Малко, след като Европейският парламент излезе с резолюция относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз, изненадващо в българския парламент се разрази дебат по същата тема. Изненадващо, защото властимащите у нас говорят за медиите или лошо, или нищо, ако може да перифразираме така. Формалният повод бе разглеждането на отчета на Съвета за електронни медии за дейността му през 2017 г. – документ, който обикновено минава през гласуване проформа, без особено задълбочаване.

От разразилата се дискусия стана ясно, че българските парламентаристи в по-голямата си част не са съгласни с отреденото ни от „Репортери без граници“ 111-о място по свобода на словото, което ни подрежда не само след всички държави от ЕС, но и на Балканите. Съдейки по изказванията им у нас проблем със свободата на словото няма, а ако на медиите е налагана цензура, то тя е по-скоро автоцензура.

В този стил се произнесе и премиерът Бойко Борисов. „Проблемът със свободата на словото е в собствениците на медии. Ние на собствениците на медии не им се месим. Какво можем да направим? Това е проблем на вас журналистите и вие трябва да си го решите“, заяви той.

В същото време всички български евродепутати, с изключение на Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР) и Илхан Кючук (ДПС/АЛДЕ), гласуваха със „за“ резолюцията на ЕП, която иначе стъпва на отхвърляните у нас заключения на „Репортери без граници“. Първият се въздържа, а вторият не присъства на заседанието.

Защо препоръките са важни

Резолюцията на ЕП, макар и да няма обвързващ характер за националните законодателства, е политически документ, който трябва да бъде взет предвид. Тя отправя препоръки, за които властта засега си затваря очите. Призовават се държавите членки да предприемат „целесъобразни мерки … за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество”. Както и за „забрана на участие в обществени поръчки или “най-малкото” гарантирането на пълната прозрачност при участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава и медийно дружество“.

„Резолюцията насърчава държавите да гарантират прозрачността на собствеността в медийния сектор, както и да осигури достъп до информация на гражданите по отношение на финансирането и управлението на медии. Документът обръща внимание и на необходимостта от “ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност”.

„Третият пол“ и медиите

Парламентарният дебат отмина, а бъдещото медийно законодателство, което Министерски съвет (МС) анонсира, че пише, е „във фризера“. Там бе запратен и проектът за изсветляване на собствеността на медиите и разпространението, написан не от кой да е, а от медийния магнат и депутат Делян Пеевски.

„Отворен парламент“ разговаря с няколко народни избраника, основни участници в дискусията, за да провери как са настроени парламентарните групи спрямо препоръките на ЕП и възможно ли е те да залегнат в евентуално бъдещо законодателство. Въпреки че засега такова не се задава.

Ангел Джамбазки, без изненади, обясни, че е гласувал с „въздържал се“ заради печално известната политическа позиция на Обединени патриоти относно темите на т.нар. трети пол. Джамбазки открил подобни текстове и в резолюцията на ЕП.

Предвид факта, че редица чуждестранни НПО посочват Делян Пеевски като една от причините за влошената медийна среда у нас, от Движението затвърдиха негативното си отношение към класацията на „Репортери без граници“ и припомниха, че са единствените, които са предложили законови изменения за изсветляване на собствениците на медиите у нас и се въздържаха от повече коментари.

Охотно по темата говориха двама от основните участници в дебата от парламентарната трибуна – Тома Биков (ГЕРБ) и Александър Симов (БСП). И двамата са журналисти, макар и само Симов активен, и двамата са членове на медийната комисия в НС. „Отворен парламент“ ще публикува пълния текст на интервютата с тях утре.

Може ли ГЕРБ да се раздвои

Биков твърдо стои на позицията си, че класацията на „Репортери без граници“ е манипулативна. Тази позиция бе изразена от парламентарната трибуна, но сега той прави уточнението, е негова лична такава и не ангажира цялата партия.

„Критерият, по който се прави тази класация, е на базата на интервюта с журналисти и то с доста малко журналисти – около 7-8 души от България. Нямам против да се направи едно такова изследване. В същото време „Икономист“ направи също такова изследване, в което България е поставена в първата третина по ниво на демокрацията. Не знам какви са критериите на „Икономист“, но знам какви са тези на „Репортери без граници“ и просто не мога да им се доверя. Всеки може да си направи изследване и да извади заключения от него“, смята Биков.

Колегата му от БСП Симов, държи да уточни, че е бил повратно разбран при своето изказване от трибуната по адрес на класацията. При отразяването на дебата медиите посочиха, че и левицата, като ГЕРБ и ДПС, омаловажава заключенията на „Репортери без граници“.

„Абсолютно безумие, тъй като аз повдигнах темата и няма как да не вярвам в тази класация, особено след като тя се прави на базата на журналистически мнения. Да, тя може да е субективна, но елементът на субективност присъства във всичко наоколо. С други думи – трябва да се обясни като как така евродепутатите от ГЕРБ гласуват за подобна резолюция в Европа, а в България българските им колеги от ГЕРБ казаха, че не вярват, че има нещо подобно“, заяви Симов.

Проблемът е на давещия се

Двамата депутати се разминават в мненията си и относно препоръката от резолюцията държавата да положи усилия, за да гарантира плурализма и свободата на словото. Запитани дали проблемът на медиите си е проблем на медиите, а не на държавата, както твърди Борисов, Биков разви идеята за нуждата от работещ пазарен механизъм за финансиране на медиите и отново посочи, че те са по-зависими от търговските фирми, които рекламират в тях отколкото от държавата. Симов пък се обяви за държавна регулация в сектора. И двама обаче са съгласни, че в момента медиите в България търгуват с влияние.

„Проблемът на медиите е преди всичко проблем на обществото. Разбира се, че те имат най-голямо участие в собствения си проблем, защото той на първо място засяга тях. След това вторично засяга и публичната среда, в която пък политиците функционират. Това, което Борисов каза и аз също споделям е, че не само в България, в голяма част от света, където има плурализъм, частни и свободни медии, медиите се превръщат в бизнес модел. И трябва да го кажем ясно – човек, когато прави медия, той има определени цели – които са свързани с това или да печели от тях, което донякъде е по-приемливото, или да инвестира финансови средства в определена медия, за да придобива публично влияние“, посочва Биков.

„Как да се съглася с изказването на Борисов? Това е да се каже, че проблемът на давещия се е проблем на самите давещи се. Точно обратното – такива изказвания показват, че имаме проблем със свободата на словото. Говорим за същия Борисов, който за да покаже какъв демократ е, беше написал писмо до главните редактори, за да ги пита дали ги цензурира. То по-ясна цензура от това, аз не виждам“, контрира Симов.

По думите му най-големият проблем в България е, че липсват медии критични към правителството. „Няма ги. Медиите в България в момента, в по-голямата си част, свирят в общ хор. Според мен тук проблемът е в собствениците им, но в какъв смисъл – те са зависими от правителството, или стават зависими от правителството, или стават подчинявани на правителството. Което според мен е началото или поне първият признак на олигархично общество“, посочва депутатът от БСП. 

„Ако попитате всяка медия, тя ще ви каже, че е свободна. Никой няма да ви каже, че не е. Но накрая всички вкупом казват, че в България няма свобода на словото“, контрира Биков.

Държавата като рекламодател

Публична тайна е, че на практика държавата е един от най-големите рекламодатели в медиите, разпределяйки им публичен ресурс от обществени поръчки и еврофондове по съмнителни критерии, с което от своя страна медиите стават по-благосклонни към властта. И Биков, и Симов са на едно мнение, че все пак може да се помисли за законодателно решение в отговор на препоръката на ЕП в тази посока. Въпреки че депутатът от ГЕРБ е скептичен, че именно българският парламент ще даде работещата бизнес формула за нормалното пазарно функциониране на медиите – такава не бе измислена дори и в САЩ, където някои големи онлайн медии се провалиха в опита си да накарат читателите си да се абонират за съдържанието им.

Според Симов може да се помисли за френския модел на държавни дотации за всички медии. Биков обаче е на мнение, че една такава дотация в парично изражение ще представлява минимална сума на фона на над 400 печатни издания и стотици телевизии, радиа и сайтове.

„Във вече специален закон за медиите би могло да се помисли за някакво конкурсно начало при раздаването на публичния ресурс. Доколко това ще реши въпроса обаче не знам. Защото я има и другата концепция – държавата да спре да дава пари на медиите изобщо“, посочва Биков.

По думите му държавата няма полезен ход – ако даде на всички, ще бъде обвинена в опит да подчини медиите, а ако не даде на никой – че е абдикирала от задълженията си.

„Дали изобщо проблемите ще се решат в цялост съм много скептичен, защото без пазарен бизнес механизъм държавата или ще бъде излишна, или ще бъде в дефицит. Това не е бягане от отговорност, а внимателен подход“, смята народният избраник от ГЕРБ.

„Трябва да има ясно разписани критерии как да се дава този публичен ресурс и къде точно се дава. Може би наистина трябва да бъдат задължени министерствата максимално широко да разтварят ветрилото, когато рекламират чрез обществени поръчки и когато разпределят евросредствата по медийните пера. Сега всички знаем къде отиват парите и какво се получава в България“, посочва и Симов.

Който иска да е издател, да напусне парламента

Симов се обяви и „за“ препоръката на ЕП лица, заемащи публични длъжности да не притежават медии. Докато Биков е скептичен към реалното привеждане на тази препоръка в действие заради практиката на прехвърляне на фирми на „чисти“ лица.

„Прехвърлянето на собствеността, не само на медиите, а изобщо на фирмите, е процес, който трудно може да се ограничи. Дори и да се опитаме да го ограничим вътре в България, знаем за офшорни компании, за такива, регистрирани и извън страната, които притежават медии у нас“, посочва депутатът от ГЕРБ.

„Това е една добра препоръка и разбира се, ако ще решаваме да я въвеждаме, трябва да го направим ефективно, а не да прехвърлим медиите на третата си братовчедка“, смята и Симов.

И приведе като пример ситуацията с Пеевски:

„Дори и да приемем, че най-големият собственик на медии у нас е с блестящ морал, той няма как да ни гарантира, че медиите не защитават неговия интерес. Просто трябва да бъде принуден да избере – или си остава народен представител, въпреки че очевидно ежедневието на народния представител не му е интересно и значимо, или да си остане само медиен издател. Тогава няма да има кой копче да му каже“.

Медийното законодателство в забвение

Отзвукът от резолюцията на ЕП в България засега се изразява само в този парламентарен дебат. Не е облечен в законодателна инициатива. Такава прояви депутатът и сам издател Делян Пеевски (ДПС), който в началото на февруари, заедно с още няколко народни избраници от Движението, внесе изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Като мотив бе посочено изсветляването на собствеността и финансирането на всички медии, в т.ч. онлайн медиите, както и на разпространението. Първата парламентарна реакция на опозицията бе, че ако този проект бъде подкрепен, то това би означавало че Народното събрание лъска имиджа на противоречивата личност Делян Пеевски и на неговите определяни като проправителствени медии.

Веднага след Пеевски, премиерът Борисов внесе точка на заседание на МС, гласувана без коментари от министрите, според която и кабинетът започва работа по темата медийна регулация с цел изсветляване на собствеността, финансирането и разпространението. Към днешна дата нито един от двата проекта не е на дневен ред. Председателят на парламентарната комисия по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов (ГЕРБ) уверява, че те ще бъдат гледани заедно в зала и това налага замразяването на закона „Пеевски“. В същото време проектът „Борисов“ е забулен в мистерия до степен, в която вече има питанки дали изобщо се пишат текстове в МС или просто се тупа топката, за да потъне темата в забвение. На Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пък бе вменено да направи секторен анализ на пазара в търсене на концентрация, като идеята бе правителството да стъпи на този анализ при писането на своя проект. КЗК също няма срок за произнасяне.

_{Открийте ни във
Може да следвате „Отворен парламент“ и в}