скоростно и е нужно засилване и укрепване на действията срещу него, за да може да бъде спрян, посочи тя. Натали Гризбек допълни, че се подготвя доклад за финансирането на тероризма, който ще се превърне в препоръка за законодателни действия и мерки срещу тази заплаха. Тя отбеляза още, че финансирането на борбата срещу тероризма е обект на силна политическа мобилизация в Европа.
В заключително си изказване заместник-председателят на ПГ на ДПС и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев подчерта, че на дискусията са били очертани основните проблеми в борбата с тероризма и организираната престъпност. Беше наблегнато на сътрудничеството, което е особено важно за тази борба, добави той и уточни, че българското законодателство своевременно е въвело изискванията на европейските директиви в тази област.
Съществен български принос в законодателството по въпросите на борбата с тероризма е приетият от Народното събрание Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, заяви Йордан Цонев. Законът няма аналог в европейската правна практика и цели пресичане на финансирането на тероризма, подчерта той.
Мюсюлманското население в България никога не е било източник на радикализация, нито на терористични заплахи, което прави уникален приноса на това население за стабилността в страната, в региона и в Европа, заяви Йордан Цонев. По думите му след демократичните промени мюсюлманите в страната имат обществено-политически модел, чрез който участват активно в обществения живот и това е основната причина да е почти невъзможно да проникват радикални елементи сред изповядващите у нас тази религия.
Ние работим за превенция и ангажимента на държавата за недопускане на подобна радикализация на определени общности в България, подчерта председателят на ПГ на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов. Народни представители от ГЕРБ, БСП и ДПС са вносители на законопроект за промени в Закона за вероизповеданията, който цели да гарантира финансовата независимост на българските вероизповедания, посочи той и уточни, че така ще се противодейства на евентуални чужди влияния на държави, които биха могли да финансират и да провокират подобни радикални течения в страната. Законопроектът ще бъде обсъден преди лятната ваканция на Народното събрание, допълни Цветан Цветанов.
Народният представител от ПГ „БСП за България” Красимир Янков подчерта, че тероризмът не признава граници и борбата с това явление изисква глобализация на мисленето и сътрудничество между всички участващи. Трябва да има добра координация и сътрудничество на звената, ангажирани в борбата с тероризма, и да бъде въвлечено гражданското общество, заяви той. Необходими са много по-интензивни усилия за пресичането на финансовите корени на тероризма и в борбата срещу преплитането и симбиозата на тероризма с организираната престъпност, е мнението на депутата.
Във форума участваха председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов, директорът на Агенция „Митници“ Георги Костов, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ Димитър Георгиев, заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов, административният ръководител на Специализираната прокуратура Иван Гешев и и.ф. председател на Специализирания наказателен съд Мариета Неделчева, депутати, представители на държавни институции, експерти.
Source: Новини на Народно събрание